1. В случай, че при договор за изработка субективните предпочитания на възложителя не са възпроизведени в договора и изпълнителят е престирал в срок изработеното, може ли поради последващи и изцяло субективни възражения на възложителя, да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора? 2. Следва ли субективните предпочитания на възложителя относно изпълнението на договор за изработка да се инкорпорират в договора за изработка и/или да се заявят изрично, ясно и подробно на изпълнителя преди същия да започне изпълнението на договора? 3. Може ли да се приеме наличие на негодност за използване по предназначение на изработеното по договор за изработка в случай, че същото представлява художествено произведение и отговаря изцяло на професионалните стандарти единствено поради последващи, необективирани в договора и субективни възражения на възложителя? и 4. Има ли право възложителят да развали договора за изработка, ако част от работата е била полезна за него? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а положителният отговор на четвъртия, даден от въззивния съд, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с Решение №147/08.12.2009 г. по т. д. №283/2009 г. на ВКС, I-во ТО и с Решение №5/15.03.2010 г. по т. д. №390/2009 г. на ВКС, I-во ТО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Очевидната неправилност на решението в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК касаторът обосновава с доводи, че фактическите изводи на въззивния съд са неясни и хаотични, а правните - в грубо нарушение на формалната логика. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.