Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 264 ЗЗД

Чл. 264. (1) Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
(2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
(3) Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

чл. 264 ЗЗД

Чл. 264. (1) Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
(2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
(3) Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Ако работата за изработка е приета без забележка може ли на по-късен етап да се търси отговорност на изпълнителя? Следва ли въззивният съд да изследва как са изпълнени възложените работи, след като възложителят вече е приел изработеното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за липсата на обусловеност между задължението за подписване на актове в хода на извършване на работата и задължението за плащане на приети строително-монтажни работи. Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с пар. 5, т. 38, т. 42, т. 44 Допълнителните разпоредби на ЗУТ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г ЗУТ и Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 г. и в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи разпределение на доказателствената тежест и обсъждане на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност. Възложил е в тежест на касатора извършването на невъзможни от практическа гледна точка усилия, за да докаже влагане на некачествени материали, доколкото не притежава каквито и да било документи относно вида, количеството и качеството на вложените материали, които документи несъмнено са в държане единствено на изпълнителя. Съдът не е обсъдил част от доказателствата и не е обосновал защо не приема особеното мнение на вещото лице П.. Нарушил е и чл. 193 ГПК, тъй като, въпреки направеното искане от страна на БТА, не е задължил ищеца да представи доказателства относно автентичността на представените доказателства, установяващи качествено извършени СМР. Касаторът заявява, че въззивното решение е необосновано поради излагането на вътрешнопротиворечиви мотиви и в същото време неизлагането на мотиви по въпроси от съществено значение на разрешаване на спора. От една страна, на страница 8 от решението съдът е приел, че възложените СМР нямат характера на строеж, приемайки безрезервно твърденията на двете вещи лица от тричленната съдебно-техническа експертиза, а по-надолу в решението е уточнил, че става дума за строеж от категория 5 по ЗУТ. В противоречие с приетите по делото доказателства и установени факти въззивният съд е направил заключение, че погиването на вложените от изпълнителя материали не е резултат от форсмажорно обстоятелство, с което имплицитно е вменил вина на БТА, че не поддържала сградата, за какъвто извод по делото не са събрани каквито и да било доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

дали стойността на описаните в исковата молба строителни работи представлява непредвидени разходи, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора и дължи ли се тяхното заплащане, с оглед уговорката в чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора. Посочил е, че принципното възражение на ответника за недължимост на претендираните суми е било основано на това, че същите не са били включени в цената на договора (както и в ценовото предложение на кандидата за възлагане на обществената поръчка), в който изрично е било предвидено, че цената не подлежи на увеличаване, освен в случаите, предвидени в ЗОП, а в конкретния случай нито имало основание за изменение на договора в някоя от хипотезите, изчерпателно уредени в чл. 116 от закона, нито била проведена процедурата по ЗОП за неговото изменение. САС е счел, че извършването на изброените в молбата в 38 пункта видове строителни работи, непосочени в количествено - стойностната сметка на изпълнителя, се установява от представените от ищеца писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника, както и от двете заключения на техническата експертиза, също неоспорени от ответника. Въпросните строителни работи са били отразени в съставените на основание чл. 7, ал. 3, т. 12 Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове, приложение №12, за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. Истинността на документите не е била оспорена в срока по чл. 193 ГПК и затова те са били ценени в общата съвкупност на събраните по делото доказателства. САС е констатирал, че актовете са били подписани от консултанта, на който по силата на чл. 166 ЗУТ касаторът е възложил упражняването на строителен надзор, и който носи отговорност за осъществяването на контрол относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, затова и е приел, че отразените в тях отделни видове строителни работи са били извършени в посочения обем. Срял се на възложените по договор функци на консултанта да осъществява строителен надзор и представлява възложителя, да координира и контролира изпълнението на СМР, проверява и удостоверява обема и вида на извършваните СМР. Съдът се е позовал на неоспореното заключение на експертизата, че всички строителни работи, описани в актовете, приложение №12, са били включени в двата констативни акта, приложение №15, подписани и от ректора на висшето училище, в качеството му на представляващ възложителя. Отчел е, че съставянето на констативния акт, образец 15е волеизявление, с което възложителят приема извършената съгласно договора работа, по смисъла на чл. 264 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и едно правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му. Направил е извод, че с подписването на констативните актове за установяване годността за приемане на строежа, в който са били отразени и допълнителните строителни работи, невключени в количествено - стойностната сметка, възложителят е признал тяхното извършване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните? (По иск с правно основание чл. 226 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за услуги със строителни машини)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

дали се освобождава от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и дали последният може въпреки това да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа, има непротиворечива практика на ВКС, че след като работата е приета без забележки и възражения за неизпълнение в уговорения обем и качество, както е в случая, възложителят не може да търси по регрес сумите, които дължи поради неизпълнение на трети лица. След като възражение за недостатъци /непочистване на улицата или липсата на третиране на същата с определен материал/ не е повдигнато от възложителя [община] своевременно, а работата на снегопочистващата фирма за процесния период е приета, общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора, поради което обратният иск е намерен за неоснователен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за приложимата погасителна давност, 2. Въпрос за прилагане на правилата за тълкуване на договора и за действителната воля на страните и 3. Въпрос за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове акта си със събраните по делото доказателства. Във връзка с тях се позовава на конкретна съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода по делото, по отношение на който са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал, 1, т. 1 ГПК, доколкото е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение №74/26.07.2017 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., постановено по т. д. 1047/2016 г., относно: /I./ Възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Твърди се, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/ регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; В нарушение на процесуалните правила (чл. 154, ал. 1 ГПК), решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице; По този начин, без предварително да даде указания, както и в противоречие с принципа за равнопоставеност е приел, че ответникът следва да докаже чужда материалноправна легитимация, което е задължение на ищеца; Нито в доклада по чл. 146 ГПК от страна на първоинстанционния съд, нито в последствие от страна на въззивния съд не е възлагано в тежест на ответника доказването на посоченото обстоятелство, поради което и в нарушение на принципите за служебното начало и равнопоставеност на страните, решаващият състав е постановил неправилно решение, приемайки, че именно между страните е сключен договор за изработка и ответникът има пасивна материална легитимация да отговаря по предявения иск; В мотивната част на решението съдът неколкократно споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице; Натоварвайки ответника с тежестта да установи процесуалната си легитимация, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение с принципа, регламентиран в чл. 154 ГПК; Съставът на въззивния съд не е изпълнил задължението си да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция или по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада; В случай, че фактическата обстановка е била неправилно установена вследствие на това, че първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, тогава въззивният съд не може да преразглежда приетите за установени факти; При направени във въззивната жалба или отговора оплаквания за отсъствие, непълнота или неточност на доклада, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите едва с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, които той възприема за правилно; В този случай пропускът на въззивния съд да даде на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства и формирането на фактическите му констатации само въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съставлява процесуално нарушение, обосноваващо касационно обжалване; II. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС - решение №57 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №3457/2016г. I г о., ГК; решение №244 от 09.02.2018 г. на ВКС по т. д. №2/2017г., II т. о., ТК, като не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и не ги е ценил съобразно релевираните възражения; Съдът не цени в пълнота и събрания доказателствен материал относно изявлението на П. Р. за провалено събитие, респективно неудовлетвореност от изпълнението и представляващо индиция за направено възражение; Съдът едностранчиво цени събраните по делото доказателства, като в противоречие на правилата за допустимост на свидетелските показания, възприема изявленията на свидетелите относно възложителя по договора, т. е. относно пасивната процесуална легитимация; В обжалваното решение превратно се представят и изводите на вещото лице във връзка с наличието на услуга за поддръжка на техниката, като напълно се игнорират обясненията му, дадени в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата; Изводите на съда относно качеството на изпълнението са субективни и основани на предположения, изградени в противоречие с непосредствено и обективно възприетите по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Когато с една искова молба, въз основа на едни и същи обстоятелства – фактически твърдения по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, с един и същ предмет на иска, за една и съща сума, са предявени едновременно основен иск за реализиране на общата отговорност на изпълнителя на основание чл. 264 и следв. ЗЗД и евентуален иск на основание Наредба №2/31.07.2003г., следва ли да се приеме, че е налице едновременно търсене от изпълнителя на двата вида отговорност, което е недопустимо съобразно ТР №88/84г. на ОСГК? 2. При положителен отговор кой от двата иска е недопустим – основният за търсене на общата отговорност или евентуалният за търсене на гаранционната отговорност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

„Допустимо ли е решението, което е постановено по непредявен иск?“ Позовава се на противоречие с практика на ВС и ВКС – ППВС №6/1979 г., Тълкувателно решение №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по т. д. №363/2010 г., II т. о., т. д. №118/2010 г., II т. о., т. д. №417/2009 г., гр. д. №3693/2015 г., III г. о., гр. д. 658/2011 г., III г. о., гр. д. №127/2010 г., IV г. о. и гр. д. №92/2009 г., IV гр. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя и следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?; 2. Кой е моментът, към който следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание вещ, определена, индивидуализирана и конкретизирана с влязло в сила съдебно решение, която е погинала, отчуждена или е изразходвана от ответната страна, как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД?; 3. Към кой момент възниква правото на страна по прекратен договор да предяви искова претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД с оглед преценката за изтичане на давностните срокове?“. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в отклонение от практиката на ВКС, като посочва: по въпроса по т. 1 – решения по гр. д. №632/2011 г., І г. о., гр. д. №1315/2010 г., ІV г. о., гр. д. №1935/2009 г., І г. о., т. д. №519/2007 г., ІІ т. о., т. д. №25/2013 г., ІІ т. о. и гр. д. №2796/2014 г., І г. о., по въпроса по т. 2 - решения по гр. д. №5214/2013 г., IV г. о., гр. д. №3722/2017 г., IV г. о. и гр. д. №498/2018 г., ІII г. о., по въпроса по т. 3 – ППВС №1/1979 г., решения по т. д. №3568/2013 г., I т. о., гр. д. №5214/2013 г., IV г. о., гр. д. №1610/2009 г., I г. о. и определение по гр. д. №888/2009 г., III г. о. Основанието за достъп по касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът въвежда само бланкетно. Поддържа, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12314 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право