1/ Следваше ли решаващият въззивен състав да приеме представените с въззивната жалба копия на платежни документи, несъобразени по първоинстанционното дело и да допусне свидетелски показания на г-н И. Й., за установяване на факти и обстоятелства във връзка със сключените между „Търговска къща Й.„ ЕООД и „ПИБ„ АД договори и тяхното изпълнение, предвид релевираните от „КътовЕООД оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба?; 2/ Следваше ли въззивният съд да приеме представените с молбата от 14.10.2022 г. , на диск, договори / съответно посочени / , сключени между „Търговска къща Й.„ ООД и „ПИБ„ АД и неприемането им нарушава ли чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК?; 3/ Следваше ли съдът да разгледа съдържащите се в молбата от 14.10.2022г. подробни съображения на въззивника, относно начина на погасяване на дълга, длъжен ли бе служебно да събере доказателства и да изложи в решението си мотиви, предвид твърдяната нищожност на текстове от договорите, на основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 9 и чл. 12 ЗЗД, вкл. за симулативна сделка и възстановяване на „ПИБ „ АД от „А и Л Корпорация„ ООД заплатените суми по нотариален акт за покупко-продажба / съответно индивидуализиран, за закупуването на апартхотела от банката /? Нарушил ли е съдът ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. и ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 4/ Рефлектират ли текстовете на договора за встъпване в дълг от 28.11.2012г. и на споразумението от 05.02.2016 г. и договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г. във връзка с договора за финансов лизинг ог 22.02.2016 г., върху размера на дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007г. и следваше ли съдът да изследва изпълнението по тези договори, както от страна на задължените лица, така и от страна на „ПИБ“АД, в смисъл – дали банката е отнасяла плащанията по предвидения в цитираните договори ред или в нарушение на него? Съобразена ли е нормата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД?; 5/ В случай, че „ПИБ“АД е нарушила този ред и неправомерно е препятствала погасяването на дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007 г., следвало ли е съдът да отчете тези факти и обстоятелства и да приеме, че постъпвайки в патримониума на банката, макар и отнесени по други сметки, сумите са погасили именно дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007г.?; 6/ Неприемайки представените с молбата от 14.10.2022 г. , на диск, договори / съответно посочени /, сключени между „Търговска къща Й.„ ЕООД и „ПИБ“АД, и необсъждайки в мотивите към решението възраженията на „Кътов ЕООД по начина на погасяване на дълга, нарушил ли е съдът правата на дружеството по чл. 151 ЗЗД? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси, без последния, се обосновава общо, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в т. 3 на ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. и ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По последния въпрос, в идентична хипотеза, се сочи относимо определение по т. д.№609/2019 г. на І т. о. на ВКС.