на правна квалификация. Отбелязал, че в конкретния случай, ответниците са въвели твърдение за нищожност на спогодбата поради липса на плащане на суми от ищцата М. Н. на ответника И. И.. Това твърдение съдът квалифицирал като възражение за привидност на споразумението по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Посочил, че по делото не са събрани доказателства за твърдяната привидност – обратно писмо, начало на писмено доказателство или свидетелски показания /ответниците са направили отказ от поисканите свидетели в откритото съдебно заседание пред въззивния състав/. Съдът изложил, че едва във въззивната жалба ответниците са навели твърдение, че липсват каквито и да са отношения между страните по спогодбата преди сключването ѝ, поради което тя е сключена при липса на основание /чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД/. Във връзка с това възражение съдът изложил, че „основанието“ е определена цел, която е типичната непосредствена причина за сключване на сделката. Спогодбата има установително действие между страните, като с нея могат да се изменят, прекратят или породят правоотношения между тях, което е проявление на нейното преобразуващо действие. Приел, че в подписаното между страните споразумение волеизявленията били насочени към преустановяване на правен спор във връзка със съществуващи техни правоотношения – неформален договор за строителство на къща, по който са заплатени 121 550 лева, а стойността на изработеното възлиза на 94 550 лева. Съдът изложил, че спогодбата има установително действие и съдържа признание относно факта, че към момента на сключването ѝ отношенията между страните са тези, които са посочени в нея. Оборването на посоченото изявление следвало да бъде извършено с твърдения са неавтентичност или порок на волята, каквито не били въведени, а тези, предмет на разглеждане, са останали недоказани.