„1. За задължението на въззивния съд като съд по съществото на спора да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; 2. За определяне предмета на договора от 3.08.2018 г. за изготвяне на част „Конструктивна на инвестиционен проект на сграда във фаза технически проект и специфичните изисквания към този вид договори като разновидност на договора за изработка, към който намират съответно приложение съответни специални разпоредби на ЗУТ и на Наредба №******г. относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?; 3. Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на събраните в производството доказателства и да обоснове приложимостта на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, като обоснове наличието на материалноправните предпоставки за отказ от договора за изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД, както и да извърши преценка относно правната квалификация на предявения иск с оглед възприетото от въззивния съд наличие на материалноправните предпоставки за отказа по смисъла на чл. 268 ЗЗД?; 4. Следва ли съдът при извършени възражения за неточно изпълнение в количествено и качествено отношение и установена непригодност на изработеното, без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, да намали дължимото възнаграждение съответно на установеното изпълнение?; 5. За противопоставимостта на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, които не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, както и използването на същите като защитно средство и възражение срещу предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 6. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на споразумението от 21.12.2018 г. като документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по вътрешно убеждение и в съответствие с всички относими по делото доказателства; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения, релевирани във въззивната жалба и да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви и съображения защо възприема едни, а други не? За задължението на въззивния съд въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията, изложени във въззивната жалба; 8. Когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, задължен ли е въззивният съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка и съответно – да изложи собствени фактически и правни констатации по делото?“ По поставените въпроси се въвежда допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се прави позоваване на разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: въпроса по т. 1 – с решение по гр. д. №1013/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №455/2011 г., III г. о. и решение по гр. д. №915/2010 г., IV г. о., въпроса по т. 2 – с решение по т. д. №500/2012 г., I т. о., въпроса по т. 3 – с решение по т. д. №238/2009 г., I т. о. и решение по т. д. №494/2010 г., II т. о., въпроса по т. 4 – с решение по т. д. №1213/2018 г., I т. о. и решение по т. д. №1938/2013 г., I т. о., въпроса по т. 5 – с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпроса по т. 6 - с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпросите по т. 7 – с ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д. №674/2014 г., II т. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по гр. д. №546/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и др. и въпроса по т. 8 – с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., и ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. №360/2016 г., IV г. о., решение по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о., решение по т. д. №823/2010 г., II т. о., решение по гр. д. №862/2011 г., IV г. о. и др. При условията на евентуалност по въпросите по т. 1, 2, 3 и 4е въведено и допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.