Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 167 ал. 2 ЗЗД

Чл. 167. […] (2) В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

чл. 167 ал. 2 ЗЗД

Чл. 167. […] (2) В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане датата на договора за банков кредит, който е посочен в нотариалния акт и вземанията по който договор се обезпечават с ипотеката; 2) предвид чл. 167 ЗЗД, че договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД, за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича; и 3) когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане на банката по договор за банков кредит от друга дата, сключен между банката и длъжника, по който третото лице не е страна. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, чрез разкриване точния смисъл на правната разпоредба на чл. 167 ЗЗД, чрез тълкуването `и и изясняване на установеното в закона правило за съдържание на ипотечния договор относно обезпеченото вземане, с цел точното прилагане на правната норма. В тази връзка касаторът излага доводи, в които се сочи обуславящото значение на въпросите за конкретния материалноправен спор по делото, както и становището на самия жалбоподател относно отговорите на въпросите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с решение №478/11.02.2013г. по гр. д.№2670/2013г. на ІV ГО, решение №81/07.07.2009г. по гр. д.№761/2008г. на І ТО, ТР №5/18.05.2017г. по тълк. д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС, решение №119/ 09.06.2009г. по гр. д.№6277/2007г. на І ГО, решение №143/10.11.2014г. по гр. д.№646/2014г. на ІІ ГО и решение №113/25.07.2014г. по гр. д.№4514/2013г. на ІІІ ГО на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е напълно неотносим към конкретното дело /по което предмет на разглеждане е дали са налице законовите изисквания за заличаване на вече вписана договорна ипотека, а не за нейното вписване/, а по останалите поставени въпроси има последователна съдебна практика /например решение №76 от 07.05.2013 г. по гр. д.№391/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №431 от 08.11.2011 г. по гр. д.№1759/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. по петия поставен въпрос и многобройна практика по първите три въпроса/, на която обжалваното определение не противоречи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Следва ли физическо или юридическо лице да черпят права по чл. 113 ЗС, когато няма доказателства, приложени по делото - официални документи от Агенция по вписванията с дата/година на входиране, с входящ номер от Агенция по вписванията, които да доказват вписването; 2. Следва ли да се приеме, че се било запазвало ипотечното право на банката по силата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, след като по делото няма приложени доказателства - официални документи от Агенция по вписванията с дата на входиране, с входящ номер от Агенция по вписванията; 3. Следва ли съдът да се обосновава със „служебни проверки по телефона и това да се счита за безспорно установено доказателство по делото, и на това основание да постановява съдебно решение, за което обстоятелство не е приложен официален документ от държавната институция Агенция по вписванията за вписана договорна ипотека с конкретна дата/година; 4. Следва ли сключен договор за ипотека за обезпечаване на договор за кредит от 19.04.2007 г. да се счита за действителен, ако в нотариалния акт за ипотека няма вписан ЕИК и БУЛСТАТ на банката; Действителен ли е този ипотечен договор, когато банката не е изпълнила условията на ЗЗД при сключване на договора за ипотека и няма вписан ЕИК и БУЛСТАТ на банката; 5. Следва ли да се приеме, че е спазена предписаната законна форма - сключване на нотариално заверени договори с юридическо лице, в случая с „Банка ДСК“ ЕАД, когато липсва изписан ЕИК и БУЛСТАТ на юридическото лице и в договора за ипотечен кредит, и в нотариален акт №196, том 3, рег. №12225, нот. дело №508/26.04.2007 г., както е приел въззивният съд; 6. Неизписването на ЕИК и БУЛСТАТ води ли автоматически до недействителност на договора поради липса на законна форма; 7. В случая в договора за кредит от 19.04.2007 г. и в нотариален акт №196, том 3, рег. №12225, нот. дело №508/26.04.2007 г. за ипотека липсата на изписан ЕИК и БУЛСТАТ на юридическото лице легитимира ли ЮЛ като законно регистрирано, което може да извършва тази банкова дейност и да сключва тези договори; 8. Следва ли съдът да спазва закона и да се съобрази с изтеклата погасителна давност на двата договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Налице ли е нарушение на чл. 170 ЗЗД – неопределеност на размера на сумата, за която се учредява ипотеката, респ. възниква ли ипотечното право върху ипотекирания имот, когато в ипотечния акт не е посочена конкретно частта от общото задължение, за което е учредена ипотеката, която обезпечава този обект?; 2. Налице ли е нищожност на ипотеката като учредена без вписване на падеж на вземането по смисъла на чл. 167, ал. 2 вр. чл. 170 ЗЗД, когато в нотариалния акт за учредяването й този падеж не е конкретизиран, а началният момент на срока е обвързан с настъпването на други събития?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, направени във въззивната жалба срещу конкретна част от мотивите на първоинстанционното решение, постановено по съществото на спора?; 4. Длъжен ли е съдът да следи служебно за приложението на императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, или само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?; 5. Води ли до нищожност на ипотечния акт на основание чл. 170 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради неизвестност на основанието на обезпеченото вземане, когато в нотариалния акт, препращащ към договора за кредит, в договора за кредит, в титулната част от допълнителното споразумение към договора за кредит, в чл. 1 от допълнителното споразумение към договора за кредит и в последващо допълнително споразумение целта на кредитирането е различна?“ Въпросите по т. 1 и т. 5 от изложението касационната жалбоподателка поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана задължителна съдебна практика. По въпросите по т. 2, т. 3 и т. 4 се въвежда допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се прави позоваване на разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: въпроса по т. 2 – с определение №410/28.11.2008 г. по гр. д. №1899/2008 г. на ВКС, III г. о., въпроса по т. 3 – с т. 19 на ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение №263/29.11.2019 г. по гр. д. №1177/2019 г. на ВКС и по въпроса по т. 4 – с т. 10 ТР №1/2000 от 17.07.2001 г. и решение №384/2.11.2011 г. по гр. д. №1450/2010 г. на ВКС. Касаторката твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) прекъсват ли погасителната давност за вземането извършените след прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителни действия; 2) представлява ли искане за започване на ново принудително изпълнение по смисъла на чл. 426 ГПК молбата за извършване на изпълнителни действия по перемирано изпълнително дело, която не съдържа реквизитите по чл. 426 ГПК и без да бъде оттеглен изпълнителният лист; в случай че представлява, може ли по този начин да бъдат заличени последиците от перемпцията по изпълнителното дело, при пропуск на съдебния изпълнител да образува дело под нов номер, и по същото да бъдат предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността; 3) влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от страна на длъжника, прекъсва ли погасителната давност и от кой момент; 4) при предявен иск за несъществуване на ипотечно право поради погасяване на задължението, за което е учредено, към кой момент следва да се установи погасяването на обезпеченото вземане - към момента да предявяване на иска или към момента на приключване на съдебното дирене; следва ли съдът, разглеждащ иска да отчете като новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК погасяването по давност на вземането след предявяване на иска.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Разпростира ли се ипотеката и върху нежилищни обекти, построени в дворното място, когато в договора за учредяването ѝ е посочено, че тя е с предмет конкретен поземлен имот и построената в него жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект? (По установителен иск за собственост върху недвижим имот)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Налице ли била правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижимия имот и съществувала ли е при сключване на сделката непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на част от имота, предмет на сключения договор за учредяване на ипотека?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право