за отношението на въззивния съд по приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска би имал значение за допускане на касационен контрол при произнасяне на окръжния съд като втора инстанция по правилността на правната квалификация на претенцията. Такова обсъждане в мотивите на въззивното решение няма, тъй като не е констатирана незаконосъобразност в процесуалната дейност на районния съд при определяне на правното основание на иска. Напротив окръжният съд свързва частичната неоснователност на иска за заплащане на сумата 19614 лв. с липсата на доказателства за изплащане на претендираната сума извън договора между страните, който фактически състав присъства единствено при първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на касатора за липсата на правна квалификация на иска за заплащане на сумата 19614 лв. е оплакване за наличие на основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, при допуснато касационно обжалване на въззивното решение.