по делото е дали с изтичане на десетгодишния срок на вписаната на 22.01.2007 г. договорна ипотека, действието й спрямо длъжника и лицата, придобили вещни права от него, се погасява автоматично или за това е нужно тя да бъде заличена, респ. дали новото вписване на ипотеката от 07.03.2017 г. разпростира действието си спрямо ищеца, придобил имота преди това вписване – на 11.12.2008 г. Направен е извод, че само заличаването на ипотеката по реда на чл. 179 ЗЗД има конститутивно действие, поради която причина до момента, в който тя не е заличена, ипотекарният кредитор има право да я впише наново, а единствената разлика между подновяването и новото вписване на ипотеката се изразява в противопоставимостта, респ. реда на ипотеката – подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато новото вписване води до придобиване на нов ред, считано от датата на това вписване. Следователно при изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ипотекарният кредитор не загубва качеството си на такъв и продължава да притежава ипотечното право, в т. ч. това по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо в чия собственост се намира той. При новото вписване той загубва само възможността да се ползва от реда на ипотеката, т. е. осигурена му е противопоставимост спрямо трети лица с конкуриращи права, вписали ипотеки върху имота след първоначалното вписване на неговия ипотечен акт и преди новото вписване на ипотеката. Новото вписване по реда на чл. 172, ал. 2, изр. 1 ЗЗД ограничава правата на ипотекарния кредитор, но не в отношенията му с длъжника и неговите правоприемници, а спрямо другите ипотекарни кредитори с конкуриращи се права, ако има такива, като именно това е смисълът на чл. 172, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.