Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 230 ЗЗД

Чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.
Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

чл. 230 ЗЗД

Чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.
Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Има ли причинна връзка между неизпълнението на длъжника на задължението да предаде в срок недвижимия имот в състояние "на шпакловка и замазка" и невъзможността имотът да бъде отдаден под наем, ако за целта е било необходимо след предаването довършване и мебелиране на имота? Трябва ли ищецът да докаже, че е довършил и мебелирал имота, за да се приеме, че със сигурност е пропуснал ползи от невъзможността да го отдаде под наем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. „Има ли нормативно определена поредност в изпълнението на задълженията при договора за наем, в частност, може ли да се приеме, че наемателят дължи първи предаване на наетата вещ, за да се приеме, че паричното задължение на наемателя е възникнало и подлежи на изпълнение?“; 2. „Отпада ли задължението на наемателя да плати наемната цена при договор за наем, по който ползването на наетата вещ е с определен прекратителен срок, като в същото време, паричното задължение на наемателя е с падеж след срока на уговореното ползване, в случай, че наемателят не е установил фактическа власт върху наетата вещ?“ и 3. „Запазва ли действието си двустранния договор в случай на пълно неизпълнение на една от страните по него или той следва да се приеме прекратен по право, независимо от това, че кредиторът не е упражнил правата си по чл. 87 ЗЗД?“, по които не е навел допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. Неизпълнение на договорните задължения на наемодателя за предаване на имота в надлежно състояние, санират ли виновното му неизпълнение при подписване на приемо-предавателен протокол с наемателя, позволявайки на последния за упражнява фактическа власт; 2. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД в частта … ако не е уговорено друго”…..; 3. От значение ли е при разрешаване на спор за отговорност на наемателя за неплащане на наемна цена, за периода на невъзможност да ползва вещта съобразно договорното предназначение, и настъпили ли са последиците от едностранното разваляне на договора от страна на наемодателя, да се изследва тази невъзможност произтича или не произтича от виновното поведение на наемодателя по наемното правоотношение; 4. Наличието на приемо-предавателен протокол, без описание на състоянието на имота, следва ли да се приеме за мълчаливо съгласие на наемателя за състоянието, в които го приема; 5. При положителен отговор на въпрос №4, това съгласие следва ли да се съотнесе и по отношение състоянието на имота съобразно неговото предназначение; 5. Извършването на необходими ремонти на вещта/имота от наемателя, изключва ли отговорността на наемодателя и санира ли неизпълнението на задължението му по чл. 230 ЗЗД – да го предаде в състояние, годно съобразно предназначението, за което е нает; 7. Как следва да се тълкува израза „обикновено внимание в чл. 230, ал. 3 ЗЗД, изключващо отговорността на наемодателя – като взаимовръзка между дадена възможност на наемателя да узнае за съществуващите недостатъци, или за обикновеното дължимо внимание за явните и видими недостатъци се отнася, или и за скрити такива /липса или негодни инсталации за ел. енергия и вода, или за видни, но нефунциониращи/ и необходими ли са експертни познания за някои от изброените недостатъци, и при заявени възражения от страна в процеса, следва ли съдът да назначи служебно експертиза. Допълнителната селективна предпоставка по поставените въпроси е обоснована с цитирани и приложени решения на ВКС, постановени по: гр. д. №1646/2010 г., т. д. №72/2011 г., гр. д. №5958/2015 г., т. д. №825/2012 г., т. д. №21/2009 г., т. д. 143/2012 г., т. д. №1227/2011 г. и т. д. №362/2015 год.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Върбанова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

за основателността на настоящите искове и наличието на основание за получаване на обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е недопустимо да бъде пререшаван в настоящия процес.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

/не е поставен въпрос, произтичащ от конкретен извод на въззивния съд, относим към възприетата правна квалификация на иска/, а е посочил резултат от незаконосъобразна според него процесуална дейност на апелативния съд, както и е изброил нормите от ГПК, които счита за нарушени. Касаторът не е съобразил разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които касационният съд не е длъжен служебно да извежда правни въпроси, съставляващи общи основания за допускане на касационен контрол. Липсата на общи основания, каквато се констатира в настоящия случай обуславя крайния извод на касационния съд за недопускане на касационно обжалване. Цитираната практика по чл. 290 ГПК – решения на състави на ВКС, І г. о. по гр. дело №852/2014 г., гр. дело №913/2012 г. при липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК няма значение на предпоставка – допълнително основание за допускане на касационен контрол. Доводите в изложението съставляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, поради което с въвеждането им не се релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Симеон Чаначев

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

обуславящи изводите в определението. Допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК извеждат с приложените съдебни актове и доводите, че въззивният съд ги е решил в противоречие с приложената съдебна практика (включително такава на ВКС), а допускането на касационния контрол е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплакванията по същество са, че определението е в противоречие с чл. 130 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право