са релевантни, но нямат претендираното от жалбоподателката значение и не обуславят селектирането на жалбата. Практиката на ВКС е установена, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-конкретно - дали то е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, за да може свободно да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства, които са от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Съобразяват се освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, като заключенията на приетите медицински експертизи се обсъждат заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент. В този смисъл, при формиране на изводите си, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства, обсъждайки ги поотделно и в съвкупност, като не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства. Това задължение има и въззивният съд като решаваща инстанция. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции (вж. - ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, решение №164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г., ІІІ г. о., решение №60293/20.12.2021 г. по гр. д. №652/2021 г., ІІІ г. о., решение №237/11.01.2021 г. по гр. д. №1553/2020 г., IV г. о., решение №60227/16.11.2021 г. по гр. д. №1181/2021 г., III г. о., решение №222/27.03.2018 г. по гр. д. №505/2017 г., ІІ т. о. и др.). Константна е съдебната практика, че заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с всички останали доказателства по делото, като съдът преценява доказателствената му сила съобразно обосноваността му (вж. - решение №118/15.05.2012 г. по гр. д. №588/2011 г., III г. о.; решение №108/16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г., IV г. о.; решение №248/16.11.2015 г. по гр. д. №1271/2015 г., III г. о., решение №57/08.05.2014 г. по гр. д. №7493/2013 г., II г. о. и др.).