1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е съдът да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля?; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3/ Инвеститорският контрол ангажира ли с представителство възложителя пред изпълнителя и задължителни са указанията на инвеститорския контрол по отношение на изпълнителя?; Какво е съдържанието и функциите на понятието „инвеститорски контрол“ по см. на чл. 140, ал. 5, т. 3 ЗВ?; Инвеститорският контрол представлява ли възложителя пред изпълнителя? Касаторът се позовава на допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985Г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на II г. о., решение №60298/18.08.2022 г. по т. д. №4163/2020г. на IV г. о. – по втората група въпроси, а по първи въпрос – противоречие с решение №458/23.11.2011г. по гр. д. №73/2011г. на ВКС, I г. о. и решение №886/13.12.2010 г. по гр. д. №1553/2009г. на ВКС, I г. о. По третата група въпроси въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.