Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 19 ЗЗД

Чл. 19. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
(2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
(3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

чл. 19 ЗЗД

Чл. 19. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
(2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
(3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

основателно ли е платена от ищеца държавна такса в пълен размер по образувано гражданско дело, което е прекратено поради оттегляне на исковата молба, и следва ли таксата да бъде върната. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като излага съображения, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка изтъква, че при образуване на дело за съдебна делба не се внася държавна такса, а тя се определя едва с решението за допускане на делбата, съобразно стойността на дяловете на страните; че при сключване на съдебна спогодба половината от държавната такса се връща на ищеца; както и че съгласно последно изменение от 14.12.2023 г. в германското законодателство, при образуване на гражданско дело при общи искови производства се плащат три такси, като при оттегляне на исковата молба две от тях се връщат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Към кой момент се преценява възникването на договорната обвързаност и респ. валидността на договарянето при предварителен договор за учередяване на ипотека - към момента на сключването или към момента на обявяването му за окончателен и може ли съдът да се произнесе само по клаузата за дължимост на неустойката, без да се произнесе по валидността на предварителния договор за учредяване на ипотека?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Следва ли съдът да изследва и установи действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните, като отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти и изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, включително и свързаните с това термини от техническо естество, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №478 от 11.02.2014 г. по гр. д. №2670/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №188 от 11.01.2016 г. по т. д. №3378/2014 г. на II т. о. на ВКС и решение №156 от 16.06.2016 г. по гр. д. №6042/2015 г. на IV г. о. на ВКС; 2. „Длъжен ли е в решението си въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, установяващи начина на тълкуване на специализирани термини, когато в решението не е налице препращане към мотивите на първата инстанция?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №157/ 08.11 2011 г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, II т. о., решение №134/ 30.12.2013г. по т. д. №34/2013г. на ВКС, II т. о., решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009г. на ВКС, IV г. o. и решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. o.; 3. „Следва ли съдът, който разглежда конкретния казус, при формиране на волята си да тълкува уговорките между страните, във връзка с термин, който не е легален?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №132/20.12.2016 г. по т. д. №772/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС.; 4. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, в случай че не разполага със специални знания по отношение на термин, за който няма легална дефиниция?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №24/23.04.2020 г. по т. д. №437/2019 г. на ВКС, І т. о.; 5. „Когато в предварителен договор е уговорено, че собствеността ще бъде прехвърлена при достигане на определен етап от СМР, то счита ли се този договор за сключен под отлагателно условие за настъпване на вещно -прехвърлителния ефект на обещания окончателен договор?“, за който твърди, че неговият отговор ще е от значение за развитието на правото, без да излага конкретни аргументи за това; 6. „Кой е моментът, от който започва да тече срокът за предявяване на иск за сключване на окончателен договор при относително определен срок/отлагателно условие за изпълнение при недобросъвество поведение по смисъла на чл. 25 ЗЗД?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №40/23.04.2020 г. по т. д. 2110/2019 г. на II т. о. на ВКС.; 7. „Въвеждането на сградата в КККР, при влязла в сила кадастрална карта за съответния район, представлява ли необходимо законово основание за осъществяване на прехвърлителна сделка в определената нотариална форма, с оглед индивидуализацията на обекта и описание по кад. схема и скица?“ и 8. „Когато в предварителния договор е уговорено, че окончателният договор ще бъде сключен при завършване на строежа терминологично до тапа, какво значение следва да бъде вложено в този термин, като степен на завършеност - акт обр. 14 или акт обр. 16?“, за които последни два въпроса счита, че отговорът им ще е от значение за развитието на правото, без да излага каквито и да било конкретни обстоятелства за това.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№2е обуславящ отговора на останалите два, поради което следва да бъде даден отговор първо на този въпрос. Разпоредбата на чл. 68 ЗС предвижда, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Субективният елемент на владението се установява от намерението на лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта. Владелецът не държи вещта като своя във всички случаи, в които е придобил фактическа власт въз основа на договор или друго основание, които го задължават да я върне – договор за наем, влог, заем за послужване, поръчка и др. Когато вещта е предадена на купувача въз основа на предварителен договор за покупко-продажба за него не възниква задължение да върне вещта. С този договор се поема задължение за сключване в бъдеще на окончателен договор, с който да се прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, която е негов предмет. Това означава, че когато вещта е предадена въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, купувачът става неин владелец, а не държател, поради установеното по несъмнен начин намерение да придобие в бъдеще собствеността й. Това следва и пряко от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС. Дали договорът е сключен със собственика на имота е от значение само за това дали владелецът ще има правата по чл. 71 и 72 ЗС. Поради това за придобиване на имота по давност в тази хипотеза, не е необходимо да се доказва преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене. След като владението е установено въз основа на изрична уговорка в предварителен договор, налице е доброволно предаване на владението върху недвижим имот въз основа на писмен договор, при което е достатъчно да се установи само продължителността му, както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и по отношение на намерението за придобиване по давност. В същия смисъл са Решение №528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1218/2009 г., I г. о., ГК Решение №40 от 4.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №3171/2016 г., II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

задължен ли е съдът служебно да извърши разследване по въпроса за собствеността, след като в данните по делото няма указания, че представения нотариален акт е неверен, или нищожен; необходимо ли е съдът да извърши следствени мероприятия, проучвайки и прилагайки дела между други страни, за да се убеди по несъмнен начин, че продавачът е собственик на имота; след като съдът постановява решение, което е съобразено с изискванията за нотариално прехвърляне на имота, включително и проверка на документите относно собствеността, то служебното задължение на съда не се ли припокрива с действията на нотариуса, който се произнася по сделката въз основа на представените пред него документи, без да има задължението да проверява собствеността чрез други способи и извършвайки други проучвателни действия, които още повече не са заявени от страните; допустимо ли е съдът да постанови решението си на основание материали по друго дело, което не е прието като доказателство по настоящето, а е изискано от съда служебно, “за справка; длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него по съответния процесуален ред, а не събрани по негово собствено усмотрение, ползвайки материалите по други дела, без това да е необходимо и след като са налице доказателствата, които са съобразени с императивната правна норма и които след като ги прецени съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост, т. е. да спази задължението си да осигури точното приложение на закона; съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в документите сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат, както е сторил със справката Агенцията по вписванията от 2015 г. Твърди се противоречие на въззивното решение при разрешаване на горните въпроси с ТР №1/2013 г., ОСГТК; решение №210/15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. №6605/2013 г., IV г. о.; решение №78/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. №1116/2012 г., I т. о.; решение №65/07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №3568/2019 г., IV г. о.; решение №315/07.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №3555/2008 г., IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

12315 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право