1) за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД; 2) длъжен ли е съдът изцяло да се довери на послесмъртните експертни заключения, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето Г. К. Г. към релевантния момент - 30.01.2017 г.; 3) за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискал поставянето му под запрещение; в частност, начина на обективиране на волеизявлението на лицето - чрез полагане на пръстов отпечатък - съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД; при предявен иск по чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД, положеният от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД. Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №698/12.01.2011 г. по гр. д. №14/2010 г., III г. о., решение №313/22.06.2011 г. по гр. д. №1409/2010 г., IV г. о., решение №72/ 08.04.2016 г. по гр. д. №5357/2015 г., IV г. о., решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. IV г. о, решение №8/20.02.2013 г. по гр. д. №470/2012 г., II г. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., I г. о. и решение №388/17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г., IV г. о.; а по третия въпрос - решение №73/05.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017 г., III г. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.