поставени по реда на чл. 176 ГПК, от което възражение/отговор се извежда извод, че се прави оспорване по смисъла на чл. 265, ал. 2 ЗЗД досежно основателността или размера на искова претенция заведена по чл. 261 ЗЗД, следва ли да се дават указания на ответната страна, че е необходимо да установи и докаже твърденията си или следва да се дадат указания на ищеца, че е необходимо да обори направените възражения при условията на пълно и главно доказване; 2/ „Как следва да се тълкува от съдилищата наличие на разминавания в твърденията на ответника, респективно в тези на ищеца в едно производство досежно обстоятелствата кое лице е извършило конкретно възложена му работа предмет на производството, при условие че първоначално пред съда, както с отговора на исковата молба или с отговори страна по делото на въпроси зададени по реда на чл. 176 ГПК, се представят писмени доказателства и отправят твърдения, че въпросната работа/дейност е извършена от едно лице, а впоследствие в хода на производството се водят свидетели /представят доказателства/, че въпросната работа/дейност е извършена от трето лице. Налице ли са нови твърдения, следва ли да се дават наново указания към страните по делото. Следва ли въпросното разминаване, наличие на взаимно изключващи се и противоречиви едно на друго твърдения досежно вид, обем и изпълнител на възложената работа/дейност да се тълкува в полза на противниковата страна особено, когато липсва писмен документ за вида на възложената работа/дейност, нейния срок за извършване и стойност на материали и труд. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие със съдебна практика и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се цитират решения на ВКС, във връзка с оплакването, че въззивната инстанция не е изложила мотиви по основните оплаквания във въззивната жалба, без да е поставен конкретен правен въпрос. На последно място касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.