чл. 26 ЗЗД

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

дали суперфициарят е собственик на всички обекти в построената сграда, когато далият суперфицията не си е запазил за себе си обекти в сградата.

дали суперфициарят е собственик на всички обекти в построената сграда, когато далият суперфицията не си е запазил за себе си обекти в сградата.

при постановяване на решението, по който е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, е: Дали наличието на данни за сключен договор за заем между страните не води до неговата нищожност като прикрит такъв на основание чл. 26 ЗЗД?

Дали съдът служебно следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответното възражение за нищожност?

към представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е подадена извън срока по чл. 283 ГПК. В срока за обжалване страната, подала касационната жалба, може да я допълва, както и да сочи нови основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. След срока по чл. 283 ГПК страната може да допълва съдържанието на жалбата, като уточнява основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само в изпълнение на дадените й от съда указания за отстраняване нередовности и то в срока, определен от съда за тази цел. В случая не са налице никакви данни за даване на такива указания, като молба вх. №66851/17.09.2021 г. е подадена много след изтичане срока за подаване на касационната жалба и три месеца след образуване на настоящото дело пред ВКС. Ето защо съдът не дължи произнасяне по поставените въпроси в допълнителната молба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Какъв е характерът на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС – вещен или облигационен?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно? Трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат?

Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните.

налага извод, че е налице необходимост от проверка евентуалната недопустимост на съдебното решение, което представлява основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора. (Относно установяване на момента за завършване на строежа в „груб вид“ с поставяне на покрив)

Има ли задължение първоинстанционният съд в разпореждането си по чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи ясно, точно, пълно и конкретно на разбираем език, без използване на чисто юридическа терминология, конкретните нередовности на исковата молба (когато е констатирал такива) и да даде ясни и точни указания на страните по какъв начин и как да бъдат изпълнени?

се сочи противоречие на обжалваното решение с решение №65 от 30.07.2019 г. по т. д.№183/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 ТР №говора от 2016 г. автомобили, извършено през 2017 г. от ответника, а не от изпълнителя към този момент) да са изведени каквито и да било правни изводи, още по-малко такива, свързани с решаващия правен извод за противоречие на спорната клауза от допълнителното споразумение с добрите нрави.

„Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно разпоредбата на чл. 573, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК или във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК, и какво е значението на понятието място на издаване, когато се касае за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ?“, за проверка дали противоречи на решение №103 от 06.06.2011 г. по гр. д. №876/2010 г. на ВКС, II г. о.

по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са обосновани предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Има ли правен интерес органът на управление на държавно предприятие от установяване на недействителността /нищожността/ на акта на органа, упражняващ правата на държавата, за освобождаването му като законно представляващ и управляващ държавно предприятие? С липсата на формирана по този въпрос съдебна практика частният касатор обосновава тезата си, че отговорът на въпроса би бил от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Поддържа се и твърдение за наличие на „очевидна неправилност на постановения акт и недопустимост на съдебния акт, доколкото същият е необоснован“ и липсва произнасяне по всички наведени от частния жалбоподател пред въззивния съд възражения.

1. При издадена заповед за изпълнение по договор за ипотечен кредит, усвоен в швейцарски франкове и при обстоятелството, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК, нито е направено искане по чл. 423 ГПК и по този начин заповедта за изпълнение е придобила стабилност, представляват ли извънсъдебните споразумения самостоятелно основание за уважаване на искането за превалутиране на задължението при условие да не бъде ощетена страната кредитодател?; 2. При изложените условия може ли извънсъдебното споразумение да бъде атакувано като нищожно поради наличието на неравнопоставеност на клаузите в него и при евентуалното му обявяване за такова, какви биха били последствията между страните? и 3. Какъв вид защита е допустима при ограниченията на съдебната практика при производствата по чл. 414 ГПК и сл., която се е произнесла веднъж за недопустимост на преразглеждането на спора, при условие, че в хода на производството по отрицателен установителен иск е доказано неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата, както и в настоящата хипотеза, когато при възможност да се защити длъжника по реда на чл. 414 и 423 ГПК не са настъпили основанията да се иска превалутиране на кредита, а тези основания са настъпили в по-късен период?. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

1. „Уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, нищожни ли са на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, и налице ли е анатоцизъм“; 2. „Таксите по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви, следва ли съдът да приложи погасителната давност с решението по релевирано с отговора на исковата молба възражение?“; 3. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и преструктурирането по чл. 13 Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по релевираната нищожност чл. 26 ЗЗД приет обратното с решението неоснователност релевирани с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражения?“; 4. „Дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в потребителски договор?“ и 5. „Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, в които банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левовата равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута/в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса за деня и в която всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени в тежест само на потребителя?“. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, което обосновава с доводите, изложени по - горе за недопустимост на обжалвания акт. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обяви на страните нов доклад по делото когато приеме, че процесната сума се претендира с фактическо и правно основание, които са само част от обявения доклад по делото?“ – сочи се противоречие с т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да изпълни точно указанията на касационната инстанция при повторното разглеждане на спора?“ – поддържа се противоречие с решение №143 от 17.02.2020 г. по т. д. №2703/2017 г. на I т. о. на ВКС, решение №28/27.06.2017 г. по т. д. №3416/2015 г. на I т. о. на ВКС и решение №49/21.08.2015 г. по гр. д. №4904/2014 г. на IV г. о. на ВКС; 3/ „Разпоредбите на членове 183 и 208 Закон за задълженията и договорите регламентират ли задължение за плащане на цена за количества електроенергия, за които не може да бъда установена начална дата на доставка, а наличието им в невидим регистър на електромер е вписано в протокол от експертиза на Български институт по метрология, който е изготвен в противоречие с изискванията на член 58, ал. 2 и ал. 4, точка 3 Закон за измерванията?“; 4/ „Наличието на показание в невидим регистър на електромер, установено в такъв протокол, установява ли изпълнение на задължението за реална доставка и на насрещното задължение за заплащане на нейната цена, след като ползването на електромер с невидим регистър е в противоречие с изискването за видимост на всички регистри, регламентирано с: точки 7.4 и 8 Приложение 10 към чл. 6 Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствие на средствата за измерване; чл. 662 Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; точки от 10.1 до 10.4 Приложение I на Директива 2014/32 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване; точки 10.4 и 10.5 Приложение I на Директива 2004/2022 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди?“; 5/ „Действителна ли е правна сделка за доставка на електрическа енергия, за отчитането на която се използва електромер с невидим регистър или е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие със забраната за използване на такъв електромер в нормативните актове от предния въпрос?“; 6/ „Действителни ли са поведение на доставчик на електрическа енергия или клауза в негов договор спрямо краен клиент – потребител по смисъла на Закон за защита на потребителите, да използва електромер с невидим регистър за разчитане на количества доставяна електроенергия или са нищожни на основание чл. 3 и чл. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 143, чл. 146 и с пар. 1, 1б и 1в от същия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?“ – сочи се противоречие с приетото в т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 7/ „Въззивният съд има ли служебно задължение, да следи за прилагането на описаните в предните въпроси материалноправни норми от императивен характер, когато страна в производството е потребител по смисъла на Закон за защита на потребителите?“ – отново се сочи противоречие с приетото в т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 8/ „Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК следва ли да се тълкува като създаваща задължение на съда, винаги когато едната страна от производството има качеството на потребител в материалното правоотношение, да указва на страните възможността да посочат клаузите от своето материално правоотношение и последиците от неупражняване на тази възможност при служебното изследване действителност на правоотношението и на неговите отделни клаузи?“ – поддържа се противоречие с решения на СЕС по дела C – 397/2011, C – 92/2011 и C – 119/15. Сочи се и противоречие с разрешението, дадено в т. 12 ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. д. №1/2001 г. Обосновава се приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от трети до осми въпрос, поради липсата на съдебен акт по тълкуване действителността на такава сделка. 9/ „Въззивният съд длъжен ли е да установи действителния размер на цена, определена в публично оповестен административен акт или е оправомощен да приеме неин размер, посочен в заключение на вещо лице?“; 10/ „Въззивният съд длъжен ли е да установи дали страна в производството има качеството на страна по сделката, регламентирано в императивна норма?“; 11/ „Разпоредбите на чл. 183 и на чл. 208 ЗЗД пораждат ли право за краен снабдител на електрическа енергия да получи заплащане на конкретни количества електроенергия, остойностени от него по цени, които са различни от цените за извършвани от него доставки, определени от Комисия за енергийно и водно регулиране?“; 12/ „Разпоредбите на чл. 100, ал. 1 Закон за енергетиката и на т. 66 от пар. 1 от допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката определят ли изчерпателно лицата, които имат правото да сключват сделка с електроенергия за покриване на своите технологични разходи?“; 13/ „Разпоредбите на чл. 100 Закон за енергетиката и на т. 66 от пар. 1 от допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката представляват ли императивни правни норми, които съдът е длъжен да обсъди при решаване на правен спор за дължимост на парична сума за количества електроенергия, остойностени по цени за технологичен разход?“; 14/ „Продажба от краен снабдител на електрическа енергия за покриване на технологични разходи отговаря ли на изискванията на чл. 100, ал. 1 Закона за енергетиката във вр. с т. 66 ДР Закон за енергетиката или тази сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нейното противоречие с тези норми?“ и 15/ „Продажба от краен снабдител на електрическа енергия за покриване на технологични разходи действителна правна сделка ли е или е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради заобикалянето с нея на изискването на чл. 36ж, ал. 1 Закон за енергетиката за внасянето на парична сума от такава сделка само от лица с друг предмет на дейност или от крайния снабдител, но само за други негови сделки?“ – спрямо въпроси от девети до петнадесети се сочи отново противоречие с т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г. По посочените въпроси касаторът се позовава и на т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2009 г. и на т. 1 и т. 2 ТР №2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №2/2010 г. По въпроси от дванадесети до петнадесети се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения за липсата на съдебна практика и значението на поставените въпроси за развитието на правото. В изложението касаторът излага съображения, че обжалваното решение е вероятно недопустимо. Обосновава се с наличието на разлика между въпросите от указанията на касационния състав и между тези от допуснатата експертиза, като част от въпросите по нея не били възложени от касационната инстанция, а по молба на насрещната страна.

Относно приложимостта към решения на общо събрание на етажни собственици на основанията за нищожност на правни сделки по ЗЗД.

Какво е съотношението на разпоредбите на чл. 637, ал. 2 ТЗ, респ. чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ към съдебните производства с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК и чл. 26 ЗЗД, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, в хипотеза на прекратяване на индивидуалното изпълнително производство, съответно изключва ли приложимостта на чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ към такива искови производства възможността за оспорване по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.