е аргументирано с неправилния според касатора извод на въззивната инстанция, която приела за дължими претендираните суми единствено на въз основа на бланкетния и немотивиран извод, че забраната за увеличаване на общата КСС, съдържаща се в чл. 11, ал. 3 от процесния договор, е свързана с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства, т. е. с договора за безвъзмездна финансова помощ, а не с ограничение на дължимите средства по договор №18ДГ-977/ 08.11.2018г., сключен по реда на ЗОП. Според страната подобно тълкуване на клауза на договор, без да е налице неяснота и без в същия да е залегнала подобна изрична уговорка, съставлява изменение и недопустимо смесване на различни правоотношения, възникнали между различни страни. Касаторът счита за значимо и обстоятелството, че доводи, свързани с тълкуване на ограниченията по чл. 11, ал. 3 от договора като такива, относими към лимита на осигурените по програмата средства, не са изразявани от никоя от страните в процеса; че в исковата молба и в производството ищецът сочи само твърдения, че процесиите дейности са в изпълнение на предмета на договора, съответно за наличието на неформален договор за възлагане и заплащане на процесиите СМР.