1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като обсъди и събраните по делото доказателства според заявените във в жалбата оплаквания или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция в обжалваното решение? 2. Действителността на волята на кредитополучателя по повод автономията на прилагането й, както и наличието й, не трябва ли да се провери и прецени от съда по иска за прогласяване нищожността на договора за кредит поради накърняване на добрите нрави? 3. Наличието на несправедливост/ недобросъвестност или значителна нееквивалентност/ неравновесие на насрещните престации на страните по договора не следва ли да са основен център на преценката по иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД? 4. Действителността на договора за кредит по иска за прогласяване на неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави не следва ли да се преценява от съда по иска при спазване на основните принципи на правото, за да може ищецът да защити предявените с иска свои права? 5. Съдът по иска за нищожност на договора длъжен ли е да направи преценка дали договора уврежда права на ищеца? Намира въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на чл. 269, изр. 2 и на чл. 236, ал. 2 ГПК, нарушен е материалният закон (заявените с исковете основания за нищожност на договора) и е необосновано.