чл. 243 ЗЗД

За задължението на въззивния съд, при иск за собственост основан на наследяване по закон, да приложи служебно императивни материалноправни норми, регламентиращи наследяването по закон - правото на наследяване, принципите на наследяването по закон, правилата при определяне кръга на наследниците, групирането им по редове, последователността при призоваването им към наследяване, дяловете в наследеното имущество и т.н.

Предметът на правния спор се очертава в исковата молба с посочване на страните, обстоятелствата, от които произтича спорното материално право и отправеното до съда искане. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него. Тази яснота е необходима, за да може ответникът да проведе своята защита, като на свой ред заяви дали признава тези твърдения или ги оспорва. Съдът на основание чл. 145 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК е длъжен да изясни фактическите твърдения на страните, преди да изготви и съобщи доклада по чл.146 ГПК и преди да пристъпи към събиране на доказателствата по делото. Твърденията в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла между страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства, тъй като не се знае предварително дали ще бъдат доказани твърденията за фактическа раздяла и пълната финансова независимост на съпрузите, която изключва възможността при закупуване на имуществото да са вложени семейни средства или да има някакъв друг принос в придобиването. Съдебното решение по спор с правно основание чл.23, ал.1 СК следва да съдържа фактическите изводи на съда, направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства. Въз основа на тези изводи съдът гради преценката дали се касае за пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК, за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, или искът е изцяло неоснователен. Следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна практика, когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. За да се направи преценка дали има пълна или частична трансформация, следва да са ясни твърденията на ищеца за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства, както и становището на ответника по тези въпроси.

Дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите?
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

Относно необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.

Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Относно прилагането института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи период.
Относно промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Относно предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници.