1) нищожна ли е неустойка, чийто договорен размер е 24 пъти по-голям от действително заплатената цена, посочена в нотариалния акт, и накърнява ли тя добрите нрави; 2) в случай, че уговорката за неустойка е прекалено голяма в сравнение с претърпените вреди, следва ли тя да бъде намалена съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; 3) продавачът носи ли отговорност за вредите, които купувачът е претърпял вследствие отстранението си от имота, ако тези вреди не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) настъпването на инфлация, както и обстоятелството на обезценяването на българската валута с 45 % могли ли са да бъдат предвидени при поемане на задължението от страна на продавача, и следва ли да се вменят в отговорност на неизправната страна; 5) длъжен ли е съдът в своето съдебно решение да формира правните си изводи след съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото, предхождана от неговото задълбочено анализиране и излагане на аргументи. По отношение на първия и последния от тези правни въпроси касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение №127/20.12.2016 г. по търг. дело №1907/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение №223/19.04.2016 г. по търг. дело №3633/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение №228/21.01.2013 г. по търг. дело №995/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, а петият въпрос – в противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага и съображения, формулираните от него правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.