1) може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за изхода на делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото; 2) допустимо ли е решението на въззивния съд, постановено на непредявено основание; 3) допустимо ли е да бъде отхвърлен доказан по основание иск под предлог, че не е доказана сигурността за увеличаване на материалното състояние, ако своевременно беше предадено владението на имота; 4) длъжен ли е въззивният съд, произнесъл се в нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК, и без специален анализ, да обоснове приложимостта на цитираното от него ТР №3/12.12.2012 г. на ВКС, предвид различията му с настоящия случай; 5) правно обосновано ли е въззивният съд да оправдава отказа на ответниците да изпълнят задълженията си по наследения от тях предварителен договор с неотносимата за договорните отношения „недопустимост на предварителния отказ от процесуални права, даже и когато е налице доказана злоупотреба с тях; 6) следва ли съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, защото приспособена към процесния случай тази разпоредба би имала вида, че - „сбъдването на статута ни на собственици има обратно действие, ако ответниците, които са имали интерес от несбъдването му, недобросъвестно са попречили на осъществяването му“. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК.