1. допустимо ли е въззивният съд за първи път да констатира наличието на заведен насрещен иск, да определи квалификацията му без служебно да извърши проверка за редовността на насрещната искова молба с оглед определяне на тази правна квалификация – арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Нарушава ли това поведение императивното изискване за валидност на сезирането? 2. нищожно или недопустимо е решението на второинстанционния съд, в което се добавя текст в диспозитива му чрез който се добавя текст в диспозитива на първоинстанционния съд, без да е сезиран с въззивна жалба или друг акт от страната, за която е изгодно това и в ущърб на единствените жалбоподатели-въззивници? 3. има ли процесуално право второинстанционния съд да допълни потвърдено от него решение на първоинстанционния съд с текст, без да е сезиран за това и без да е дал законосъобразна обосновка за това? 4. включена ли е в служебното начало възможност за второинстанционния съд да коригира или измени искане на ответника, което не е оформено като насрещен иск и се възприема от ответника като възражение? 5. нарушено ли е правото на справедлив процес на страната ищец по първоначалния иск, ако не е получила указания от съда да даде отговор по искане на ответника, по което впоследствие съдът се е произнесъл с решение? 6. има ли законови пречки относителната симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се претендира освен с насрещен иск и с възражение или с искане? 7. нищожно ли е решението на първоинстанционния съд по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действителен на прикрит договор за дарение на недвижим имот, ако съдът в диспозитива на решението си не е обективирал прикрития договор за дарение на недвижим имот с нотариалния акт, с който е обективиран в диспозитива обявения за нищожен като договор за покупко-продажба на същия недвижим имот като привиден на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД? 8. недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действителен на прикрит договор за дарение на недвижим имот, ако съдът в диспозитива на решението си не е обективирал прикрития договор за дарение на недвижим имот с нотариалния акт, с който е бил обективиран в диспозитива обявения за нищожен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот като привиден на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Правните въпроси според жалбоподателите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, като очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Цитирано е т. решение №1/09.12.2013 г. по т. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.