1/ Длъжен ли е въззивният съд, при възражение за неправилно разпределение на доказателствената тежест, да даде указания на страната относно възможността да предприеме съответни процесуални действия по посочване на относими доказателства, пропуснати в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?; 2/ Налице ли е договор за влог, основаващ се на едностранно изготвен от влогоприемателя документ, без да е налице изразено съгласие на влогодателя за предаване на вещите и при условие, че движимите вещи са предадени от друго лице, на друго основание, преди датата, на която се твърди да е сключен договора за влог?;3/ Може ли юридическо лице да се позове на недостоверност на дата на частен документ, съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, издаден от негов законен представител, подписал документа към момент, към който е бил представляващ и на дружеството, позоваващо се на документа срещу юридическото лице – издател?Кой следва да се счете издател на документа по смисъла на чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК в този случай и кой носи тежестта за доказване истинността и достоверността на датата му?;4/ Може ли председател на УС на кооперация да извърши валидно действие на разпореждане с движимо имущество или валидно да признае права върху движимо имущество в полза на свързано с него лице, без предварително решение на ОС или на УС на кооперацията?; 5/ Може ли трето лице, което е законен представител едновременно на две юридически лица, да изрази валидно съгласие от името на едното за сключване на договор, водещ до разпореждане с движимо имущество, в полза на другото, без да има предварително решение на ОС или на УС на кооперацията, съгласно чл. 15, ал. 6 ЗК и чл. 24, ал. 4 ЗК? и 6/ Налице ли е валиден договор за влог на движими вещи, ако лицето което твърди да е влогодател, не е предало движимите вещи, а те са предадени от друго лице, по друго правоотношение, без участието на влогодателя?