от значение за спора: при констатиране на нередовност в исковата молба трябва ли въззивният съд да я остави без движение с даване на възможност да се отстранят допуснатите нередовности, съответно при неизпълнение в срок на дадените указания – връща ли се исковата молба и прекратява ли се производството в тази част или в този случай искът се отхвърля като неоснователен и недоказан, лишава ли въззивният съд при определяне на правната квалификация на иска за първи път с въззивното решение въззиваемият от възможността за сочене на възражения включително изтекла давност, които възражения би направил ако бе получил нарочни указания, според характера на иска определен с правната квалификация в решението. Твърди че са налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, както и в противоречие с казуалната практика на ВКС обективирана в Решение по гр. д. №3667/2014 г. на III - г. о.; и Тълкувателно решение по тълк. д. №3/2011 г. на ОСГТК. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът го е лишил от възможност да направи възражение за изтекла погасителна давност-чл. 280, ал. 2 ГПК.