в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като първата група са: 1/ Дължи ли купувача уведомяване на продавача за скритите недостатъци на вещта, открити след приемането ѝ, както и съответно в какъв срок; 2/ Може ли купувачът да се ползва от правата по чл. 193 и чл. 195 ЗЗД, преди и без да е изпълнил задължението си по чл. 194 ЗЗД за уведомяване на продавача; 3/ При наличието на скрити недостатъци, презумира ли се знанието на продавача за наличието им; 4/ Може ли продавачът да носи отговорност само въз основа на предположения или непотвърдени свидетелски показания и 5/ Какъв е характерът /непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или друга/ на отговорността на ответниците/продавачи по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, в т. ч. дали е разделна или солидарна. По отношение на тази група въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №629 от 09.06.2008 г. по т. д. №129/2006 г. на II т. о., решение №10/07.03.2011 г. по т. д. №475/2010 г. на I т. о., решение №1699 от 8.11.2002 г. по гр. д. №234/2002 г. на V г. о. и решение №1585/17.10.2002 г. по гр. д. №113/2002 г. на V г. о. Втората група въпроси са следва ли въззивното решение да бъде обосновано; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните и следва ли въззивната инстанция като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към същия по правилото на чл. 272 ГПК. По тях се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 19 на ТР №1_2001 г. на ОСГК и ТР №1/2013 г. на ОСГТК, както и съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – цитирани в касационната жалба. Бланкетно се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил закона в неговия обратен смисъл, не са съобразени императивни процесуални правила и основополагащи правни принципи и е допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика.