Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 267 ал. 1 изр. 2 ЗЗД

Чл. 267. (1) Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

чл. 267 ал. 1 изр. 2 ЗЗД

Чл. 267. (1) Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

- обсъдил ли е и анализирал ли е съдът, всички относими към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните, като въззивното решение противоречи, на цялата сочена от нас практика на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Уговорките в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за довършване на строителството и за определена степен на завършеност, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Формулираният от касатора пети въпрос (според номерирането на въпросите в изложението) е за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът е непълен или неточен. По този въпрос касаторът твърди, че въззивният съд е извършил процесуални действия в отклонение от задължителните указания по т. 2 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. На противоречие със същото тълкувателно решение (т. 3), касаторът основава и поставените: шести въпрос - за задължението на въззивния съд да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото, и седми въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

– изпълнена ли е възложената работа/услуга по процесния договор /с който ответникът „Кули и комини” ЕООД – в качеството на възложител е възложил, а ищецът „Диес проект” ЕООД, в качеството на изпълнител, е приел да изработи технически и работен проект на процесния комин/ в пълен обем, така че работата да е полезна за възложителя, съответно – предадена ли е на възложителя и предаденото съответства ли на уговореното в договора и налице ли е приемане на възложената работа от страна на възложителя. Посочил е, че в допълнителната искова молба ищецът е изразил становище, че „Изработеният технически проект е бил достатъчно пълен, с елементи на работен такъв, т. е. всички необходими детайли са били включени в техническия проект, поради което не е било необходимо самостоятелно разработване на работен проект.“, като в този смисъл и с оглед разпоредбите на чл. 139 ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, е счел, че няма как да се приеме, че техническият проект /дори и той да съответства напълно на изискванията на Наредбата/, който е предхождаща фаза на фазата на проектиране на работен проект, може да замести или да „съчетава елементи на работен проект“, когато е предвидено двуфазно инвестиционно проектиране с оглед спецификата/сложността на обекта, какъвто е настоящият случай, респективно, че възложената работа не е изпълнена в пълен обем, в количествен аспект, дори и само, поради неизготвянето на работен проект. Посочил е, че получената от ответника по електронен път проектна документация не е покривала изискванията на Наредба №4/21.05.2001г., както по отношение изискванията за работен проект, така и по отношение изискванията за технически проект, като съгласно заключението на СТЕ, обемът на представената от Община Търговище строителна документация, касаеща процесния подобект, формално е покривал изискванията за проектиране, предвидени в Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, но приложените към същата строителна документация изчисления и чертежи, не са били достатъчни по обем за изграждането на процесния комин, макар и вещото лице да не е разяснило изрично в какво се изразява тази недостатъчност. Приел е обаче, че в случая от значение е не въпросът дали инвестиционните проекти, на основание, на които е издадено разрешението за строеж от 19.08.2011 г., са били достатъчни за изграждането на процесния комин, а дали твърдяната за изработена от ищеца проектна документация е съответствала на нормативните изисквания, ползвана е от възложителя и е послужила за изграждането на обекта – т. е., че изработеното функционира по предназначение и се експлоатира по предназначение. Изразил е становище, че аргументите, че представената от ищеца проектна документация не е достатъчна, за да послужи за предназначението й, се извеждат именно от заключението от съдебнотехническата експертиза, съгласно което тази документация „ще покрие по обем изискванията на Наредба №4/21.05.2001 г. за технически и работен проект, ако се добавят и техническа записка, геоложки доклад и статистически изчисления“. В този смисъл е приел за изцяло неоснователни доводите на ищеца, че въпреки че статистическите изчисления не са били изпратени на възложителя по електронен път, и макар към изработеното от ищеца да не е била приложена техническа записка, само по себе си този факт не би могъл да се отрази нито на качеството, нито на обема на работата. По отношение обема на изпълнената работа и съответства ли той на уговореното с договора е изложил съображения, че съгласно чл. 5.2 от договора, изпълнителят се е задължил да представи на възложителя пет копия на работни проекти на хартиен носител и едно копие на електронен носител, включващи всички упоменати в договора части, като това е не само изискване, регламентирано в договора, но с оглед спецификата на възложената работа, е и законово изискване - чл. 144, ал. 1, вр. чл. 139 ЗУТ, респективно изискването за представяне на проектната документация, както на хартиен, така и на електронен носител, не е самоцелно, а е задължителен елемент от възложената работа, с оглед нейното естество и предназначение, като липсата на този елемент е неизпълнение в количествен, включително и в качествен аспект. Относно съдържанието на акт – обр.16 за процесния обект и констатациите, съдържащи се в съдебно-техническата експертиза, е отбелязал, че не може да се приеме извода на вещото лице /който е и извън рамките на неговата компетентност/, че идентичността на параметри, съдържащи се в проектната документация на ищеца и параметри, отразени в акт обр.16, включително и в други актове по време на строителство, е достатъчна, за да се даде категорично становище, че именно проектната документация, изготвена от ищеца, е ползвана/взета предвид при изграждането на обекта - от значение в тази насока и аргумент, противен на направения от вещото лице извод, е друга, съществена констатация, съдържаща се в заключението, явстваща и от приложената по реда на чл. 192 ГПК строителна документация, а именно – че като проектант в тази строителна документация, е посочено трето лице, а не ищцовото дружество или инженера, на който е била възложена работата, съответно не носят подпис на представител на ищцовото дружество /от значение в тази насока е и липсата на данни, включително и твърдения в тази насока, за съгласуван между страните проект в съответните фази – по смисъла на чл. 139, ал. 3 ЗУТ, включително и спазване на изискването на цитираната разпоредба – всички документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект, да бъдат подписани и подпечатани от проектанта/. Посочил е и косвен аргумент за липсата на пълно и точно изпълнение на възложената работа - фактът, че въззивната страна не се позовава на осчетоводяване на претендираното вземане, на издаването на фактури, каквито са издадени за заплатената от ответното дружество сума – 5 000лв. По отношение на въведените доводи от ищеца за частично изпълнение, с оглед приложението на визираните в чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД правни последици, е изложил следните съображения: Уредбата на договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят, като изречение второ от чл. 267, ал. 1 ЗЗД не може да се тълкува самостоятелно, а само в систематична връзка с изр. 1 – ако изпълнението на работата стане невъзможно, вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря. Съдебната практика изтъква значението на причината, довела до незавършване на изработката, ползата за възложителя от вече реализираното и преди всичко значението на изричното приемане на изработената част, като се съобразява дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия – с оглед конкретиката на случая, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. /Решение №196/05.03.2010г. по гр. д. №747/2009г., ІІІ г. о. на ВКС/. По отношение на приемането от възложителя на твърдяната за предадена работа е посочил, че е установено изпращането по електронен път от ищеца и получаването на електронния адрес на ответника на проектна документация, но узнаването съгласно чл. 10 и чл. 11 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, изобщо не е равнозначно на „приемането“ на възложена работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД - основен елемент от договора за изработка, като условията, редът и правните последици на това фактическо и правно действие са регламентирани в чл. 264 ЗЗД. С посочената норма за поръчващия е създадено законово право и задължение да приеме извършената съгласно договора работа, което обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му – ал. 2. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Приел е, че в случая изрично изявление явно не е изразено, като не може да се направи извод и за конклудентни действия от страна възложителя, сочещи на приемане на работа – по гореизложените съображение: липсата на съгласуваност и формалните изисквания на чл. 139, ал. 3 ЗУТ, липсата на данни в строителната документация да фигурира, като участник в строителството, в качеството на проектант ищцовото дружество, включително и липсата на подпис на негов представител при съставяне на актове за строителство. Непредприемането от страна на възложителя на каквито и да е действия по съгласуване на изпратената проектна документация, най – малкото – да я изиска на хартиен носител, съответно – подписана и подпечатана от проектанта, за да може да я ползва по предназначението й – пред съответния административен орган и за съответната процедура, на практика може да се приеме като „конклудентно действие по неприемане на предадената работа /както е посочено в решение №231/13.07.2011г. на ВКС по т. д. №1056/2009г., II т. о. - простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД/. С оглед изложеното и щом възложителят не е приел работа, независимо дали се касае за част или за пълен обем възложена работа, а и – по гореизложените съображения същата не е изпълнена, е достигнал до извод, че исковата претенция за възнаграждение на изпълнителя се явява неоснователна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2016

Решението по частичния иск формира ли сила на присъдено нещо относно предявеното от ищеца основание за вземането му, която следва да бъде зачетена в последващ исков процес относно останалата част от вземането?
Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичен иск, преклудира ли възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право, претендирано в пълния му размер в отделно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

„Нищожно ли е съдебно решение, постановено при липса на подведомственост на съда; Допустимо ли е съдебно решение, постановено при неотстранена нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК, както и когато въззивният съд се е произнесъл по обстоятелствена част на иска на основание факти, различни от въведените от ищеца; Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако въззивният съд в мотивите си не обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, искания и доводи на страните; Следва ли съдът на основание чл. 183 ГПК да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна; Длъжен ли е въззивният съд при оплакване във въззивната жалба относно неточен и непълен доклад по чл. 146 ГПК да даде указания на страните да предприемат процесуални действия като посочат доказателства, които са пропуснали в първата инстанция поради неточност или непълнота на доклада и дадените с него указания; И. на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД /в изложението погрешно е посочен чл. 55, ал. 1 ГПК/ следва ли да има приложение, когато между страните по делото съществува облигационна обвързаност; За да се приложи чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и да е налице този фактически състав, следва ли основанието да съществува към момента на престацията, но след това да е отпаднало с обратна сила; Погасен ли е по давност иск за плащане на даденото по договор за изработка, ако е предявен след повече от пет години от прекратяване на договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

За невъзможността да се допусне разваляне на договор, когато е налице незначително неизпълнение с оглед интереса на кредитора, за възможността да се развали договор, кагото е налице приемане на извършената по него работа, за значението на полезността на работата с оглед разпоредбата на чл. 267, ал. 1, т. 2 ЗЗД при договор за изработка и за задължението на възложителя да заплати приетата работа.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице непълнота на приложимите правни норма и липсва съдебна практика по тях относно изпълнението на договорите по Оперативна програма „Околна среда;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право