Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 26 ал. 4 предл. второ ЗЗД

Чл. 26. […] (4) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

чл. 26 ал. 4 предл. второ ЗЗД

Чл. 26. […] (4) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При договор за кредит за покупка на жилище, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, и констатирана нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗЗП на клаузи от този договор, отнасящи се до валутния риск, следва ли съдът да приеме, че договорът би бил сключен и без нищожните клаузи и да го запази, или следва да прогласи целия договор за нищожен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Допустимо ли е съдът да приеме клауза от договор за кредит за неравноправна, без да е посочил как е стигнал до този извод, на какво се основават правните му изводи и без да посочва съответната приложима законова разпоредба?; 2/ Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за неравноправност само и единствено на база приета експертиза по делото, която констатира, че има промяна на съответните компоненти по договора за кредит или следва да съобрази и вземе предвид всички, събрани в хода на производството доказателства? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 19 ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985г., както и с решенията по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. и гр. д.№1321/2018г. на ІV г. о. на ВКС; 3/ При установяване на извършени капитализации на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и други, следва ли съдът да прогласи цялото допълнително споразумение за нищожно или само клаузата, отнасяща се до капитализация на лихви, с оглед на това, че в практиката на ВКС е прието, че капитализирането на други суми, различни от лихва – е действително?; 4/ Нищожна ли е капитализацията, извършена с допълнителни споразумения към договора, на просрочени главница, такси, комисионни, застраховки, произтичащи като задължение от договор за банков кредит? Следва ли от капитализираните суми да бъдат премахнати единствено и само лихвите, а за останалите суми капитализацията да се приеме за действителна?; 5/ Може ли съдът да приложи всички останали клаузи от едно допълнително споразумение, въпреки че е приел клаузата, в която са уредени предпоставките, от които зависи валидното изпълнение на споразумението, за неравноправна? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, поради противоречие с приетото в т. д.№1504/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Може ли, посредством тълкуване действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, да бъде изведена волята на длъжника / длъжниците за направено признание на дълга, инкорпорирано в клаузите на допълнителното споразумение към договор за кредит? –въпросът обосноваван също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР №4/2019 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС;7/Каква е разликата между капитализация на просрочени лихви и анатоцизъм? и 8/ Може ли да се приеме, че от сключването на няколко последователни договора за кредит, с една и съща банкова институция, следва да се презумира знание на кредитополучателите за параметрите по договорите, което от своя страна да доведе до отпадането на евентуалната неравноправност на клаузите им, като в този случай какви доказателства следва да бъдат събрани? - поседните два въпроса, както и всички предходни са обосновавани с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- значение на отговора им за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

какво правно значение има клаузата, според която имотът се прехвърля за грижи и издръжка за минало време, е даден отговор в решение №98 по гр. дело №5114/2008 г. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е посочено, че когато договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор. Основанието/каузата/на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствена цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето случаи неизвестно. Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт, не може да се приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание. От изложеното следва, че когато е сключен договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу задължението такива да се полагат и за в бъдеще, намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4, предл. второ ЗЗД. Договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи, защото при сключването му прехвърлителят признава, че е получил насрещна престация. Ако не се полагани грижи и издръжка, то той е привиден и прикрива друго съглашение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Бояджиева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

са свързани с приложното поле на чл. 147 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 142 във връзка с чл. 111 ЗЗД, респ. с института на поръчителството в ЗЗД и приложното му поле, както и със съдържанието на института „периодични плащания” по смисъла на ЗЗД, и са следните:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като хипотезата, на която е даден отговор в приложеното касационно решение по гр. дело №******г. на ВКС, ІV г. о. е различна от разгледания случай в обжалваното въззивно решение, поради което и въпросите, по които са формирани правни разрешения не са идентични – по касационното решение поставеният въпрос е относно приложението на чл. 70, ал. 5 КТ при повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване правоотношението, по което се е развило, без промяна на съдържанието на трудовата функция, а по обжалваното пред настоящата инстанция решение поставеният въпрос е относно приложението на чл. 70, ал. 5 КТ при предхождащо сключването на процесния договор по чл. 70, ал. 1 КТ трудово правоотношение, последвано от правооотношение по договор за управление за дружеството. При липсата на идентичност на правните въпроси, не се формира противоречие в правните разрешения, приети от въззивния съд и ВКС поради различие на случаите, респективно на въпросите, които се разрешават / в този смисъл са и разясненията в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 и ТР №2/2010/28.09.2011 г. на ОСГКТК, т. 1. По вторият от цитираните по – горе въпроси няма правно разрешение във въззивното решение и за това с поставянето му страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и в хипотезата на т. 1 на разпоредбата и в хипотезата на т. 3 на разпоредбата, защото общо основание за допускане на касационно обжалване е налице при произнасянето на съда по конкретен правен въпрос. В случая въпросът се въвежда с оглед становище на касатора, но не и по отношение на мотиви на съда, обусловили изхода на делото. Същите съображения са относими и към третия по реда на цитирането в настоящето определение въпрос за ограничаването на договорната свобода в описаната във въпроса хипотеза, тъй като и спрямо този въпрос не е налице произнасяне на въззивния съд. Следващия въпрос, относно релевантната продължителност на периода между двете правоотношения – по предхождащият трудов договор и възникналото по чл. 70, ал. 1 КТ трудово правоотношение засяга становището на касатора за неприложимост на чл. 71, ал. 1 КТ към процесния случай и поради това не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 КТ. Въпросът не произтича от правни разрешения на въззивния съд, който не е обсъждал обстоятелството за релевантната продължителност на периода между двете правоотношения при прилагането на чл. 70, ал. 5 КТ. Посочените три въпроса /втори, трети и четвърти по реда на тяхното цитиране / не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото нямат идентичност с въпроса, на който е даден отговор в цитираното касационно решение, т. е. не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определеният, като процесуалноправен от касатора въпрос, номериран в приложението с 2. не е обоснован с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с него не е релевирано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. Правно несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези. Позоваването на първата хипотеза на разпоредбата /въпросите се поставят с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона/ е неоснователно, защото липсва обосновка - позоваване на неправилна практика или неактуална практика, респективно насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита. Позоваването на втората хипотеза на разпоредбата е също така неоснователно, тъй като не са посочени конкретни норми, които според страната са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 ТР №1/2009 г. на ОСГКТК/, а се излагат съображения за неприложимост на чл. 70, ал. 5 КТ към процесния случай или за субсидиарно приложение на чл. 26, ал. 4, предл. второ ЗЗД, без да се обоснове необходимостта от субсидиарното приложение на норма на ЗЗД към правоотношение, което се регулира от специален закон – КТ и без да се свързва това виждане на касатора с правните разрешения на въззивния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Симеон Чаначев

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

за приложението на чл. 183 ГПК, касаеща изключването от доказателствения материал по делото на получени като препис от издалите ги държавни органи включително, при изричното искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите или официално заверени копия в дадения срок (реш.№362/2010г гр. д №536/2010 ІІ г. о, реш.№133/2010г на ВКС по т. д №73/2010 ТК, практика по чл. 290 ГПК, както и решения от по-старата практика в същия смисъл ) Изтъква се и довод за недопустимост на решението, което е произнесено по установителен иск за нищожност, при положение че правният интерес за ищцата е да предяви осъдителен иск (чл. 108 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2008

Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот както срещу положени минали грижи и издръжка , така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбите на чл.26 ал.4 ЗЗД ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна и какви са предпоставките за развалянето му по чл.87 ал.3 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право