1/ Възможно ли е да съвпадат предмета на първоначалния установителен иск за съществуване на конкретно мандатно правоотношение с този на насрещен установителен иск, че ответницата няма задължения като адвокат / вън от мандатното правоотношение / , с оглед специалните характеристики на ОУИ и общоприетото разбиране, че основанието не е негов индивидуализиращ белег и ответникът по него е длъжен да изчерпи в процеса, като възражения, всички възможни основания, т. е. правоотношения и техните правопроизводящи факти, които могат да породят отречените задължения? – допълнителният селективен критерий обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение по ч. т. д.№1697/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, в евентуалност в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ Въвежда ли ответницата допълнителен предмет на правния спор с насрещния ОУИ, с който отрича нейни задължения като адвокат, предвид специалния правен режим на задълженията на адвокатите и предвид това, че с насрещния ОУИ при условията на евентуалност е упражнено субективното й право да се позове на погасителна давност спрямо вземанията на противната страна? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с приетото в определение по ч. гр. д. №510/2018 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ Налице ли е отказ от правосъдие, когато съдът определи така рамките на правния спор, че да изключи всякаква процесуална възможност ответницата да упражни правото да се позове на изтекла погасителна давност? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с приетото в определение по ч. гр. д.№4261/2019 г. на ІІІ г. о., в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4/ Може ли съдът при определяне предмета на насрещния ОУИ да го „ редуцира „ служебно, като го сведе до „отричане съществуването на правоотношението„ по първоначалния иск, без да идентифицира, квалифицира и сравнява упражняваното или защитавано спорно право и правоотношението, в чието съдържание е включено то / спорното право /? – допълнителният селективен критерий е обоснован с решения по гр. д.№2186/1973 г. на І г. о., гр. д.№3814/2014 г. на ІV г. о. и гр. д.№127/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ Може ли съдът по свой почин да редуцира предмета на насрещния ОУИ като не коментира и игнорира съществена част от петитума / задължения като адвокат / , а също и неговото евентуално основание - изтекла погасителна давност? – обосноваването е с решение по гр. д.№127/2010 г. на ІV г. о. на ВКС и в евентуалност – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 6/ Съвпада ли предмета на насрещен ОУИ за отричане на задължения като адвокат на другата страна, с предмет на първоначален установителен иск за правоотношение, заведен като инструмент за отмяна или саниране на прекратен договор? – обосноваван в идентични хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решение по т. д.№20/2010 г. на І т. о. и определение по ч. т. д.№2472/2013г. на І т. о. на ВКС - и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 7/ Извършва ли съдът подмяна на предмета на насрещния ОУИ от съда, който го разглежда като „иск за отричане на права и задължения на ответницата и като „иск за отричане съществуването на мандатно правоотношение, предмет на първоначалния иск, след като никъде в петитума или насрещната ИМ няма отричане на „права на ответницата или думата „правоотношение? – обосноваването на допълнителния селективен критерий е в същите хипотези, на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в решение по т. д.№1670/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС, в евентуалност – на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 8/ За да е налице правен интерес от насрещен ОУИ, с който ответницата отрича свои задължения като адвокат на ищеца на различни правни основания / закон, договор или извъндоговорен източник, друг правопроизводящ факт, признат от българското право / необходимо ли е ищецът да е имал конкретни съдебни или извънсъдебни твърдения за тези основания или ответницата – насрещна ищца има интерес, защото може да поиска решение по признание на иска? – аналогично обосноваване на допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с приетото в определение по ч. гр. д.№510/2018 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 9/ Налице ли е правен интерес на ответницата от насрещен ОУИ, с който отрича свои юридически задължения като адвокат на ищеца на различни правни основания / закон, договор или извъндоговорен източник, друг правопроизводящ факт, признат от българското право / след като в насрещната искова молба е посочила, че в предходно съдебно дело пред Британските Вирджински острови ищецът е имал претенции към нея като адвокат, с твърдения за наличие на тръст, кражба на Екуип Лимитид, неоснователно обогатяване, транзакция поради грешка, измама и конструктивен тръст? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 10/ Може ли предмет на първоначалния иск да е само съществуването на мандатно правоотношение при косвено представителство, без да се изследват и квалифицират т. нар. придобити права по чл. 292, ал. 2 ЗЗД по вид и основание и този предмет поглъща ли насрещния ОУИ, с който са отречени задължения на адвокат? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по гр. д.№2186/1973 г. на І г. о. , гр. д.№288/2011 г. на ІІІ г. о. и гр. д.№1225/1970 г. на І г. о. на ВКС.