не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени във въззивното решение, чието допускане до касационно обжалване се иска, а и не са от значение за конкретния спор предвид характера на правоотношението, възникващо между член на съвета на директорите на акционерното дружество и самото дружество – чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ, като мандатно, възникващо от договор, който е вид договор за поръчка, по който страните са свободни да определят по взаимно съгласие основанията за прекратяване на сключения договор, включително и като обвържат възможността за прекратяване без да е необходимо наличие на виновно поведение от страна на членовете на съвета на директорите, а също и да предвидят, че на члена на съвета на директорите се дължи обезщетение за прекратяване на такова основание. Не са налице и поддържаните от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като приложението на чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ е в зависимост от конкретните уговорки в договора и от установените факти по делото. Тезата на касатора, че дадените в приложената практика на ВКС разрешения по приложението на чл. 328 КТ, на чл. 287 ЗЗД, чл. 288 ЗЗД следва да се приложат и относно договора по чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ, не обосновава соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е аргументирал успешно поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в разглеждания случай става въпрос за приложението на чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ и както вече се посочи, договорът по чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода, на основание чл. 9 ЗЗД по волята на страните по него.

не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени във въззивното решение, чието допускане до касационно обжалване се иска, а и не са от значение за конкретния спор предвид характера на правоотношението, възникващо между член на съвета на директорите на акционерното дружество и самото дружество – чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ, като мандатно, възникващо от договор, който е вид договор за поръчка, по който страните са свободни да определят по взаимно съгласие основанията за прекратяване на сключения договор, включително и като обвържат възможността за прекратяване без да е необходимо наличие на виновно поведение от страна на членовете на съвета на директорите, а също и да предвидят, че на члена на съвета на директорите се дължи обезщетение за прекратяване на такова основание. Не са налице и поддържаните от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като приложението на чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ е в зависимост от конкретните уговорки в договора и от установените факти по делото. Тезата на касатора, че дадените в приложената практика на ВКС разрешения по приложението на чл. 328 КТ, на чл. 287 ЗЗД, чл. 288 ЗЗД следва да се приложат и относно договора по чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ, не обосновава соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е аргументирал успешно поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в разглеждания случай става въпрос за приложението на чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ и както вече се посочи, договорът по чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода, на основание чл. 9 ЗЗД по волята на страните по него.