чл. 152 ЗЗД

Дължи ли въззивният съд указания за подлежащите на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска?
Следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението направено от страната признание на иска?

Как следва да се квалифицира фактическата власт върху недвижим имот - като държане или като владение, когато едно лице я упражнява, след като с влязло в сила решение имотът е признат за собственост на друго лице?

Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – поради противоречие със закона, на договора, от който ищецът черпи права?

За задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото.

По приложението на чл. 300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК?

При посочване в петитума на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на имот, различен от този описан в предварителния договор и в обстоятелствената част на молбата, ищецът следва да въведе твърдения и обоснове на какво се дължи това различие. Липсата на уточнение в тази връзка прави невъзможна защитата на ответника и преценката по същество на решаващия съд дали имотът по предварителен договор е идентичен с посочения в петитума, респ. дали продавачът по предварителния договор се легитимира / на какво основание/ като собственик на имота, за който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. След извършване на конретизация от ищеца съдът може да прецени, че въпреки представените скици и доказателства е необходимо назначаване на СТЕ, която да установи актуалното състояние на имота по предварителен договор, евентуално налице ли е идентичност между същия този имот и посочения в петитума на иска, ако има различия – в какво се изразяват те.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Какво е значението на признание на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска?

Уговорката за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД може ли да бъде направена след сключване на договора за продажба или трябва да го предхожда, или уговорката за обратно изкупуване следва да е съществувала при сключването на договора за покупко-продажба?

Допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот (продавач) при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство” да доказва в съдебен спор с другата страна по договора (купувач) единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни, което е забранено с нормата на чл. 152 ЗЗД?

Относно значението на признаване на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Допустимо ли е приложението на чл. 152 ЗЗД при търговските сделки, както и в случай, че уговорката за обратно изкупуване е била постигната със споразумение, подписано значително по-късно от основния предварителен договор, за който съдът е приел, че има фидуциарен характер?

Допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ?

Необходимо ли е решение на ОС на О.,за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството, съгласно компетентността на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, при наличие на сключен предварителен договор за покупко-продажба на този имот от представляващ дружеството управител, като предпоставка за обявяването му за окончателен, на основание чл. 363 ГПК ?

Относно нищожност на договор поради липса на предмет, когато обект на договаряне е поземлен имот, който не е индивидуализиран по регулационния план.

Представляват ли писмените изявления на противната страна на позоваващия се на симулация, депозирани пред държавен орган, основание за допустимост на гласните доказателства , когато те правят вероятно твърдението за привидност на съгласието при сключване на договора за продажба?

При липса на обратен документ или начало на писмено доказателство може ли страната да доказва привидност с други доказателствени средства?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и по пороците на упълномощителната сделка когато ответникът се позовава на липса на съгласие при сключване на договора и на нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД при констатирано противоречие между обжалваното решение и решение на ВКС, II г.о. № 606 от 12.07.2000г. по гр.д.№ 405/2000г.?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

Относно противоречие на решението с ТР № 1/2000г. за характера на възивното обжалване при действието на отменения ГПК и задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните във възивното решение, като формулира собствени правни изводи в съответствие с чл. 188 ГПК и поради противоречие на решението с Р № 300/23.04.2001г. по гр.д. № 874/2000г.II гр.о. и Р № 746//28.09.2001г. по гр.д. № 129/2001г. на II гр.о.

Длъжен ли е въззивния съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства, във връзка с дадените указания и доводите на въззивника ?

Допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл. 165, ал. 1 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл. 152 ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора различен от предвидения в закона.

Как се определя и от кого, какви са задълженията на въззивния съд при посочена от страните правна квалификация, неотговаряща на фактическите твърдения, както и когато първостепенният съд не е посочил вярната правна квалификация. За допустимите доказателствени средства за установяване нищожност на сделка, сключена в противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на сключване на сделки при заобикаляне на закона?

Предмет на делото по предявен Павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си кредитор?

За задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 4 ГПК като изложи мотиви ,в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на ответника- жалбоподател , да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите , дори при позоваване на чл. 272 ГПК.

Относно задължението на съда да определи правната квалификация на предявения главен иск при твърдения, че действителните отношения между страните по договора са правото на строеж, предмет на договора, да служи като обезпечение на заемно задължение към ответника, както и за допустимостта на гласните доказателства за установяване нищожността на сделка, която заобикаля закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Кога първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, което обуславя правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск?

За приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 165, ал. 2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация (подставено лице), както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване нищожност на договори поради привидност.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на наличие на заемно отношение между страни по предварителен договор, ако са релевирани твърдения, че този договор е сключен за обезпечение на вземането на заемодателя?

Относно доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, в хипотезата когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността.

Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания?

Несъответствието между фактическите твърдения и петитума на исковата молба съставлява нередовност на същата, а постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо.

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от исковете или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете?
Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност?

Допустими ли са св. показания за установяване на твърдяното от ищеца – като трето за договора лице, съглашение на ответниците по чл. 152 ЗЗД при изложени доводи, че със събирането и обсъждането им се заобикаля забраната на чл. 133, ал. 1, б. “в” и чл. 134 ГПК, отм. за установяване на договори над определена стойност и за разкриване на симулация на договора от страните по него ?

Относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ, както и относно допустимостта на свидетелски показания при начало на писмено доказателство за привидност на сделката.

Дали прехвърлянето на недвижим имот, ипотекиран в полза на заемодателя като обезпечение на задължението на заемополучателя по договор за заем, от длъжника-заемополучател на кредитора-заемодател, извършено след сключване на договора за заем и за ипотека и след настъпване на падежа на задължението и неизпълнението му, е валидно и представлява даване вместо изпълнение или е нищожна уговорка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона?
Записът на заповед, издаден от ищеца, позоваващ се на симулация, представлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и може ли да служи като основание за допускане на гласни доказателства на ищеца за разкриване на симулация?

Следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния?

Относно приложението на чл. 164 ГПК (чл. 133 ГПК отм.) и в частност допустими ли са свидетелски показания, когато не се претендират последиците на един договор, а установяването му е с оглед друго спорно правоотношение.

Кои са подлежащите на установяване факти от страната, позоваваща се на твърдения за предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона?

По приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, а конкретно в случая доводите за обема на представителната власт, учредена на пълномощника, посредством който е бил продаден имотът.

По приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК /отм./) и чл. 165, ал. 2 ГПК (чл. 134 ГПК /отм./): следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в т.ч. обясненията на противната страна на позоваващия се на симулацията, депозирани пред предварителното производство, правещи вероятно твърдението за привидност на съгласието му?

Относно правните последици при учредяване на обезпечение на получен заем по забранен от закона начин от трето лице, което не е длъжник по заемното правоотношение.

Допустимо ли е при отрицателен установителен иск на основание чл. 254 от ГПК (отм) съдът да приеме и преценява дължимостта на процесното вземане не само с оглед правното основание , послужило на кредитора при снабдяване с изпълнителен лист и да изтъква съществуването на друго материално основание на паричното вземане като мотив за отхвърляне на иска, предвид твърдения, доводи и възражения на страните,установени в производството по този иск ?

Длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства по делото, включително и свидетелските показания, ако са налице основанията по чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./ и е допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на договор, по който ищците не са страна, след като те разполагат с иск за собственост – установителен или осъдителен?

Относно действителността на договор за ипотека върху конкретен недвижим имот, сключен от пълномощник въз основа на пълномощно, предвиждащо право за учредяване на ипотека върху всички имоти на упълномощителя. Относно значението на размера на обезпеченото с ипотека вземане като елемент на упълномощаването; за предпоставките, при които е допустимо съдът да прогласи за нищожен целия договор, ако нищожността засяга отделна договорна клауза, и за съответствието на клаузата на чл. 7 от сключения между страните договор с императивната норма на чл. 152 ЗЗД.

Относно проведено по реда на § 2 ал. 2 ГПК по реда на отменения чл. 196 и сл. ГПК / 1952 г./ конституираният като страна , задължителен другар по заявения срещу единия съпруг вещен иск по чл. 108 ЗС има правото да заяви самостоятелни възражения , като защита срещу заявените искове, и недопускането на новите защити възражение противоречи на задължителната съдебна практика по – т.6 на ТР ОСГК 1/2000 година.

Дължи ли се произнасяне в диспозитива на съдебния акт по въпроса за нищожността на договора, от който ответниците черпят права, когато позоваването на нищожността е направено с възражение. Касационна проверка е допусната и по разрешеният материалноправен въпрос по приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в случай че договор за продажба е нищожен като привиден?

Относно преценка по допустимостта на съдебното решение и разгледания иск , в която насока съдилищата не са изложили съображения .

Относно наличието на уговорка за обратно изкупуване и привидност, доколкото прехвърлянето на спорния имот е извършено, за да бъде обезпечен кредит, обуславят ли различни хипотези на нищожност, тъй като правилата на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД служат за забрана на привидно прехвърляне на собственост от длъжника на кредитора като обезпечение на дълга.

За характера на депозираните от ответника обяснения по чл. 114 ГПК /отм./ без неговото лично явяване , както и по материално правния въпрос за вида на съглашението, с което предварително се уговаря, че кредитора ще стане собственик на вещта ако заема не бъде издължен в уговорения срок и възможно ли е то да се обективира в пълномощно.

Относно наличието на договор за залог на парична сума, сключен между физически лица, който противоречи на императивни законови разпоредби /чл.152 ЗЗД/, а оттук обуславя нищожност на цялото споразумение от 19.06.2006г., по силата на което имотът е предоставен на ответника по иска до влизане в сила на решението по гр.д. № 4271/00г. срещу задължение от негова страна да внесе сума по сметка на нотариус, служаща за обезпечаване изпълнението на вземане на ищцата по обезщетение за ползването на имота.

Дали документ, който изхожда само от една от страните по привиден договор, може да бъде счетен за обратно писмо за доказване на симулация или той представлява само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК?

Можел ли е въззиивният съд без конкретизация на обстоятелствата в исковата молба които да са сочели на изводи за обезпечение на взет заем с ипотека, продажба, дарение, вещно право на ползване и пр. по свое виждане да вмъкне ново основание за предмета на спора и да приеме ,че става въпрос за привидна продажба, прикриваща продажба с уговорка за обратно изкупуване? Можел ли е да приеме за доказани факти и обстоятелства без да са спазени правилата за доказателствената тежест в процеса и да се позовава на ксерокопия от документи, които не са били заверени и подкрепени от автентичния източник? Kакъв е правният характер на сделката, с която предварително се уговаря способ за удовлетворение на кредитора, различен от учредените в ЗЗД способи-дали е симулативна или е нищожна и имало ли е значение в кой момент е била уговорката за обратно изкупуване за удовлетворение на кредитора-преди възникване на задължението? Какъв е видът на договорът по чл.240 ал.1 ЗЗД- дали е консенсуален или реален?

За доказателствената тежест при оспорването на документ с липсващ оригинал, подписан от оспорващия и възможността със свидетелски показания да бъде установено съществуването на документ, който е изгубен или унищожен, не по вина на страната, която се позовава на него.

Нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот, който по същество представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта и който е сключен с уговорка да обратно изкупуване?

За приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД по преценка на съда.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно участието на съпруга в качеството му на необходим другар -т.17 от ТР №1/04.01.2001г., ОСГК.