чл. 20а ЗЗД
Чл. 20а. (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
(2) Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
чл. 20а ЗЗД
Чл. 20а. (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
(2) Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, релевират и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Какъв е характерът на ипотечното право – вещен или облигационен?“; 2. „Погасява ли се самостоятелно по давност ипотечното право или се погасява само акцесорно?“; 3. „При ипотекарен длъжник, различен от основния длъжник, действията на кредитора спрямо основния длъжник могат ли да прекъсват и спират давността за ипотечното право, включително при производство, по несъстоятелност на основния длъжник?“; 4. „Могат ли кредиторът и основният длъжник чрез договори за новации или анекси за продължаване на срока на основното задължение да обвържат ипотекарния длъжник по отношение срока на давността на ипотечното право?“; 5. „Относно давността на ипотечното право има ли специфики в положението на основен длъжник, ипотекирал своя вещ, и положението на ипотекарния длъжник за чужд дълг?“ и 6. „Дали общата петгодишна давност се прилага спрямо ипотечното право когато ипотекарният длъжник обезпечава чуждо задължение. Когато основният длъжник ипотекира своя вещ, то конекситетът между основното и ипотечното правоотношение е очевиден, със съвпадащи страни, и най-вече с възможност за основния длъжник да следи и да отказва продължаването на давността на ипотечното право с новации или анекс; възможност, с която ипотекарният длъжник за чужд дълг, небидейки страна по основния договор, не разполага, а е зависим от волята на кредитора и основния длъжник?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото практиката на ВКС – решение №815/15.02.2010 г. по гр. д. №1713/2009 г., IV г. о.; решение №581/30.09.2010 г. по гр. д. №1019/2009 г., III г. о.; решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г., II т. о.; решение №411/27.10.2011 г. по гр. д №1857/2010 г., IV г. о.; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о.; решение №76/12.06.2012 г. по т. д. №377/2011 г., II т. о.; решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г., II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г., I т. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г., II т. о.; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., I т. о.; решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о.; решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г., IV г. о.; решение №40/04.02.2015 г. по гр. д. №4297/2014 г., IV г. о.: решение №63/17.07.2015 г. по т. д №674/2014 г., II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г., I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г., II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г., II т. о.; решение №12/16.02.2016 г. по гр. д. №2184/2015 г., III г. о.; решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г., I т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г., II т о.; решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о.; решение №271/08.02.2017 г. по гр. д. №1368/2016 г., IV г. о.; решение №178/24.04.2017 г. по т. д. №1340/2015 г., I т. о.; решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г., I т. о.; решение №192/29.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г., I т. о., решение №19/07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г., II т. о.; решение №139/04.10.2018 г. по т. д. №2377/2016 г., II т. о.; решение №302/03.12.2018 г. по т д. №2764/2017 г., II т. о.; решение №184/17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г., I т. о.; решение №28/06.03.2019 г. по т. д. №205/2018 г., II т. о.; решение №12/26.03.2019 г. по т. д. №606/2018 г., I т. о.; решение №141/14.10.2019 г. по т. д. №2839/2018 г., II т. о. и решение №92/06.11.2019 г. по т. д. №2100/2018 г., I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„1. При сключен писмен договор за наем в каква форма, различна от писмената, следва да бъде упълномощаването за сключване на писмен договор за наем, за да е валидно упълномощаването?; 2. Какъв е характерът на клаузата за обезщетение, договорена по наемния договор при неизпълнение на задължението на наемодателя за предаване на ползването на наетия имот – неустойка за забава или обезщетение за неизпълнение, като бъде съобразена ясно изразената воля на сключилите договора? Може ли увреденото лице наемател да търси репарация на вредите от невъзможност да упражни придобити права вследствие недобросъвестно поведение на страната по облигационното отношение с иск за обезщетение, дори и ако има договорна неустойка?; 3. Следва ли съдът да тълкува целия договор и да установи каква е действителната воля на страните съобразно целия договор съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД? Когато няма съмнение относно волята на страните и тя е ясно изразена в договора като обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, следва ли съдът да я тълкува в разрез с установеното между страните, след като съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и съдът е длъжен да се съобрази с тази воля като със закон?“. Изразява становище, че произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси противоречи на практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на решение №80/25.07.2017 г. по гр. д. №1141/2016 г. на ВКС, IV г. о., Тълкувателно решение №2/20.07.2017 г. по тълк. д. №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпросите по т. 2 – на решение №35/22.08.2014 г. по т. д. №1916/2013 г. на ВКС, I т. о. и по въпросите по т. 3 – на решение №150/22.12.2016 г. по т. д. №1704/2015 г., I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не са от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, а въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. При направено възражение за прекомерност на договорена неустойка и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави, с изпълнената част от договора и с действително претърпените вреди, за да отхвърли или за да уважи направеното възражение, следва ли съдът в мотивите на решението да разгледа и прецени един или няколко от критериите, посочени в т. 3 ТР №1/2010г. или други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства; 2. „Претърпените вреди“ по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, включват ли и пропуснатите ползи (чл. 82 ЗЗД) и ако включват, следва ли да бъдат доказани; 3. Допустимо ли е съдът при спор по договор, в който страната, направила възражение за прекомерност на неустойка не е търговец, да обоснове решението си едниствено с пропуснатите ползи от страна на търговеца; 4. Едностранното изявление за прекратяване на договора, без изложени конкретни основания, обосновава ли презумпция за виновно неизпълнение, съответно за дължимост на уговорената неустойка в пълен размер или съдът следва да изясни фактите, обстоятелствата и причините и причините за прекратяването му, ако такива са наведени, като даде съответните указания на страните за ангажиране на доказателства и доказателствени искания за същите. Според касатора така формулираните въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
/първи и втори/. Тези въпроси са израз на поддържаните от касатора тези, че ищецът не е пояснил исковата молба в предвидения в чл. 143 ГПК срок и че не съществуват каквито и да е било отношения между страните, респективно спор по тях, които да се уреждат от процесното споразумение, които тези обаче, не са споделени от въззивния съд. Също така в решението не се съдържа произнасяне относно реквизитите, които спогодбата следва да съдържа и съществуват ли изобщо такива, както и относно вида на отношенията /договорни или извъндоговорни/, които същата следва да урежда. В този смисъл и тъй като отговор на формулираните първи и втори въпрос не е даден и в решение №136 от 06.11.2015 г. по т. д.№2483/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което касаторът обосновава противоречие на решението на САС с практиката на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не е изпълнено общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК( за поставяне на конкретен правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение) Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК единствено правен въпрос, който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. При тълкуване на ограниченията в чл. 164, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания признакът правна квалификация на вземанията няма отношение. Ограниченията не са обвързани с квалификацията на иска или възражението, което ще се доказва /материалното субективно право/ , нито имат отношение към делението на правните субекти на физически и юридически лица. Освен това, дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, както е трайно установено в практиката на ВКС. Следва да се изтъкне, че заявената от касатора материалноправна квалификация на негово насрещно вземане по направеното възражение за прихващане (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) не е възприета от въззивния съд при решаването на въпроса за допустимите доказателствени средства в процеса. Съобразявайки твърденията на ответника в отговора, че е плащал задълженията си по наемния договор„на ръка, при наличието на писмен договор и предвид съдържанието му за начина на плащане, въззивният съд е квалифицирал твърденията на ответника в приложното поле на ограничението по чл. 164, т. 4 и т. 3 ГПК, като пряко е свързал тез твърдения с погасяване на парично здължение над определена стойност. Домогване да се преодолеят наложените в закона доказателствените ограничения като се изтъкнат предпоставките за иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при конкретното плащане, въззивният съд е оценил като накърняващо водещ принцип в чл. 3 ГПК. Предвид решаващо изтъкнатите обстоятелствата по делото, довели до оспорваните правни изводи, поставеният в изложението въпрос няма обуславящо за значение за решаващите съображения на съда по допустимостта на свидетелски показания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Представлява ли и има ли правно значение на “противопоставяне на наемодателя“ постигнатата в по-ранен момент – при сключването на договора за наем, писмена договореност между двете страни, че договорът ще подлежи на продължаване само в писмена форма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анелия Цанова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка?“; 2. „Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях?“; 3. „От кой момент волеизявлението за едностранно прекратяване на двустранен договор поражда своето действие, при наличие на доказателства, че същото е отправено в писмена форма, чрез лицензиран пощенски оператор до посочения в договора адрес за кореспонденция, но не е осъществено връчване, поради зависещи единствено от адресата причини – от датата на узнаване за волеизявлението от адресата или от датата на изпращане на пратката, респективно датата на посещение на куриера? Следва ли в тази хипотеза правилото на чл. 13, ал. 5 ЗЗД да се тълкува във връзка с чл. 44 ЗЗД в смисъл, че едностранното волеизявление за прекратяване на договора, макар и късно достигнало, е произвело действието си от датата на изпращането му, респективно датата на посещение на куриера на адреса?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.