1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка на доказателствата. 2. Дължи ли наемателят наем за периода, през който фактически ползва предоставения му под наем недвижим имот, без да е реконструиран в магазин, едва след извършване на преустройството, при изрична клауза в договора, наемателят да извърши преустройството на наетия обект. Длъжен ли е наемодателят да предаде наетия имот в състояние, което е годно за уговореното ползване. Това задължение има ли отношение към насрещното задължение на наемателя за плащане на наемната цена по договора за наем. Може ли наемателят да откаже да изпълни насрещното си задължение за плащане на наем, докато наетият имот бъде предоставен в състояние, годно за ползване. Длъжен ли е наемателят да плаща наем за недвижимия имот, който не може да ползва фактически, защото не му е предаден в състояние, годно за ползване. Трябва ли наемодателят да осигури ползването на наетия имот или фактическото предаване е достатъчно, за да се приеме, че имотът е предаден в състояние, годно за ползване. Може ли да се приеме, че с фактическото предаване на имота, наемодателят е изпълнил задължението си да предаде имота в състояние, годно за ползване. 3. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства – в частност тези за продължило ползване на имота от ответника и след прекратяване на договора, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо втори въпрос се навеждат доводи, че е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.