за закупуване на имота пред Л. М. неколкократно, на което последният му отвръщал да си го работи“. Съдът е счел, че посоченото становище по същността си представлява признание на неизгоден за страната факт, като последният се установява непротиворечиво и от останалия доказателствен материал по делото. Приел е, че заявявайки искането да закупи чуждия имот, ползвателят още веднъж е потвърдил пред неговия собственик, че не го счита за свой, съответно, че не го владее с намерение да го свои, признавайки правото му на собственост. Визирал е, че ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота, и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява не за другиго, а изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.