Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 195 ал. 2 ЗЗД

Чл. 195. […] (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

чл. 195 ал. 2 ЗЗД

Чл. 195. […] (2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като първата група са: 1/ Дължи ли купувача уведомяване на продавача за скритите недостатъци на вещта, открити след приемането ѝ, както и съответно в какъв срок; 2/ Може ли купувачът да се ползва от правата по чл. 193 и чл. 195 ЗЗД, преди и без да е изпълнил задължението си по чл. 194 ЗЗД за уведомяване на продавача; 3/ При наличието на скрити недостатъци, презумира ли се знанието на продавача за наличието им; 4/ Може ли продавачът да носи отговорност само въз основа на предположения или непотвърдени свидетелски показания и 5/ Какъв е характерът /непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или друга/ на отговорността на ответниците/продавачи по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, в т. ч. дали е разделна или солидарна. По отношение на тази група въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №629 от 09.06.2008 г. по т. д. №129/2006 г. на II т. о., решение №10/07.03.2011 г. по т. д. №475/2010 г. на I т. о., решение №1699 от 8.11.2002 г. по гр. д. №234/2002 г. на V г. о. и решение №1585/17.10.2002 г. по гр. д. №113/2002 г. на V г. о. Втората група въпроси са следва ли въззивното решение да бъде обосновано; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните и следва ли въззивната инстанция като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към същия по правилото на чл. 272 ГПК. По тях се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 19 на ТР №1_2001 г. на ОСГК и ТР №1/2013 г. на ОСГТК, както и съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – цитирани в касационната жалба. Бланкетно се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил закона в неговия обратен смисъл, не са съобразени императивни процесуални правила и основополагащи правни принципи и е допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводи и възражения за страната и да направи собствени правни изводи. Противоречието е с установена практика на ВКС в решение №******г на Първо г. о, опр.№70/2021г на Второ г. о и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК липсва, а решението е правилно. Адвокат Й. Ц. иска на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв да й бъде определено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

на гаранционната отговорност и на договорната отговорността по чл. 197 ЗЗД, респ. чл. 265, ал. 1 ЗЗД, съдът е формирал извод, че поради избора на ищеца да предяви иск за вреди на договорно основание изтичането на предвидения в договора рекламационен срок е без значение за основателността на предявения иск. Изложил е и съображения, че сроковете по чл. 197 ЗЗД и чл. 265, ал. 3 ЗЗД са давностни и не се прилагат служебно от съда, а доколкото ответникът не се е позовал своевременно на изтичането им, не следва да се обсъждат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

по чл. 280, ал. 1 ГПК. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК свързано се формулират два материалноправни въпроса. Първият е за границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение, очертани в решение №******г по т. д №1156/2011г на ВКС, според което те са очертани в чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл. 195, ал. 2 ЗЗД поддържа се противоречие с цитираното решение, според което обезщетението в чл. 82 ЗЗД обхваща вредите/ претърпени загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този случай и с оглед конкретните твърдения на ищеца, към основанието на иска са относими няколко факта: пропускане на твърдяните ползи и претърпени загуби, предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. Според касатора противоречието е налице с оглед приетото от въззивния съд, че ищецът е бил запознат с недостатъка, който бил светеща (контролна) лампа на таблото на продаденото МПС (за неизправност при нивото на масло в двигателя). Тезата на защитата е, при обезщетение по чл. 195, ал. 2 ЗЗД не съществува изискване ищецът(купувач) да е знаел за недостатъците на вещта, този факт не се включва във фактическия състав, а изискването е само да е уведомил продавача незабавно след възникване на щетата. Израз на горната теза е формулираният въпрос: при заведен иск по чл. 195, ал. 2 вр. чл. чл. 82 ЗЗД необходима предпоставка за уважаването му ли е купувачът на вещта да е знаел за недостатъците при закупуването, или трябва да докаже:,1. престиране на вещ с недостатъци.2. уведомяване на откритите недостатъци 3. настъпила вреда от лошо изпълнение – в случая стойността на тотално дефектиралия двигател. Влияе ли на отговорността на ответника по този ред знанието на купувача за недостатъка. Поддържа се произнасяне по въпроса в противоречие с тълкувателни решения и постановления – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, такива не са изрично посочени от защитата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1/ относно недопустимостта на въззивното решение при неотстранено противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска и при разглеждане на непредявен иск; 2/ Може ли представен и приет по делото първичен счетоводен документ – фактура, да обективира търговска по смисъла на ТЗ сделка и достатъчен ли е, за да се приеме, че сделката е действителна?; 3/Допустимо ли е съдът, в отклонение от диспозитивното начало на гражданския процес, да обоснове решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени от страните по спора и служебно да приеме, че една сделка е нищожна?; 4/ Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка води ли автоматично до нищожност на последната или е нужно изявление от някоя от страните в тази насока, както изисква чл. 293, ал. 3 ТЗ?; 5/ Каква е формата на продажба на МПС, което не е регистрирано на територията на Р България? Всички тези въпроси са въведени при позоваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, поради противоречие със задължителна практика на ВКС, както следва: по първи въпрос - обективирана в т. 4 ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, Решение №21/25.02.2015г. по т. д. №412/2014г. на ВКС, II т. о. и Решение №19/30.05.2011г. по гр. д. №262/2010г. на ВКС, II г. о. и Решение №71/22.06.2009г. по т. д. №11/2009г. на ВКС, I т. о. ; по втори въпрос – в Решение №71/22.06.2009г. по т. д. №11/2009г. на ВКС, I т. о., Решение №45/20.04.2010г. по т. д. №516/2009г. на ВКС, II т. о., Решение №252/03.01.2013г. по т. д. №1067/2011г. на ВКС, II т. о. и др.; по трети въпрос– в Решение №19/30.05.2011г. по гр. д. №262/2010г. на ВКС, II г. о., Решение №156/10.06.2013г. по гр. д. №1497/2013г. на ВКС, I г. о.; по четвърти въпрос – в Решение №50/25.04.2012г. по т. д. №95/2011г. на ВКС, II т. о. и по пети въпрос – в Решение №485/18.06.2010г. по гр. д. №3977/2008г. на ВКС, IV г. о. и Решение №56/10.06.2015г. по гр. д. №5143/2014г. на ВКС, I г. о. По втори въпрос касаторът мотивира и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / редакция до измененията с ДВ бр.86/2017г./, предвид противоречие с приетото разрешение в Решение №284/17.06.2014г. по в. гр. д. №413/2014г. на ОС-Хасково.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

е налице задължителна съдебна практика, съгласно която основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда (решение №188/15.06.2012г. по гр. д. №1122/2011г. на ВКС, III г. о.; решение №547/23.07.2010г. по гр. д. №1025/2009г. на ВКС, IV г. о.). В тези решения е прието, че ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато увреждането не е настъпило от неосъществяването на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и цитираното от касатора ТР №54/1986г. от 23.06.1986 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил дригиму. В същото са уредени случаите, при които различни лица отговарят за вреди, произтичащи от договорно и деликтно основание и е направено ясно разграничение между отговорността по чл. 195 ЗЗД и тази по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. В посочените от настоящия състав решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, дадените отговори са именно на база на разясненията в ТР №54/86г., което, от друга страна, не представлява задължителна практика на ВКС съгласно т. 2 на ТР №1/2009г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като законът е неясен и непълен и е необходима промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право