1/. Само нееквивалентността на насрещните престации ли следва да обсъди въззивният съд или цялостното поведение на страните, предхождащо и последвало покупко-продажбата на процесния имот, за да отговори на въпроса налице ли е нарушаване на добрите нрави?; Касаторът счита, че този въпрос, въпреки, че въззивният съд се е позовал на определение №104 от 09.03.2016 г. по гр. д. №226/2016 г., на ВКС, II г. о., решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008 г. на ВКС, I г. о., решение №119/22.03.2012 г. по гр. д. №485/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №128 от 17.01.2019 г. по гр. д. №3170/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №268 от 12.06.2019 г. по гр. д. №1511/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №352 от 05.05.2021 г. по гр. д. №640/2021 на ВКС, III г. о., е решен в противоречие, решение №241 от 15.01.2021 г. по гр. д. №3796/2019 г. на ВКС, IV г. о., 2/. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, приети по делото, както и тяхното значение в съвкупния анализ на доказателствата, при положение, че отменя първоинстанционното решение изцяло и вместо него постановява ново по съществото на спора?; Посочва, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №204/28.10.2015 г. по гр. д. №2584/2015 г. на ВКС, I г. о. 3/. Следва ли съдът да изложи мотиви за значението на отчуждителната сделка от страна на ответника, извършена недълго след придобиването на имота, през призмата на обвинението против него за престъпление, за което се предвижда и наказание „конфискация на имуществото“ и така също и попадането на това престъпление в обхвата на дейността на КОНПИ във връзка с изследване на обстоятелствата за наличие на нарушение на добрите нрави, наред с нееквивалентността на престациите?; 4/. В контекста на предходния въпрос, следвало ли е въззивният съд да установи действителната цел на ответника да извърши процесната сделка и да прецени тази цел в съвкупността от фактическите положения, установени по делото, в цялостното обсъждане на доказателствата, подкрепящи или отхвърлящи наличието на нарушение на добрите нрави, по-конкретно допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, като не е обсъдил в частност доказателствата за здравословното състояние на С. Д.? Посочва, че този въпрос е решен в противоречие с решение №504/26.07.2010 г. по гр. д. №420/2009 г. на ВКС, IV г. о.,; 5/. Следвало ли е съдът да укаже на ищеца в доклада си по делото по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за правоотношение между страните, оправдаващи сключването на договора при наличие на значителна неравнопоставеност на насрещните престации, като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Касаторът счита, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №211 от 30.06.2011 г. по гр. д. №995/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №№549/29.10.2010 г. по гр. д. №56/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №172/23.02.2010 г. по гр. д. №386/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №385 от 10.05.2010 г. по гр. д. №1245/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №700 от 06.12.2010 г. по гр. д. №304/2010 г. на ВКС, III г. о., решение №644 от 12.10.2010 г. по гр. д. №1269/2009 г. на ВКС, IV г. о. и 6/. Допустимо ли е съдът да изложи обобщено в мотивите, че прави своите изводи въз основа на „останалите доказателства по делото“, без да ги конкретизира. Сочи по този въпрос противоречие с решение №5061 от 11.04.2011 г. по адм. д. №12500/2010 г. на ВАС, I отд., Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК, и Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Поради това касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита също, че поставените въпроси имат и значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Евентуално се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.