Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 16 ал. 1 ЗЗД

Чл. 16. (1) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

чл. 16 ал. 1 ЗЗД

Чл. 16. (1) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2016

1. От кой момент започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК?
2. Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит,обезпечен с поръчителство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Бояджиева

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

или документ въз основа или във връзка с ДПК се считат за получени и узнати от КЛ/СД, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от КЛ/СД в ДПК или последно декларирани от тях” също покрива критериите за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. От една страна тя предвижда възможност за кредитора да се изпраща всякакви съобщения до клиента и солидарния длъжник на посочения в т.ІІІ адрес и в случаите, когато те са посочили друг адрес по реда на чл. 8.2 ОУ. От друга страна въведената с нея фикция, че всяко изпратено по указания начин съобщение ще се счита в отношенията между страните и за получено, независимо дали има реално получаване и дали са изчерпани нормативно установените начини за връчване, „замества уредените в обективния правов ред начини и възможности за връчване на съобщения между субектите по правоотношението с изначално, пълно и безусловно освобождаване на кредитора от каквото и да било задължение да положи грижата на добрия търговец за връчването на съобщения, свързани с ДПК, на клиента/солидарния длъжник и доказването на опитите за такова връчване с простото изпращане на съобщенията по някой от установените в ОУ начин, без при това кредиторът да е длъжен дори да се увери в какъвто и да било поне опит за реално връчване. Установената фикция влошава положението на потребителя в сравнение с общата нормативна уредба за връчване на съобщения и изявления на страните в гражданските правоотношения и е в явен ущърб на правото на потребителя да бъде своевременно и надлежно уведомяван за изявленията на противната страна по ДПК”.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

1. Дали текст в търговски договор, в който не е конкретно определен субектът, който ще правораздава по волята на страните относно техния спор /посочен и назован арбитър или институция по име и административен адрес/ и в който съответно не е приета изрично специална процедура за избора му, следва да се приема от съда за валиден и действителен процесуален договор – арбитражно споразумение по смисъла на чл. 19 ГПК? 2. Дали търговски договор с клауза за арбитраж, подписан от служител, а не от представляващия юридическото лице и непотвърден от законния представител, обвързва страната процесуално с арбитражно споразумение за арбитражен съд, по смисъла на чл. 19 ГПК? Приложима ли е законовата презумпция на чл. 301 ТЗ по отношение на инкорпорираното в договора арбитражно споразумение? 3. Допустимо ли е съдът да тълкува и да се позовава на текст на ОУ, в процесния случай – рамково съглашение F./4А, на база единствено на справка към момента на постановяване на определението си, в чуждоезичен интернет сайт, при липса на факти за действителния текст на съглашението към датата на подписване на представените по делото договори? Без представяне на подписано и фактически прието от страните, като неразделна част към всеки от договорите „рамково съглашение F./4А“, представляващо ОУ, следва ли съдът задължително да се произнесе с определението си относно наличие или липсата на предпоставките за задължителност на ОУ, с оглед разпоредбите на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД, при произнасяне относно действителността на арбитражно споразумение между страните, включено в ОУ? По първия поставен въпрос се позовава на противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение №281/07.05.2012г. по ч. т. д.№215/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №55/29.03.2016г. по т. д.№2820/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №660/20.12.2016г. по ч. т. д.№2197/2016г. на ВКС, ТК, решение №63/25.05.2015г. по т. д.№3740/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. По втория въпрос твърди, че съдът се е произнесъл с разрешенията в решение №157/11.01.2013г. по т. д.№611/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №8/08.02.2017г. по т. д.№1706/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №66/07.07.2014г. по т. д.№4036/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., в които се приема, че условие за действителността на арбитражното споразумение е да е в писмена форма и да е сключено от лица, имащи право по закон да изразяват волята на страните по договора. По третия въпрос твърди, че съдът е допуснал противоречие с решение №107/25.07.2013г. по т. д.№381/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. Моли също съдът да се произнесе и с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно текста на клауза „Управление на договора в представените от ответника договори и тълкуването му съобразно разпоредбата на чл. 19 ГПК. Позовава се и на наличието на предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК, като твърди, че определението е очевидно неправилно, тъй като съдът се е произнесъл погрешно, че съдържанието на договор №R./28.11.2016г. съответства на съдържанието на търговските фактури – инвойси и по него са извършвани доставки. Излага доводи също, че съдът е направил грешен извод, че два от представените от ответника договори са цитирани във фактурите, което противоречи на съдържанието на представените инвойси и договори.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1/ Доколко при изпълнение на обществена поръчка с предварително определни клаузи в договора са приложими Общи и Специални условия на застрахователя? Дерогирани ли са всички отнапред приети от застрахователя условия с проектодоговора при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка?; 2/ Следва ли при сключване на застрахователна полица (договор) в същата да се описват всички конкретни права и задължения на страните?; 3/ Допустимо ли е пренебрегването на разпоредбите на общите /специални/ условия, когато същите са приети само като приложение към застрахователния договор?; 4/ При условие, че съгласно КЗ Общите /Специални/ условия са неразделна част от договора, не би ли следвало те да са част от застрахователния договор, сключен при условията за възлагане на процедура за възлагане на обществена поръчка и не противоречи ли на Кодекса за застраховането решението на апелативния съд, който не признава приложението на Общите и Специалните условия? Въз връзка с така поставените въпроси, се твърди противоречие със съдебна практика, която се прилага. В допълнение, като основание за допускане на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С допълнително изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено в срока за обжалване на въззивното решение с допълнителна жалба, са формулирани нови въпроси, като се посочва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК: 5/ Могат ли страните да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат и представят в срок по време на първоинстанционното производство; следва ли въззивният съд да включи в делото факти, посочени във въззивната жалба, ако страната е можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция; може ли въззивният съд да се произнесе по въпроси, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси са свързани с нови обстоятелства, които въззивникът е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК; може ли въззивният съд да допусне новите факти, без да е доказан обективният характер на причините, довели до невъзможността да се посочат своевременно? Какъв е предметният обхват на произнасянето на въззивния съд? Твърди се противоречие със следните решения на ВКС: решение №228/11.01.2013 г. по гр. д.№388/2012 г. на ГК, II г. о.; решение №466/27.05.2010 г. по гр. д.№1297/2009 г. на ГК, I г. о.; решение №79 от 03.02.2010 г. по гр. д.№56/2009 г. на ГК, IV г. о.; решение №84/04.04.2013 г. по гр. д.№585/2012 г. на ГК, IV г. о. 6/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, включително и всички направени от въззиваемия в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, доколкото те не са свързани с нови обстоятелства, които същият е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство? Като противоречива практика е посочено решение №157/08.11.11 г. по т. д.№823/2010 г., II т. о. на ВКС. 7/ Как следва да се тълкува действителната обща воля на съконтрахентите, какво следва да се изследва при тълкуване на договорите с цел установяване на действителната воля на страните: следва ли да се тълкуват отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността; може ли да се излиза извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля на страните? Сочи се противоречие с решения на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК: №38/27.02.2012 г. по гр. д.№1227/2011 г., II ГО; №546/23.07.2010 г. по гр. д.№856/2009 г., IV ГО; №504/26.07.2010 г. по гр. д.№420/2009 г., IV ГО; №502/26.07.2010 г. по гр. д.№222/2009 г., IV ГО. Поставя се и следният подвъпрос: 7а/ Може ли тълкуването да се извършва и по отношение на съдържанието на използваните в договора понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая? – разрешен в противоречие с решение №89 от 17.07.2009 г. по т. д.№523/2008 г., II т. о. на ВКС. 8/ Общите условия /в настоящата хипотеза наречени Специални условия/ станали ли са част от договора в резултат на изричното им посочване в договора като неразделна част от договора, последното обстоятелство удостоверява ли факта на предаването им на застрахования/застраховащия при сключването на договора и представлява ли писмено заявление на последния, че ги приема по смисъла на чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗД? Сочи се противоречие с решение №107/25.07.2013 г. по т. д.№381/2012 г., I т. о. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

“Води ли до нищожност на договора за потребителски кредит, подобно на двата процесни договора /за кредит и за издаване и ползване на кредитна карта/ сложността на езика, комбинирана със съществен обем на самите договори, като водят ли до «неясен и неразбираем език» по смисъла на чл. 7, т. 6 З./отм./, респ до противоречие с чл. 10 З., който изисква договорът за потребителски кредит да се сключва, по ясен и разбираем начин?”. Счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага обосновка в тази насока.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право