от значение за изхода по делото, по отношение на който са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал, 1, т. 1 ГПК, доколкото е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение №74/26.07.2017 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., постановено по т. д. 1047/2016 г., относно: /I./ Възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Твърди се, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/ регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; В нарушение на процесуалните правила (чл. 154, ал. 1 ГПК), решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице; По този начин, без предварително да даде указания, както и в противоречие с принципа за равнопоставеност е приел, че ответникът следва да докаже чужда материалноправна легитимация, което е задължение на ищеца; Нито в доклада по чл. 146 ГПК от страна на първоинстанционния съд, нито в последствие от страна на въззивния съд не е възлагано в тежест на ответника доказването на посоченото обстоятелство, поради което и в нарушение на принципите за служебното начало и равнопоставеност на страните, решаващият състав е постановил неправилно решение, приемайки, че именно между страните е сключен договор за изработка и ответникът има пасивна материална легитимация да отговаря по предявения иск; В мотивната част на решението съдът неколкократно споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице; Натоварвайки ответника с тежестта да установи процесуалната си легитимация, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение с принципа, регламентиран в чл. 154 ГПК; Съставът на въззивния съд не е изпълнил задължението си да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция или по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада; В случай, че фактическата обстановка е била неправилно установена вследствие на това, че първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, тогава въззивният съд не може да преразглежда приетите за установени факти; При направени във въззивната жалба или отговора оплаквания за отсъствие, непълнота или неточност на доклада, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите едва с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, които той възприема за правилно; В този случай пропускът на въззивния съд да даде на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства и формирането на фактическите му констатации само въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съставлява процесуално нарушение, обосноваващо касационно обжалване; II. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС - решение №57 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №3457/2016г. I г о., ГК; решение №244 от 09.02.2018 г. на ВКС по т. д. №2/2017г., II т. о., ТК, като не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и не ги е ценил съобразно релевираните възражения; Съдът не цени в пълнота и събрания доказателствен материал относно изявлението на П. Р. за провалено събитие, респективно неудовлетвореност от изпълнението и представляващо индиция за направено възражение; Съдът едностранчиво цени събраните по делото доказателства, като в противоречие на правилата за допустимост на свидетелските показания, възприема изявленията на свидетелите относно възложителя по договора, т. е. относно пасивната процесуална легитимация; В обжалваното решение превратно се представят и изводите на вещото лице във връзка с наличието на услуга за поддръжка на техниката, като напълно се игнорират обясненията му, дадени в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата; Изводите на съда относно качеството на изпълнението са субективни и основани на предположения, изградени в противоречие с непосредствено и обективно възприетите по делото доказателства.