Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 209 ЗЗД

Чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.

чл. 209 ЗЗД

Чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

на две групи. Първата от тях са обобщили с въпроса- „ Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Страната в тази връзка е направила оплакване, че макар и решаващият състав да е изложил „ допълнителни съображения“ те не се отличавали от мотивите на първостепенния съд. Изложени са и кратки оплаквания за неправилност на тези мотиви. Поддържано е противоречие с изброени съдебни актове- на два, от които е цитирана част от мотивите, обобщаваща задължението на съда, че възможността по чл. 272 ГПК не изключва изискването за мотивиране на въззивното решение. Поставен е въпросът- „Ограничен ли е в своята решаваща функция съдът до въведените по делото възражения и правни изводи на страните и излизайки извън тях, произнасяйки се по незаявени факти и правни доводи / които не касаят приложението на императивна правна норма/, представлява ли нарушение на диспозитивното начало, принципа на равнопоставеност на страните и състезателното начало в процеса. Страната е направила оплакване, че съдът приел наличие на „ фидуциарна сделка без да бъде заявен такъв довод от страните по спора. Подробно е развито оплакване, изведено именно от твърдението, че с оглед това, съдът допуснал нарушение на диспозитивното начало. Разгледана е практика на ВКС, относно разглеждане в процеса на незаявени в предмета на спор факти. Поставен е въпросът – „ Длъжен ли е въззивният съд в своята решаваща функция по съществото на спора да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК“. Страната е развила оплакване, за това, че въззивният съд не бил извършил анализ на доказателствата като не ги обсъдил в тяхната взаимна връзка. След това общо оплакване е разглеждана съдебната практика – тълкувателна и казуална. Втората група процесуални въпроси, касаторите са определили като относими към доказателствената стойност на обратните писма за разкриване на симулацията на договора за покупко- продажба. В тази връзка е поставен въпросът – „Длъжен ли е съда да зачете доказателствената сила на изходящ от насрещната страна частен документ, с който са удостоверени неизгодни за неговия издател факти и обстоятелства/ симулативността на процесния договор за покупко-продажба/ след като авторството на документа не е успешно оспорено в производството“. Страната подробно е обсъдила представените доказателства по спора, в контекста на оплакванията си за неправилност на изводите на състава, като е посочила и противоречие с решение на ВКС. Поставен е въпросът – „ За да се третира изявлението като обратно писмо необходимо ли е то да е подписано от всички страни по оспорената сделка или е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност“. Изложени са оплаквания за неправилност на акта, като е посочена съдебна практика от която, извън контекста на мотивите, е изведен извода, че за разкриване симулацията при търговските сделки, с предмет движими вещи, обратния документ следва да съдържа волеизявление на страната, на която привидността се противопоставя. Поставен е въпросът – „Налице ли е пълно разкриване на симулацията ако обратното писмо съдържа изрично изявление на насрещната страна, че сделката е привидна, т. е. привидността на сделката е изрично призната, или има качеството на „начало на писмено доказателство“. Страната отново е изложила разбирането си за неправилност на съдебния акт, разгледала е съдебна практика относно съдържанието на обратното писмо. Поставен е въпросът – „ От значение ли е за разкриване на симулацията кога е съставено и подписано обратното писмо – преди, по време или след сключване на симулативната сделка.“Сочено е противоречие с решения на ВКС. Посочено е също така, че с решението си съдът бил „ отговорил на редица материалноправни въпроси“. Така е поставен въпросът – „За да е налице фигурата на „косвен представител“ следва ли в производството по делото да бъде доказана овластителната сделка, с която „ скрития пълномощник“ е бил натоварен да действа от името на доверителя и чия е доказателствената тежест за това. Страната е посочила противоречие с практика на ВКС, съгласно която страната, която твърди мандатно правоотношение следва да го докаже, а пълномощието съставлява отделна сделка. Поставен е въпросът – „Сключеният окончателен договор за продажба с уговорка за обратно изкупуване, при условие, че задължението по договора за заем бъде изпълнено, представлява ли фидуциарна обезпечителна сделка и поради забраната на чл. 209 ЗЗД и чл. 152 ЗЗД би ли била тя нищожна, ако сделката е гражданскоправна.“ Изброени са решения на ВКС, след което и няколко от тях са интерпретирани. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то. ГПК, с лаконичното оплакване, че съдът не бил приложил императивна правна норма – чл. 209 ЗЗД. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно преценката на свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК за задължението на съда за прецeни евентуалната заинтересованост на свидетел, имайки предвид всички доказателства по делото. Сочи се противоречие с решение №136/30.10.20г по гр. дело №4746/2019г на ВКС, Трето ГО, решение №15 от 30.1.2015г по гр. дело №4604/2014г на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Любка Андонова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество, като обсъди всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото?“ и 2. „Плащания, който продавача по предварителния договор е приемал без възражения от купувача, и обстоятелството, че в срока на осъществените плащания собственика не е възпрепятствал допуснатия до владение купувач следва ли да се приеме, че от тези действия и бездействие е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №15/30.01.2015 г. по гр. д. №4604/2014 г., IV г. о., решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014, I г. о., решение №170/29.11.2018 г. по гр. д. №3957/2017 г., III г. о. и решение №72/06.03.2012 г. по гр. д. №443/2011 г., IV г. о., а вторият с решение №170/29.11.2018 г. по гр. д. №3957/2017 г., III г. о. и решение №72/06.03.2012 г. по гр. д. №443/2011 г., IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Следва ли мотивите на съдебното решение, с оглед изискването на чл. 235, ал. 2 и 4 ГПК и чл. 236 ГПК да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и съвкупна преценка на всички, събрани по делото доказателства?“; 2. „Достатъчно ли е за доказване на предпоставките по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, установяването на няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции, косвени доказателства?“, по които два въпроса твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение №******г. по т. д. №******г. на I т. о. на ВКС, решение №229/14.12.2016 г. по гр. д. №2221/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение №135/12.12.2018 г. по гр. д. №4288/2017 г. на III г. о. на ВКС, и 3. „Какви са правомощията на съда, при направено с отговора на исковата молба изрично възражение за нищожност на сделката, предмет на спора, когато нищожността е видима от представените с исковата молба доказателства, а ответникът не е ангажирал доказателства в срок? Длъжен ли е в този случай, съдът да събере служебно допълнителни доказателства относно факти, установяващи нищожността на сделката, ако счита, че липсва успешно проведено доказване по несъмнен начин на твърдяната от ответника нищожност?“, по който поддържа, че даденото разрешение във въззивното решение е в противоречие с ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 3 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Релевира и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалванато решение, изразяващи се съответно в произнасяне по недопустим иск поради това, че не е изтекъл договорения срок за сключване на окончателния договор, и в игнориране на приети доказателства, при което направените изводи за действителност на предварителния договор за продажба, грубо нарушават правилата на формалната логика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Приложима ли е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна сделка в хипотезата на абсолютна симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, преди вписване на исковата молба за установяване на привидността, или разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложимо само в хипотезите на относителна симулация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Прието е, че за установяване на обезпечение на договор за заем чрез предварителен договор за продажба са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не намира приложение. Когато страната твърди, че сделката е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай, доколкото не се претендира изпълнението на договора за заем, е неприложима забраната и по чл. 164, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е за необходимостта от разкриване на характера на съглашението като обезпечаващо връщането на получен заем и по този начин да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД. Затова за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД в противоречие с императивната норма на чл. 152 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

„Наличието на относителна симулация изключва ли наличието на нищожност по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД и следва ли съдът, след като е сезиран със спор за относителна симулация, най- напред да се произнесе по относителната симулация преди да формира изводите си за наличие на нищожност по чл. 152 и чл. 209 ЗЗД?, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение №183/01.02.2018г. на ВКС, ІІІ гр. отд. по гр. д. №689/2017 г. Въпросът е теоретичен и е зададен с цел проверка на правилността на решаващите изводи на съда, че договорът за продажба е нищожен, но като сключен в нарушение на забраната установена в чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, а не е нищожен като симулативен. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на заявеното искане за правна защита, определено въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, на който е основал иска си, и отправеното искане за правна защита. В случая с оглед твърденията на ищците се налага извода, че предявеният иск е за нищожност на договора за продажба поради противоречие му със закона- чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, а не като привиден на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както твърди касатора. В трайната практика на ВКС е изяснено, че съглашенията по чл. 152 ЗЗД и продажбите с уговорка за изкупуване по чл. 209 ЗЗД са нищожни поради противоречието им със закона, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Когато се твърди, че сделката, с която се прехвърля собственост, служи за обезпечение на кредитора, т. е. страните не желаят последиците на прехвърлителната сделка, а искат заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин да се удовлетвори кредитора, различен от този предвиден в закона и постигат уговорка за обратното му изкупуване, основанието за нищожност на договора е заобикаляне на забраната по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, а не привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Естеството на въпроса препятства възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, поради което е безпредметно да се обсъжда осъществяването на специфичната за основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка, изяснена в т. 4 ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право