Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 170 ЗЗД

Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

чл. 170 ЗЗД

Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за противопоставимостта на купувачите на учредената от продавача „ГБ-Б. Сейнт Д.“ ЕООД в полза на „УниКредит Булбанк“ АД договорна ипотека от 10.10.2007 г. Изложени са съображения, че договорната ипотека поражда действие от нейното вписване в имотния регистър, като учредената с нотариалния акт от 10.10.2007 г. ипотека е с предмет поземлен имот, ведно с правото на строеж върху мястото“, т. е. самостоятелно обособен имот, принадлежащ на лицето, учредило ипотеката, заедно с правото да построи сграда, въз основа на надлежно издаденото му разрешение за строеж. По аргумент от чл. 166, ал. 1 ЗЗД, е прието, че договорната ипотека има действие, от деня когато завършва фактическият състав на нейното учредяване и тя обхваща не само имота в състоянието, в което се намира, но се разпростира и върху всички последващи приращения и подобрения, предвидени в обема на застрояване на имота, включително и върху находящия се в сградата самостоятелен обект на собственост, в случая апартамент №С12. След като ипотеката обхваща всички подобрения и приращения в ипотекирания имот, тя преминава върху постройката при завършване на грубия строеж на сградата, а правото на строеж може да бъде предмет на продажба преди завършване на сградата в груб строеж и трансформирането му в отделен обект на собственост. Според решаващия състав, когато части от ипотекирания имот са придобити от трети лица преди изграждането им в груб строеж, тези части /самостоятелни обекти/ не се освобождават от ипотечната тежест за цялото вземане на кредитора, освен ако придобиването им не предхожда учредяването на ипотеката. По делото е било установено, че ипотеката е учредена от собственика на имота на 10.10.2007 г., а купувачите са придобили правото на строеж за апартамент №С12 на 15.11.2007 г., т. е. отчуждаването на правото на строеж не предхожда вписването на ипотеката, а трансформирането му в право на собственост със завършване на грубия строеж на сградата на 03.12.2007 г. е ирелевантно за съществуването на правата на ипотекарния кредитор, поради което предявеният иск е счетен за неоснователен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Налице ли са основания за зачитане на периода, през който срока за давностно владение върху недвижим имот е бил спрян по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД в хипотеза, при която владеещото имота трето неправоимащо лице е конституирано като съделител в делбеното производство и искът за делба е отхвърлен срещу последното като неоснователен, или е налице прекъсване на давностния срок по смисъла на чл. 116, б. “6“ от ЗЗД?“ Твърди, че изводът на съда за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б. б ЗЗД по време на делбеното дело е в противоречие с решение №******г. по гр. дело №895/2010г. на ВКС и решение №631/26.09.2009г. по гр. д. №1525/2008г. на ВКС, в които се приема, че давността се прекъсва с предявяване на иска- установителен или ревандикационен иск от собственика срещу владелеца, и последният се позове на придобивна давност, но ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Твърди, че конституираната като съделител в делбеното дело Е. К. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност, а само, че е несъпричастна към правния спор. Тъй като не се е позовала на придобивна давност, то не може да се приеме, че същата е прекъсната. Вторият въпрос: „В хипотезата, при която искът, който е прекъснал давността, бъде отхвърлен, зачита ли се за давността периода, през който тя е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД или отпада периода на спиране с обратна сила и давността се счита, че не е спирана?“ се поставя във връзка с извода на съда, че независимо, че искът за делба спрямо нея е бил отхвърлен, то едва от датата на неговото влизане в сила, за нея е започнал да тече нов давностен срок, без значение изтеклия до датата на прекъсването и в периода на спирането давност. Счита, че този извод е в противоречие с решение №554 от 02.09.2011г. по гр. д. №1019/2010г. на ВКС, съгласно което давността не се счита прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени, тъй като с прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефекта на прекъсването на придобивната давност- т. е. придобивната давност не се счита за прекъсната. Третият въпрос “В хипотезата, когато срокът на придобивната давност е започнал да тече преди предявяване на иска, прекъсващ давността, следва ли при отхвърляне на иска периода през който давността е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД да се зачете и да се присъедини към вече изтеклия давностен срок с обратна сила?“ се поставя тъй като съдът не е зачел срокът на давността, започнал да тече от 09.05.2003 година и изтекъл до 17.06.2008 година, при положение, че искът за делба спрямо касаторката е бил отхвърлен. Счита, че това становище на въззивния съд противоречи на съдебната практика, изразена в Решение №401/2011 година постановено по гр. дело №895/2010, в което е посочено, че ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, а след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Следващият въпрос „Каква е материалната доказателствена сила на нотариален акт за собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка при хипотеза, че признатото с него право е оспорено от страна в процеса?“ се поставя тъй като представеният от нея К., с който се легитимира като собственик, не е приет от съда като годно доказателство за собственост, поради това, че издаването му е в противоречие със закона. Счита, че този извод е в противоречие със задължителните указания на ТР №3/2012г. по т. д. №3/2012г. ОСГК на ВКС, както и на ТР №178/30.06.1986г. гр. д. №150/1985г. на ОСГК. Последният пети въпрос “Налице ли е нищожност на сделката /договорна ипотека/по смисъла на чл. 26 ЗЗД в хипотезата на нарушение на закона, при липса на нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД?“ е по повод приетото от въззивния съд, че тъй като не е била собственик на ипотекирания имот, то ипотеката е била учредена в нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което води до нейната нищожност поради нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД, който извод според касатора противоречи на Решение №553/20.12.2011г. по гр. д. №1166/2011г. На следващо място касаторката излага, че е налице основанието за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението страда от очевидна неправилност. Счита, че от цялостния му прочит се установява незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 ГПК/ и нарушение на основните логически правила при интепретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти. Установява се и смесване на правните последници на „спирането на давността и на „прекъсването на давността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

- учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза груб строеж, отговор на който е даден в решенията по гр. д.№238/2022г. и гр. д. №370/2022г. на 4 г. о. на ВКС по идентични спорове. Разрешението в цитираните актове на ВКС не е в противоречие с практиката, установена с решението по гр. д.№5059/2013г. на 1 г. о. на ВКС, споделена и в последващите решения по гр. д.№1069/2014г. на 4 г. о., по гр. д.№4514/2013г. на 3 г. о., по гр. д.№646/2014г. на 2г. о., по гр. д.№3424/2014г. на 3 г. о. - когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие спрямо бъдещите приращения. Същевременно изводите на въззивната инстанция са в съответствие с отговора на правния въпрос, даден в идентична на настоящия спор хипотеза. Следователно, първият поставен в изложението въпрос е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС, която приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения в имота, респ. новопостроени по време на действие на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие обезпечението да има действие и спрямо тези приращения, още повече ако ипотеката обезпечава отпускане на кредит за застрояване на имота (каквато е разглежданата хипотеза). Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос произтича от неговата хипотетичност. Въззивната инстанция не се е произнасяла по него. Извод на касатора, а не мотиви към обжалвания акт е и твърдението към въпроса, че съставът на САС е приел, че учредяването на ипотека върху правото на строеж от собственика на терена е идентично с учредяването на ипотека от собственик на терен върху постройки, които възнамерява да изгради в него. Въпросът е и извън предмета на делото, по което не е спорно, че правото на строеж върху обекта, ипотекиран с договора за ипотека по одобрения инвестиционен проект и този предмет на договора за покупко- продажба, е един и същ. Като допълнителна предпоставка касаторът цитира решението по гр. д.№4514/2013 г. на 3 г. о. на ВКС без да твърди противоречие на обжалвания акт с него, т. е. отсъства и ясно въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане датата на договора за банков кредит, който е посочен в нотариалния акт и вземанията по който договор се обезпечават с ипотеката; 2) предвид чл. 167 ЗЗД, че договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД, за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича; и 3) когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане на банката по договор за банков кредит от друга дата, сключен между банката и длъжника, по който третото лице не е страна. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, чрез разкриване точния смисъл на правната разпоредба на чл. 167 ЗЗД, чрез тълкуването `и и изясняване на установеното в закона правило за съдържание на ипотечния договор относно обезпеченото вземане, с цел точното прилагане на правната норма. В тази връзка касаторът излага доводи, в които се сочи обуславящото значение на въпросите за конкретния материалноправен спор по делото, както и становището на самия жалбоподател относно отговорите на въпросите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №247/2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на IV г. о., решение №192/2018 г. по т. д. №44/2017 г. на I т. о., решение №194/2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о. По третия въпрос се твърди отклонение от решение №85/2020 г. по т. д. №2262/2018 г. на I т. о. Четвъртият въпрос е разрешен според касатора не в съответствие с решение №497/2009 г. по гр. д. №2173/2008 г. на IV г. о., решение №105/2017 г. по гр. д. №2604/2016 г. на IV г. о. Последните три въпроса са формулирани при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС не е даден техен отговор. В евентуалност касаторът твърди, че има постановено решение, което дава отговор на тези въпроси, а именно решение №514/2006 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №111/2018 г. по гр. д. №3807/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение №148/2004 г. по гр. д. №1046/2003 г. на II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „ следва ли да бъде определен като „кредитор“, по смисъла на чл. 135 ЗЗД, лицето, обезпечило чуждо задължение, посредством учредяването на ипотека върху собствените му недвижими имоти, ако това лице е увредено от правния субект, чиито дълг е обезпечило, посредством провеждането на симулативен съдебен процес?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с Тълкувателно решение №106 от 07.09.1964г по гр. д. №76/1964 г., ОСГК на ВС и с решение №1016/31.03.2005 г. по г. д. №1198/2003 г. II г. о. на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано от касатора с нарушения на относимите материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на обжалваното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Следва ли при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право, въззивният съд да обсъди наведени възражения относно нарушение на императивната разпоредба, уреждаща реда за учредяване на ипотеката по чл. 49б ЗКИР?, 2 . Допустимо ли е - при ипотекиране на сграда със самостоятелни обекти, достигнала до етап груб строеж, в район с одобрена кадастрална карта, при съставяне на акта за учредяване на ипотека, да не се представят скици за самостоятелните обекти и да не се опишат техните кадастрални данни? Твърди противоречие с постановено определение по ч. гр. д.№1877/2007г. на IV г. о., 3. От кой момент един недвижим имот следва да се счита за нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, за да може с него да се извършват правно валидни сделки - от момента, в който е издадена заповед за изменение на кадастралната карта, с която този обект се нанася или от датата на влизане в сила на същата заповед?, 4. Счита ли се, че е спазено изискването на чл. 166 ЗЗД за поединична определеност на имотите при вече възникнали самостоятелни обекти /а не бъдещи/, ако същите са описани само като брой, вид и местонахождение, без кадастрални данни? и 5. Счита ли се, че е спазено изискването на чл. 170 ЗЗД за тъждество на имота, когато се ипотекира цяла жилищна сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, ако същите са описани като вид, брой и местонахождение и впоследствие настъпи промяна в броя на самостоятелните обекти в сградата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв, съдът обвързан ли е от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

При допуснато изменение на петитума на иска дължи ли съдът проверка на допустимостта на изменения иск, без да е наведено възражение за това?
При липса твърдение, че едно лице е титуляр на дадено право, допустим ли е отрицателен установителен иск за срещу това лице, за да се установи на липсата на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

12319 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право