1/ Налице ли е предприето действие за принудително изпълнение от кредитора при подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което е предявен иск за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК?; 2/ Допустимо ли е предприемането на действия за принудително изпълнение на вземания по договор за кредит с разсрочен падеж и/или ненастъпил падеж преди обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?- въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяно противоречие на въззивния акт с приетото в т. 14 на ТР №2/2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. , т. 1 ТР №8/02.04.2019 г. по тълк. дело №8/2017 г. и т. 18 ТР №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Непроизнасянето на съда по направено от страната искане за правна помощ по реда на чл. 95 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение? – допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с приетото в решения по гр. д.№4056/2016 г. на ІІ г. о. и гр. д.№7/2013 г. на І. г. о. на ВКС; 4/ При тълкуване, на основание чл. 20 ЗЗД, на клаузите на договор за кредит, кои са основните белези от които може да се направи извод дали договорът е ипотечен или такъв за потребителски нужди?; 5/ В случай, че се приеме за ипотечен само кредит, с който се закупува жилище, то следва ли да се приеме, че за кредити като процесния / по които паричният ресурс се отпуска на потребител – за рефинансиране на друг кредит и за потребителски нужди, но обезпечен с ипотека / са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит или приложими са отново разпоредбите на Закона за защита на потребителите, по аргумент от чл. 3, ал. 4 ЗПК; 6/ Следва ли съдът да разглежда възражения / правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи / направени от ответника с насрещна искова молба, депозирана от назначения му процесуален представител по реда на правната помощ, когато тези възражения са предявени след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 133 ГПК, но в този срок / по чл. 131, ал. 1 ГПК / ответникът е поискал правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, като е поискал назначеният му служебен защитник да допълни отговора на исковата молба и насрещния иск? По всеки от въпросите - 4,5 и 6- допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да се сочи относимата, подлежаща на тълкуване като непълна, неясна или противоречива, правна норма, приложима за отговора им.