за липсата на индивидуализация на наетите земеделски площи, включваща посочване на техните граници, както и собствеността на процесната земеделска земя, което рефлектира върху валидността на договора, с оглед наличието на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, и пренаемането й, предвид разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ЗЗД. В атакуваното решение не е обсъден и въпросът за нищожността на договора като заобикалящ закона, а именно Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министерство на земеделието и храните. За подпомагане по отделните програми на Европейския съюз могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват и реално обработват земеделска земя. От касатора са наведени и доводи относно неизпълнение задължението на въззивния съд да обсъди релевантни негови твърдения, свързани с неизпълнение задължението на наемодателя З. „Сеславци 96“ реално да предостави ползването на земите, предмет на договора за наем.