чл. 189, ал. 1 ЗЗД

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Договорът за покупко-продажба на чужд имот разваля ли се по право, ако купувачът е отстранен от имота въз основа на влязло в сила съдебно решение?

Поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която се претендират последиците от развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, без да е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на договора.

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?
Ограничена ли е отговорността на продавача от предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, а преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди, че продавачът е собственик.

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот, разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения.

За наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПН при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите.

До отмяната на обезпечителната възбрана по реда на чл. 402, ал. 3 ГПК приложима ли е разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК относно автоматичното заличаване на наложените възбрани, включително и по отношение на обезпечителна възбрана, наложена от съд?

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Относно приложението на чл. 223 ЗЗД във вр. чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД* в хипотезата, когато заменящият дължи връщане на получения недвижим имот, а не цена.
Относно приложението на закона при задължителните разяснения на т.11 от ПП ВС 6-74 по повод на релевирано възражение за упражнено право на задържане.
Подлежи ли на прецизиране възражението за упражнено право на задържане за вземане за подобрения, заявено с писмения отговор на исковата молба?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право?

Какво разбира законодателят под израза съдебно отстранен купувач по см. на чл. 191, ал. 1 ЗЗД – единствено купувач, спрямо когото е бил уважен осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС или и купувач, спрямо когото е бил уважен установителен иск за собственост, предявен от трето лице, поради обстоятелството, че купувачът никога не е получавал владението на имота?

Ищците не са установили, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума на държавата като универсален правоприемник на починалата продавачка по силата на чл. 11 ЗН. В случая не е безспорно, че няма лица, които могат да наследят починалата продавачка П., или че всички нейни наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат. По делото не е представено подробно удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно спрямо тях да се извърши преценката по чл. 11 ЗН, съответно да се осъществи процедурата по чл. 61, ал. 2 ЗН, ако Д. е пасивно легитимирана по претенцията. Аргумент за този извод се черпи и от заявеното още с исковата молба твърдение, че продаденият имот не е бил собствен на продавачите, а на син на сестра им – собственица на имота, който успешно ги отстранил от него.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Има ли правен интерес добросъвестния купувач от предявяване на иск по чл. 189, във вр. с чл. 188 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба,ако в негова полза е изтекла придобивна давност и е станал собственик на имота?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот?

Във връзка с приложението на института на т.н.”евентуалната евикция” – за да се упражни надлежно правото на разваляне на договора по реда на чл.189 ал.1 изр.1 във вр.с чл.87 ал.3 ЗЗД от добросъвестния приобретател на спорния имот,следва ли да бъде установено със съдебно решение по положителен и безспорен начин притежаването от третото лице право върху имота или е достатъчно това право да е вероятно основателно предвид представените доказателства ?

Явяват ли се вреда за купувача разноските по воденото дело за делба, след частична евикция, след като съсобствеността с третото лице е прекратена с доброволна делба?

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?