по т. 2 от изложението, дали при разсрочено отложено плащане ищецът (в случая продавач по договор за покупко- продажба) може да се ползва от процедурата за самостоятелно вписване на законна ипотека и че по закон се изисква договорна ипотека, частичната забава дава ли право на успешно провеждане на процедура за законна ипотека. Няма отношение към спора по делото и правомощието на кредитора да развали договора поради частично неизпълнение, щом последният е преценил в свой интерес да претендира изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, а при оспорване- на заведе иск за установяване на вземането си, както е и сторил. Въззивният съд е давал разрешение по въпросите, включени в спорния предмет. При оспорено в заповедното производство вземане за уговорена на вноски продажна цена, ответникът по касационната жалба е предявил иска съгласно реда на чл. 422 ГПК и същият е уважен, като съдилищата са отхвърлили възраженията на ответниците - купувачи за нищожност на покупко-продажбата, както и възраженията им, че заявеното вземане е погасено поради плащане. При евентуални възражения включително за унищожаемост на сделката, съдът е приел да разгледа в същото производство и насрещните им искове с такъв предмет. Установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е за съществуването на паричното вземане на продавача на недвижимия имот по нот. акт №62/29.10.2009г - за част от продажната цена, уговорена като платима от ответниците на равни месечни вноски главница и договорна лихва, съответно е предявен за установяване вземането по просрочените вноски, а ипотечният акт за неговото обезпечаване е задал квалификацията при заповедното производство (чл. 417т. 6 ГПК), без да е източникът на паричното задължение. Същото са изтъкнали и ответниците - касатори в своя защита, още в отговора на исковата молба. Съдът на първа инстанция се е произнесъл по възраженията им за нищожност на договора за покупко-продажба на двете конкретно изтъквани основания: липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД и накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентни насрещни престации. Произнесъл се е и по възраженията им за унищожаемост като е посочил идентичността им с предявения насрещен иск, също предявен на две законови основания: като сключен поради грешка (чл. 28, ал. 1 ЗЗД) и в резултат на измама (чл. 29, ал. 1 ЗЗД) Поради това с диспозитив го е отхвърлил. Не е бил въведен като предмет на делото спор, свързан с наличието или характера на обезпеченията в полза на продавача и формулираните от касаторите правни въпроси в тази връзка нямат отношение към решаващата дейност на съда, нито са от значение за изхода на конкретното дело.