Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 265 ал. 1 ЗЗД

Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

чл. 265 ал. 1 ЗЗД

Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №1 11/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил следните негови оплаквания, направени във въззивната жалба: за нередовност на исковата молба, останала неотстранена, изразяваща се в липса на посочени по вид и количество СМР, които се твърди да са извършени, тяхната стойност по пера и датата на извършването им; за наличие на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради което и касаторът като възложител е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД; за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна експертиза за остойностяване на ремонта на некачествените СМР. Противно на тези твърдения на касатора, въззивният съд е обсъдил довода за нередовност на исковата молба и е изложил съображения за неговата неоснователност. Изложил е мотиви и по възражението за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, като след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че не е налице “пълно неизпълнение на договора, а възложените СМР са изпълнени с минимално отклонение от качествените стандарти и нормативните изисквания по отношение на 0,64 кв. м. настилка от тактилни плочи и отклонението от поръчката не е толкова съществено, че да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и да дава право на поръчващия съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК да развали договора. Макар да не е изложил изрични мотиви във връзка с довода за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради недопускане на нова експертиза за остойностяване на твърдените некачествено извършени СМР, въззивният съд е обсъдил процесуалните действия на въззивника по оспорване на изготвените заключения и е изтъкнал, че и двете експертизи са изпълнени от компетентни вещи лица, в чиито образование, професионална подготовка, квалификация и добросъвестност няма съмнения, че между заключенията на двете експертизи няма съществени противоречия и те дават обосновани, логични, ясни отговори на поставените им въпроси, поради което ги е кредитирал напълно. По този начин по същество въззивният съд е приел, че липсва основание за допускане на нова експертиза, и в този смисъл се е произнесъл по наведеното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на нова СТЕ. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е от съществено значение за крайния изход на делото. 4/„След като издадена от изпълнителя по договор за изработка фактура не съдържа изявление на изпълнителя, че е получил в брой посочената във фактурата сума, следва ли на частния свидетелстващ документ да се признае правната характеристика на разписка за плащане по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД?“ при въведена допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решенията по т. д.№664/2011г. на 2, т. о. на ВКС и по гр. д.№449/2011г. на 3 г. о. на ВКС, а в евентуалност при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (при неизложени аргументи по отношение на нея). 5/„След като договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице-възложител и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, представлява търговска сделка и правилото на чл. 318, ал. 2 ТЗ по аналогия е неприложимо, явява ли се приложима нормата на чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ при определяне на началния момент на забавата в плащане на извършените и приети от възложителя работи от получаване на фактурата за плащане, или е приложимо общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД?“ Твърди се, че по отношение на претендираното обезщетение за забава въззивното решение противоречи на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се евентуално искане за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава и на очевидна неправилност, която е обоснована с довода за незаконосъобразност на изводите на АС за неоснователност на предявения иск в обжалваните му отхвърлителни части, тъй като тези изводи са в резултат на незачитане на императивните разпоредби на чл. 126, ал. 1, изречение второ (отменено) ЗЗП, чл. 127, ал. 1 и чл. 123, ал. 1 ЗЗП. В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Развитите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. За задължението на въззивния съд като съд по съществото на спора да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; 2. За определяне предмета на договора от 3.08.2018 г. за изготвяне на част „Конструктивна на инвестиционен проект на сграда във фаза технически проект и специфичните изисквания към този вид договори като разновидност на договора за изработка, към който намират съответно приложение съответни специални разпоредби на ЗУТ и на Наредба №******г. относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?; 3. Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на събраните в производството доказателства и да обоснове приложимостта на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, като обоснове наличието на материалноправните предпоставки за отказ от договора за изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД, както и да извърши преценка относно правната квалификация на предявения иск с оглед възприетото от въззивния съд наличие на материалноправните предпоставки за отказа по смисъла на чл. 268 ЗЗД?; 4. Следва ли съдът при извършени възражения за неточно изпълнение в количествено и качествено отношение и установена непригодност на изработеното, без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, да намали дължимото възнаграждение съответно на установеното изпълнение?; 5. За противопоставимостта на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, които не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, както и използването на същите като защитно средство и възражение срещу предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 6. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на споразумението от 21.12.2018 г. като документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по вътрешно убеждение и в съответствие с всички относими по делото доказателства; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения, релевирани във въззивната жалба и да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви и съображения защо възприема едни, а други не? За задължението на въззивния съд въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията, изложени във въззивната жалба; 8. Когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, задължен ли е въззивният съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка и съответно – да изложи собствени фактически и правни констатации по делото?“ По поставените въпроси се въвежда допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се прави позоваване на разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: въпроса по т. 1 – с решение по гр. д. №1013/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №455/2011 г., III г. о. и решение по гр. д. №915/2010 г., IV г. о., въпроса по т. 2 – с решение по т. д. №500/2012 г., I т. о., въпроса по т. 3 – с решение по т. д. №238/2009 г., I т. о. и решение по т. д. №494/2010 г., II т. о., въпроса по т. 4 – с решение по т. д. №1213/2018 г., I т. о. и решение по т. д. №1938/2013 г., I т. о., въпроса по т. 5 – с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпроса по т. 6 - с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпросите по т. 7 – с ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д. №674/2014 г., II т. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по гр. д. №546/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и др. и въпроса по т. 8 – с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., и ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. №360/2016 г., IV г. о., решение по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о., решение по т. д. №823/2010 г., II т. о., решение по гр. д. №862/2011 г., IV г. о. и др. При условията на евентуалност по въпросите по т. 1, 2, 3 и 4е въведено и допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

– 1/„Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли въззивният съд да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, 2/ „Включва ли се експлоатационното износване на вещта в обхвата на гаранционната отговорност 3/ „Включват ли се в обхвата на гаранционната отговорност дефекти, за които не е установена причинно –следствена връзка с изпълнение на ремонтно –възстановителните работи на вещта.“ и 4/ „ Ако възложителят експлоатира вещта в нарушение на нормалната или предписаната употреба, освобождава ли се изпълнителя от отговорност за възникнали дефекти на същата.“ Страната, по първият въпрос е сочила противоречие с практика на ВКС, с която този съд е приел, че при промяна на правната квалификация въззивният съд бил длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти, което в случая не било направено. По отношение на останалите въпроси са изложени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава за основателност на предявения иск. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1е не само неясен и общ, но и касае изцяло правилността на крайните изводи на въззивния съд, че е налице произнасяне по непредявен иск, която не подлежи на проверка в настоящата селективна фаза на касационното производство, а в производството по чл. 290 ГПК. Ето защо, въпросът не отговаря на характеристиките, очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК. За процесуалноправните въпроси №2- №5 също липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответстват на формираните от въззивния съд мотиви, които са единствено във връзка с извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, респективно не са обсъждани от въззивния съд доказателствата по делото и не са изложени мотиви по съществото на спора. От друга страна, даването на указания от въззивния съд на ищеца за поправяне на нередовностите на исковата молба е в съответствие с т. 5 на ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието следното: С изключение на хипотезата, в която нередовността на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, в която въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР №1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК; Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по основателността на иска, а не и по допустимостта му. Изложил е съображения, че по делото е налице хипотезата на чл. 8 ЗОП, доколкото със споразумение от 05.08.2016г. директорът на ОДБХ – София е упълномощен да организира и проведе процедурата по сключването на процесния договор, като взема всички необходими решения във връзка с провеждането ѝ до нейното завършване, включително като сключи договор от името и за сметка на останалите възложители. Приел е, че сключеният на 17.08.2016 г. договор е изцяло съобразен с уредения в т. 5 от споразумението начин на плащане. С оглед на тези съображения въззивният съд е намерил за неправилно разбирането на ответника, че по процесния договор отговорността му не може да бъде ангажирана, като е приел, че договорът е сключен от директора на ОДБХ – София при условието на делегиран мандат от директорите на всички областни дирекции по безопасност на храните съобразно нормативните разпоредби за съвместно възлагане на обществена поръчка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

„При положение, че в отговорът на исковата молба ответникът не е направил възражение за прихващане на задължението си по чл. 266, ал. 1 ЗЗД с правото си по чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, съответно не е предявил насрещен иск, с правно основание чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, нито твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане на свое задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД със свое право по чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, може ли съдът служебно да се произнася по този въпрос, и ако не, представлява ли такова произнасяне extra-petitum, съответно това води ли до недопустимост на постановеното решение?“. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 ТР №******граждението, недължима поради намаляването на последното в резултат на недостатъците. В разглеждания случай нито възложителят е претендирал свое насрещно вземане, нито въззивният съд е основал решението си на такова насрещно вземане, оттук и на служебно извършено прихващане на неплатената част от възнаграждението срещу насрещната претенция. Извода си за недължимост на неплатената част от възнаграждението съдът е основал в действителност върху упражненото от ответника право да иска намаляване на възнаграждението като насрещно възражение срещу спорното вземане, а не върху претендирано от него насрещно вземане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право