1. „Задължен ли е съдът да извърши проверката по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, както и по реда на чл. 269 ГПК, за да установи безспорно, че пред съда е постъпила редовна искова молба, вкл. и предвид изискването тя да носи подпис на лицето, което я подава, респ. на лицето/лицата, които имат пълномощно да я подадат и дали те са действали в рамките и условията на упълномощаването му/им, както и че първоинстанционният съд се е произнесъл с допустимо решение, което обуславя допустимостта на постановеното от него решение; респективно, ако установи, че произнасянето на първоинстанционното решение е осъществено по нередовна искова молба, дължи ли въззивният съд даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, за да осигури постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора; 2. „Задължен ли е въззивният съд да следи за правилното определяне на правната квалификация на предявения иск от районния съд, като в тази връзка допустимо ли е да промени правната му квалификация, както и да извърши съответните процесуални действия за отстраняване на последиците от процесуална страна за страните от неправилно определена правна квалификация“; 3. „Към кой момент настъпва преклузията да се искат и представят доказателства по смисъла на чл. 143 и чл. 145, във вр. с чл. 146 ГПК с оглед осигуряване равнопоставеност на страните в процеса, на изпълнение принципа на законност и установяване на истината в процеса, както и по какъв начин правилното определяне на този момент обуславя правата на страната по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК; в този смисъл съставляват ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство“; 4. „Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество при постановяване на решението да извърши пълна преценка на фактите и анализ на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, да оцени всички възражения, доводи, искания и пр. на страните, да формира свои самостоятелни изводи по спора и всички свои процесуални действия и анализи по фактите и доказателствата отрази в решението си“; 5. „Задължен ли е съдът да се произнесе служебно в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки, респ. едностранни такива, които са от значение за решаване на правния спор и без възражение в тази насока, когато нищожността произтича от събраните по делото доказателства.