чл. 26 ЗЗД

Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл. 587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата?

1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?
3. Неточното и/ или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ?
4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. първо КЗ във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?

За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства.

Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.

За правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това.

Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?

Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договора, на който ищецът основава правата си?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Различен ли е правният режим на съдебната спогодба от този на влязлото в сила решение и допуска ли този режим възможност за релевиране на нейните пороци с последващ иск, както това е при всеки един договор, без каквито и да било ограничения относно фактите, на които поначало е допустимо да се основава такъв иск, или напротив, такъв иск, ако се основава на твърдения и факти, които не са заявявани в съответните процесуални срокове от страните в производството, което е приключило със спогодба и поради това прекратено, следва да се смята за недопустим с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК, която придава значение на влязло в сила решение на постигнатата съдебна спогодба, и то не във връзка с разпоредбата на чл. 299 ГПК, а във връзка с разпоредбата на чл. 133 ГПК, тъй като производството е прекратено и поради това не е налице влязло в сила решение по съществото на спора?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства

Подлежат ли на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот; какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове.

Необходимо ли е решение на ОС на О.,за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството, съгласно компетентността на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, при наличие на сключен предварителен договор за покупко-продажба на този имот от представляващ дружеството управител, като предпоставка за обявяването му за окончателен, на основание чл. 363 ГПК ?

Относно предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производство, образувано по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, в частност - при възражение за недействителност на договора за наем, поради това, че наемателят е собственик на имота и при предявен от него иск за установяване нищожността на придобивното основание на правото на собственост на наемодателя.

Възниква ли задължениe за плащане на добросъвестно предоставени услуги по договор за обществена поръчка след изтичане срока на действието му, възложени изрично на изпълнителя от възложителя на обществената поръчка ?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Представянето в първата инстанция с молба за спиране на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ на производство по дело, което има за предмет иск за реално изпълнение, на искова молба за заведен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за нищожност на договора, от който се извежда спорното право, предмет на делото, чието спиране се иска, представлява ли възражение за нищожност на договора по това дело?
В производството по предявен иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие със закона на конкретни основания, преклудира ли възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание?

За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Относно евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд? До кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност”?

Допустимо ли е оттегляне на възражение за упражняване на право на задържане, направено от ответника пред въззивната инстанция, без съгласие на ищеца или оттеглянето на възражението се подчиняван на правилата на чл. 232 ГПК? Налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане като средство за защита срещу установителен иск за нищожност на сделка ?

Дали в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска на основание чл. 72 ТЗ и чл. 73 ТЗ) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 498 ГПК (отм.)?

Относно невъзможността на наследодателка(та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, както е приел въззивният съд.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Следва ли административният орган по възстановяването на право на собственост да се произнесе с положително решение при наличието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в полза на ищците по този иск, при положение, че имотите са прехвърлени на трето на спора по този иск лице и до какви предели се зачита силата на пресъдено нещо на решението по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при спор за собственост между страни в това производство и трето лице ?

За правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвид квалифицирането му от въззивния съд като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и по въпроса за процесуалноправната легитимацията на длъжника – обявеното в несъстоятелност дружество да предяви осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността.

Относно бжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска срещу Х. Д. Л. и производството е прекратено.

Относно точното приложение на пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ в хипотеза на неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадени части от поземлени имоти.

За приложимостта на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес.
За приложение на чл. 181, ал. 1 ЗУТ и чл/ 181, ал. 2 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр. 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж.
Относно тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба No 3/ 2003 г.

Редовна ли е исковата молба за защита на реална част от недвижим имот, без да са посочени границите на тази част? Допустим ли е иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на констативен нотариален акт? Нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД продажбата на недвижим имот, извършена от несобственик?

По въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

С определение № 283 от 02.06.2015 г. касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1./ Наличието на свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 1 ДР ТЗ между физическото лице-заемодател и управителя на търговското дружество преодолява ли презумпцията, че с предаването на сумата на управителя същата е получена от самото търговско дружество; 2./ Годишният финансов отчет /ГФО/ на дружеството в частта, в която са отразени задълженията на търговеца ползва ли се със самостоятелна доказателствена стойност отделно от тази на първичните счетоводни документи за тези задължения; 3./ С одобряването на ГФО от новия управител на дружеството считат ли се потвърдени действията на предишния управител, извършени без представителна власт, когато те не са отразени в ГФО и 4./ Налице ли е освобождаване от отговорност на управител на дружество с ограничена отговорност, когато липсва изрично взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, взето при спазване на процедурата по чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ и допустимо ли е от ТЗ изразяването на такава воля да бъде извлечена от декларация, подписана от съдружниците.

Допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл. 165, ал. 1 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора различен от предвидения в закона.

При предявяване на иск от собственика срещу добросъвестния владелец за връщане на имота, от кой момент добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен по смисъла на чл. 71 ЗС – от датата на предявяване на иска или от узнаването, че е предявен иск с получаване на препис от исковата молба?

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Относно възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя .

Относно правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя.

Хипотезата на чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./ касае висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост, като за разлика от недействителността по чл. 26 ЗЗД поражда действие, доколкото не бъде оспорена. така нареченото саниране на разпоредителната сделка може да се извърши според закона при липса на оспорване ов 6-месечен срок от узнаването., но то важи и в хипотезите при смърт на съпруга, който има право да оспори, тъй като се касае до лично ненаследимо право.

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

Относно задължението на въззивния съд да остави исковата молба без движение, когато констатира противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум и относно допустимостта на иска за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН отделно от иска за делба.

Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба?

При твърдение на ответниците, че част от направените от тях подобрения са такива за запазване на имота, следва ли съдът да определи, кои от подобренията имат такъв характер и съобразно това съставляват необходими разноски, а останалите са увеличили стойността му?
Дължат ли се от собственика на имота необходимите разноски за запазване на вещта, направени от недобросъвестния владелец?

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Относно задължението на съда да определи правната квалификация на предявения главен иск при твърдения, че действителните отношения между страните по договора са правото на строеж, предмет на договора, да служи като обезпечение на заемно задължение към ответника, както и за допустимостта на гласните доказателства за установяване нищожността на сделка, която заобикаля закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?
Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД?

Обжалваното решение е недопустимо,тъй като е постановено по недопустим иск.Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.В разглеждания случай за ищцата е отпаднал правния интерес от търсената с иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД защита при влязло в сила определение за прекратяване на производството по ревандикационния иск, защото при успешен изход на спора решението не би могло да доведе по промяна в имуществената сфера на ищцата.Същата не би могла да претендира връщането на даденото по атакуваната сделка от [фирма] като последица от уважаването на иска по чл. 26 ЗЗД,след като се е отказала от правото си на собственост върху имота и е признала права на приобретателя по последната придобивна сделка [фирма].

Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания?

Относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК (отм.), както и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор, и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен, при направено възражение с отговора на исковата молба и без да са обсъдени каквито и да било доказателства в тази насока ?

Обвързан ли е неговия наследник от удостоверителното изявление на наследодателя си за получаване на продажната цена и встъпва ли той в неговото процесуално положение?

Действителен или нищожен е предварителен договор за продажба на паркомясто, и представлява ли последното обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ?

Налице ли е правна легитимация на ищеца за предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване на нищожност на приватизационния договор при положение,че е съсобственик на имота,предмет на договора, с трето лице,като разрешен в противоречие с решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС,IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК ?

Относно начина и доказателствените средства, въз основа на които съдът следва да формира убеждението си относно знанието на длъжника и на лицата с които е договарял за увреждане на кредитора и за необходимостта, това да бъде направено след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства.

Дали при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица?

В кой момент започва да тече придобивната давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на имот, получен въз основа на договор, прогласен за нищожен със съдебен акт – от момента на фактическото предаване, или от момента, в който най-рано е можело да се възстановят престациите, т.е. влизане в сила на съдебния акт? Може ли да се обоснове извод за прекъсване на владение въз основа на това, че владелецът не извършва лично ремонтни действия във владяния имот? Достатъчно ли е във въведен спор, владелецът да установи, че държи имота в различно време чрез трети лица (наематели), за да се приеме, че упражнява фактическа власт върху имота през период на придобиване по давност на правото на собственост?

Следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане?

Относно пар. 11 ПЗР на Закона за висшето образование /ЗВО/ и разпоредбите на Директива 2000/78 ЕС, без да се излага , в какво се състои противоречието на уговорките за срока, обективирани в трудовите договори, сключени между страните за заеманата от ищеца длъжност „професор”с конкретни разпоредби на нормативния акт от националното законодателство и общностното право.

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен.

Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая се касае за кумулативно обективно и субективно съединени искове. Уважаването на първия не е предпоставка за неразглеждане на втория иск, т.е. с постигането на целения правен резултат по първия иск не отпада правният интерес на ищеца от втория иск. Предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен. Не се касае за съединяване на искове при условията на евентуалност, поради което недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и сл. съдържат ясни правила какво следва да се разбира под „прихващане/compensatio“ като погасителен способ: неговите предпоставки, начин на извършване и присъщото му обратно действие, както и категорията вземания, с които прихващане е недопустимо да се извършва. Липсва поради това нормативно основание прихващането по чл. 645 ТЗ да се схваща по различен начин, вследствие на това, че изявлението за извършването му задължително „се отправя до синдика“.

Допустимо ли е ответникът, срещу когото е предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да противопоставя възражение, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на масовизацията, ако самият ответник не е заявил такива права към същия момент, и дължи ли съдът произнасяне по такова възражение? Какво е значението на извършената от административния орган процедура по идентифицирането на имота преди постановяване на решението за неговото възстановяване? Необходимо ли е при възстановяване на право на собственост по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ върху имот, който се намира в урбанизирана територия, да бъде издадена скица по чл. 18 б. “ж”, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като предпоставка решението на органа по поземлената собственост да произведе конститутивното си действие?

Относно началото на срока на придобивната давност относно недвижим имот, когато за същия са налице договорни задължения между страните по спора, съдържащи в себе си задължение за връщането на имота при настъпването на определен факт и следва ли да се счита установено владение, годно да доведе до придобиване на имота на основание давностно владение при наличието на облигационно правоотношение, създаващо задължение за връщането на имота, както и настъпването на факт, предвиден с тези облигационни правоотношения, пораждащ задължение за връщането на същия недвижим имот.

Налице ли е правен интерес и допустим ли е установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице,което не е страна по нея,но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера,като разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение № 706 от 9.03.11г.по гр.дело № 1394/09г.на ВКС,IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК?

От влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, или от влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ започва да тече придобивна давност? Допустимо ли е третото лице да придобие недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по силата на чл. 1 ЗВСОНИ след успешно преведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ с изтичане на кратката петгодишна давност?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от исковете или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете?
Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност?

Относно процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с чл. 26 ЗЗД.

Допустимо ли е страната, която твърди липса на съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот да се позоваване на собствената си воля за сключването му, а да претендира порок във волята на съконтрахента си, въпреки неговото изрично заявено несъгласие с такова тълкуване на волята му? Води ли погрешното изписване на участниците в нотариалното производство в част от текста на нотариален акт до липса на съгласие за сключване на сделката – основание за нищожност по чл. 26 ЗЗД? В кои случаи грешка в изписването на един нотариален акт следва да се разглежда като очевидна фактическа грешка и да се отстрани като такава и в кои случаи може да се квалифицира като липса на съгласие за сключване на договор – основание за прогласяване на нищожност на договора? Кои са обстоятелствата, въз основа на които следва да се направи такова разграничение и следва ли инцидентното погрешно изписване в нотариалния акт на имена, които не са участници по нотариалното производство, да води до нищожност на договора между страните. Представя се решение на ВКС?

Относно характера на иска по чл. 7 ЗВСОНИ и обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо по него поради противоречие на възивното решение с ТР № 1/1995г.

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

По приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ нищожен ли е договор за продажба на части от терен, представляващи прилежащи части на сграда, изкупена от друго лице по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ ?

Допустим ли е иск за обявяване нищожност на правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, ако страната не е релевирала възражение за нищожност на сделката по висящия спор за собственост?

Допустимо ли е в производството по чл. 108 ЗС инцидентно произнасяне по твърдение за нищожност на апортна вноска, включваща процесните недвижими имоти, ако апортът представлява учредителна вноска на дружеството, в чийто капитал са внесени имотите или това трябва да стане чрез специалния иск по чл. 70, ал. 1 ТЗ? Установяването на порок при вписване на учредителна вноска води ли до нищожност на апорта и до недействителност на новоучреденото дружество с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ТЗ и чл. 70, ал. 6 ТЗ. Отговорът на тези въпроси е обуславящ за крайния изход на делото с оглед материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове за собственост върху процесните недвижими имоти?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Относно връзката между недействителността на апорта и иска по чл. 70, ал. 1 ТЗ за обявяване недействителност на търговското дружество, част от капитала на което е формиран чрез апорта.

За преценка за допустимостта на съдебния акт при направено изменение на иска на основание чл. 214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба.

Относно процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението.

Относно възможността съдът да разглежда валидността на документ, който не е бил оспорен от страните.

Една от особеностите на производството по колективния иск е, че на страната на ищеца участват лица, които не са поименно определени, а са само определяеми по конкретни признаци, т. е. налице е групов субект, без да има яснота нито по отношение броя на лицата в него, нито по отношение на тяхната индивидуалност. Изискването да са индивидуално определени и да отговарят на характеристиките, по които се определя принадлежността им към колектива, се отнася само за лицата, които предявяват иска от името на колектива и които се явяват особен процесуален представител на груповия субект. Тези лица обаче не стават ищец по колективния иск – такова качество има единствено груповият субект /”колективът”/, като съвкупност от лица, отговарящи на определени признаци. Изискването за индивидуализация е неприложимо в хипотезата /каквато е и настоящата/, когато груповият субект се представлява от организация за защита на увредените лица или за защита срещу нарушения на колективния интерес. Правото на такава организация да предяви колективния иск произтича от самото й съществуване като юридическо лице, създадено именно с цел да защитава интересите на определена категория лица, без да е обусловено от личния и пряк интерес на конкретни лица от тази категория.

Следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния?

Относно съдебната спогодба в делбеното производство има не само силата на договор, но и силата на съдебно решение, поради което за същата са приложими правилата на ГПК-чл.288 ал.7, относно обезсилване поради неизпълнение на задължението за заплащане на определеното парично уравнение.

Противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот, респ. лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, вписването на искова молба по предявен иск за собственост срещу праводателя на неговия праводател, по който иск производството е прекратено, но съдът се е произнесъл с решение по предявен в същото производство инцидентен установителен иск, исковата молба по който не е вписана, предявен също срещу праводателя на неговия праводател, с правно основание чл. 26 ЗЗД, различно от правното основание на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 21, ал. 1 СК (отм.) ? Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни?

Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права?

Относно приложението на разпоредбите на чл. 26 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД . Следва ли да участва в делбата като главна страна наследникът-продавач на идеална част от наследствен недвижим имот при направено искане за провъзгласяване на относителна недействителност на нотариален акт?

Относно действителността на договор за продажба на земя, когато купувач по него е български гражданин, който е в граждански брак с чужденец, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно придобиване право на собственост при колизия на ЗОСОИ, ЗВСОНИ. Относно съотношение между двата закона. Относно предпоставки за приложение на реституцията по всеки от тях. Относно значение на произнасянето на съда в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ за граждански спор за собственост Относно обвързаност на трети лица на административното производство от решението на съда по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Относно значение на забраната по решение на Великото народно събрание за частична отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. /ДВ, бр. 101 от 1990 т.1 и нейното приложно поле във връзка с Конституцията от 1991 г. и приложното поле на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ. Относно предпоставки за уважаване на иск по чл. 108 ЗС. Относно влизане в сила на съдебните решения.

Дали извършеното вписване на искова молба без да е представен нейния оригинал , без да са платени предварително държавните такси, без разпореждане на Председателя на съответния съд и на самия съдия по вписванията , както и вписване , което не е извършено по искане на правоимащо лице, попада в хипотезата на чл. 88 ЗКИР, чл. 90 ЗКИР и подлежи на заличаване?

Длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства по делото, включително и свидетелските показания, ако са налице основанията по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./ и е допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна, след като те разполагат с иск за собственост – установителен или осъдителен?

Относно нищожността на договора за доброволна делба поради неучастие в него на всички съделители и възможността всеки от тях да се позове на нищожната делба. Относно наличие на добросъвестно владение, основано на нищожната делба.

Относно броя и вида на предявените искове и за допустимите за установяване на твърденията по всеки от тях доказателства, както и материалноправният въпрос за основанието и квалификацията им.

Нищожна ли е продажбата на недвижим имот от несобственик?

Относно значението на субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност с оглед възможността страдащо от психическо заболяване лице,което не е поставено под запрещение,да изрази намерение за своене и воля за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност.

За установяването на произход чрез ползване званието законно дете.

Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на Общото събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила? Какво е съотношението между нормите на чл. 26 ЗЗД и чл. 64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на Общото събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл. 64 ЗК /отм./? Притежават ли стабилитет порочните решения на Общото събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл. 64 ЗК /отм./?

Относно косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии.

Относно възможността след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска, ищецът да се позовава на нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба, както и да уточнява страните по делото?

Когато отчужденият по ЗОЕГПНС имот е придобит от трети лица на основание административен акт, какъвто е протокола на ТПС комисията, приложима ли е исковата защита чрез предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Обвързани ли са страните от силата на присъдено нещо относно действителността на замяната с решението по друго дело, касаещо останалите наследници, освен ищците на общ наследодател, по предявен от тях иск за същия имот против същите ответници или по иск между същите страни за съседен имот по сега действащия план, но съставляващ част от отчуждения общ имот? (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)

Допустимо ли е в производството по чл. 647 ТЗ по иск на синдика срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти по сделките, синдикът да предяви от свое име инцидентни установителни искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на тези сделки или на свързани с тях други сделки ?

Относно наличието на относителна симулация при договор за доброволна делба на съсобствен имот.

Относно допустимостта на възбраната като обезпечителна мярка по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.

Относно оспорването на вземането на кредитор от длъжника в отделно исково производство, дали се отразява на неговата активна легитимация за подаване на молба по чл. 625 ТЗ и на качеството му на кредитор на парично вземане по търговска сделка. Относно развитие на правото, с оглед на особения характер на производството по несъстоятелност и при субсидиарно приложение на нормите на ГПК.

За приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.

1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.