Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 264 ал. 1 ЗЗД

Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

чл. 264 ал. 1 ЗЗД

Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода по делото, по отношение на който са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал, 1, т. 1 ГПК, доколкото е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение №74/26.07.2017 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., постановено по т. д. 1047/2016 г., относно: /I./ Възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Твърди се, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/ регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; В нарушение на процесуалните правила (чл. 154, ал. 1 ГПК), решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице; По този начин, без предварително да даде указания, както и в противоречие с принципа за равнопоставеност е приел, че ответникът следва да докаже чужда материалноправна легитимация, което е задължение на ищеца; Нито в доклада по чл. 146 ГПК от страна на първоинстанционния съд, нито в последствие от страна на въззивния съд не е възлагано в тежест на ответника доказването на посоченото обстоятелство, поради което и в нарушение на принципите за служебното начало и равнопоставеност на страните, решаващият състав е постановил неправилно решение, приемайки, че именно между страните е сключен договор за изработка и ответникът има пасивна материална легитимация да отговаря по предявения иск; В мотивната част на решението съдът неколкократно споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице; Натоварвайки ответника с тежестта да установи процесуалната си легитимация, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение с принципа, регламентиран в чл. 154 ГПК; Съставът на въззивния съд не е изпълнил задължението си да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция или по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада; В случай, че фактическата обстановка е била неправилно установена вследствие на това, че първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, тогава въззивният съд не може да преразглежда приетите за установени факти; При направени във въззивната жалба или отговора оплаквания за отсъствие, непълнота или неточност на доклада, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите едва с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, които той възприема за правилно; В този случай пропускът на въззивния съд да даде на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства и формирането на фактическите му констатации само въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съставлява процесуално нарушение, обосноваващо касационно обжалване; II. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС - решение №57 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №3457/2016г. I г о., ГК; решение №244 от 09.02.2018 г. на ВКС по т. д. №2/2017г., II т. о., ТК, като не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и не ги е ценил съобразно релевираните възражения; Съдът не цени в пълнота и събрания доказателствен материал относно изявлението на П. Р. за провалено събитие, респективно неудовлетвореност от изпълнението и представляващо индиция за направено възражение; Съдът едностранчиво цени събраните по делото доказателства, като в противоречие на правилата за допустимост на свидетелските показания, възприема изявленията на свидетелите относно възложителя по договора, т. е. относно пасивната процесуална легитимация; В обжалваното решение превратно се представят и изводите на вещото лице във връзка с наличието на услуга за поддръжка на техниката, като напълно се игнорират обясненията му, дадени в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата; Изводите на съда относно качеството на изпълнението са субективни и основани на предположения, изградени в противоречие с непосредствено и обективно възприетите по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. За задължението на въззивния съд като съд по съществото на спора да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; 2. За определяне предмета на договора от 3.08.2018 г. за изготвяне на част „Конструктивна на инвестиционен проект на сграда във фаза технически проект и специфичните изисквания към този вид договори като разновидност на договора за изработка, към който намират съответно приложение съответни специални разпоредби на ЗУТ и на Наредба №******г. относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?; 3. Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на събраните в производството доказателства и да обоснове приложимостта на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, като обоснове наличието на материалноправните предпоставки за отказ от договора за изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД, както и да извърши преценка относно правната квалификация на предявения иск с оглед възприетото от въззивния съд наличие на материалноправните предпоставки за отказа по смисъла на чл. 268 ЗЗД?; 4. Следва ли съдът при извършени възражения за неточно изпълнение в количествено и качествено отношение и установена непригодност на изработеното, без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, да намали дължимото възнаграждение съответно на установеното изпълнение?; 5. За противопоставимостта на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, които не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, както и използването на същите като защитно средство и възражение срещу предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 6. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на споразумението от 21.12.2018 г. като документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по вътрешно убеждение и в съответствие с всички относими по делото доказателства; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения, релевирани във въззивната жалба и да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви и съображения защо възприема едни, а други не? За задължението на въззивния съд въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията, изложени във въззивната жалба; 8. Когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, задължен ли е въззивният съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка и съответно – да изложи собствени фактически и правни констатации по делото?“ По поставените въпроси се въвежда допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се прави позоваване на разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: въпроса по т. 1 – с решение по гр. д. №1013/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №455/2011 г., III г. о. и решение по гр. д. №915/2010 г., IV г. о., въпроса по т. 2 – с решение по т. д. №500/2012 г., I т. о., въпроса по т. 3 – с решение по т. д. №238/2009 г., I т. о. и решение по т. д. №494/2010 г., II т. о., въпроса по т. 4 – с решение по т. д. №1213/2018 г., I т. о. и решение по т. д. №1938/2013 г., I т. о., въпроса по т. 5 – с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпроса по т. 6 - с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпросите по т. 7 – с ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д. №674/2014 г., II т. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по гр. д. №546/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и др. и въпроса по т. 8 – с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., и ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. №360/2016 г., IV г. о., решение по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о., решение по т. д. №823/2010 г., II т. о., решение по гр. д. №862/2011 г., IV г. о. и др. При условията на евентуалност по въпросите по т. 1, 2, 3 и 4е въведено и допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по основателността на иска, а не и по допустимостта му. Изложил е съображения, че по делото е налице хипотезата на чл. 8 ЗОП, доколкото със споразумение от 05.08.2016г. директорът на ОДБХ – София е упълномощен да организира и проведе процедурата по сключването на процесния договор, като взема всички необходими решения във връзка с провеждането ѝ до нейното завършване, включително като сключи договор от името и за сметка на останалите възложители. Приел е, че сключеният на 17.08.2016 г. договор е изцяло съобразен с уредения в т. 5 от споразумението начин на плащане. С оглед на тези съображения въззивният съд е намерил за неправилно разбирането на ответника, че по процесния договор отговорността му не може да бъде ангажирана, като е приел, че договорът е сключен от директора на ОДБХ – София при условието на делегиран мандат от директорите на всички областни дирекции по безопасност на храните съобразно нормативните разпоредби за съвместно възлагане на обществена поръчка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

по основателността на иска, а не по допустимостта му. Приел е, че решението е постановено срещу лицето, за което в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е отговорно за заплащане на процесните възнаграждения за услуги. Изложил е съображения, че по делото е налице хипотезата на чл. 8 ЗОП, доколкото със споразумение от 05.08.2016 г. директорът на ОДБХ – София е упълномощен да организира и проведе процедурата по сключването на процесния договор, като взима всички необходими решения във връзка с провеждането й до нейното завършване, включително като сключи договор от името и за сметка на останалите възложители. Приел е, че сключеният на 17.08.2016 г. договор е изцяло съобразен с уредения в т. 5 от споразумението начин на плащане. С оглед на тези съображения САС е заключил е, че разбирането на касатора, че по процесния договор отговорността му не може да бъде ангажирана, е неправилно, доколкото договорът е сключен от директора на ОДБХ – София при условието на делегиран мандат от директорите на всички областни дирекции по безопасност на храните, съобразно нормативните разпоредби за съвместно възлагане на обществена поръчка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. При постановяване на своето решение длъжен ли е въззивният съд да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните и да анализира всички събрани по делото доказателства; 2. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува разпоредби на сключен между страните договор, които са ясни и смисълът им не е предмет на спор между страните. Може ли съдът да изменя договореното между страните и 3. Дължат ли се разноски на ищеца в пълен размер, в хипотезата в която една част от иска е разгледан и уважен, а в останалата част искът не е уважен, поради липса на разглеждане от страна на съда, и съответно – дължат ли се разноски за онази част от иска, която не е уважена, но не е и отхвърлена.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Върбанова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

как следва да се определи размерът на възнаграждението за допълнително проектиране при прилагане на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, когато между страните са сключвани и други анекси за преработка на проектите за същия обект – на база на цените по тези анекси или на база на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране („Методиката), приета Камарата на архитектите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право