1/ Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на въведените от ищеца твърдения. 2/ Допустимо ли е съдът при постановяване на решението да се произнесе по въпрос, различен от очертаното в обстоятелствената част на иска. 3/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при определяне на правната квалификация на иска. Въведена е допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280 ГПК - противоречие на обжалваното с решението по т. д.№******г. на 1, т. о., т. д. №680/2010г. на 2, т. о., гр. д.№870/2010г. на 4 г. о., гр. д.№149/2011г. на 2 г. о. и ППВС 1/85г. Касаторът поддържа, че е налице вероятна недопустимост на решението на апелативния съд, която съгласно ТР №1/19.02.2010г. ОСГТК обуславя допускане на касационното обжалване за извършване на необходимата преценка за допустимост; 4/Длъжен ли е въззивният съд са се произнесе по направено възражение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд за липса на посочена правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК и съответно да повтори опороченото действие, и определяйки правната квалификация на иска, да се води от обстоятелствата, изложени в исковата молба. Позовава се на противоречие със задължителната практика на ВКС по т. д.№907/2011г. на 1, т. о. и по гр. д.№3/2011г. на 1 г. о. относно задължението на въззивната инстанция да повтори опороченото действие, да извърши доклад и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. 5/ При появата на скрити недостатъци в гаранционния срок по извършените СМР, приети без възражения от възложителя, по какъв начин следва да се извърши незабавното уведомяване съгласно чл. 264, ал. 2, пред. второ ЗЗД и приложимо ли е задължението по чл. 170 ЗУТ. Твърдението е, че по този въпрос апелативният съд се е произнесъл по противоречив начин от даденото разрешение по в. т. д.№247/2010г. на същия съд. 6/ Какво има предвид законодателят под „незабавно уведомяване, какъв е времевият период, който се включва в понятието „незабавно”. Касатроът счита, че по този въпрос е налице противоречие с решението по т. д.№105/2010г. на Варненския АС. По пети и шести въпрос се поддържа допълнителната предпоставка и по т. 3 на чл. 280 ГПК, обоснована с липса на съдебна практика на ВКС. Поставена е и втора част на седми въпрос: Смята ли се искът преждевременно предявен, когато разходите, необходими за отстраняване на недостатъците не са извършени. Поддържа се, че по този въпрос липсва съдебна практика и произнасянето по него ще доведе до точното прилагане на разпоредбата и за развитие на правото. 8/ При постановяване на решението си съдът следва ли да се съобрази и да приложи разпоредбата на чл. 168, ал. 7 ЗУТ, след като строителният надзор се осъществява от възложителя чрез наета от него фирма. Посочва се противоречие по даденото в обжалваното решение разрешение на въпроса с това по гр. д.№139/2008г. на РС Разград.