Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 148 ЗЗД

Чл. 148. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

чл. 148 ЗЗД

Чл. 148. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Следва ли съдът разглеждащ предявен иск по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника-ответник относно настъпил правопогасяващ факт какъвто е извършено плащане на дълга, когато плащането е настъпило след съдебното установяване на вземането в полза на кредитора; 2/ Следва ли съдът разглеждащ иск по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника-ответник относно настъпил правопогасяващ факт какъвто е извършено плащане на дълга, когато плащането е извършено на кредитора по друго облигационно отношение, за което длъжникът-ответник е поръчител по запис на заповед, който служи за обезпечение на основния дълг предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство; 3/ Основателен ли е искът на кредитор предявил иск по чл. 135 ЗЗД когато вземането му произтича от запис на заповед, който е безпаричен и издаден само и единствено с обезпечителна функция спрямо друго задължение по друго облигационно отношение в случаите когато задължението по другото облигационно отношение, е погасено; 4/ Притежава ли качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД лице, което има качеството поемател по запис на заповед, който е безпаричен и служи за обезпечение на друго вземане на същото лице, за което това лице към момента на завеждането на исковата молба е прехвърлило вземането си, получило е плащане и не притежава качеството кредитор по него; 5/ В случай на предявен иск по чл. 135 ЗЗД от лице-кредитор – поемател по запис на заповед, който е безпаричен и служи само за обезпечение на друго вземане на същия кредитор, следва ли съдът, разглеждащ иска по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника по каузалното правоотношение, което записът на заповед обезпечава, за да извърши правилна преценка на основателността на исковата претенция; 6/ Притежава ли качеството кредитор по чл. 135 ЗЗД лице, което е поемател по запис на заповед, който е безпаричен и обезпечава друг дълг – вземане на същия кредитор, който основен дълг към момента на предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД не е изискуем и 7/ Допустимо ли е в производството по иск по чл. 135 ЗЗД където кредиторът-ищец основава вземането си на запис на заповед против длъжника-ответник, последният да противопоставя възражения за плащане, респ. погасяване на дълга като правопогасяващ факт по каузално отношение, когато плащането е по каузалното отношение, което записът на заповед обезпечава. По всички повдигнати въпроси се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решения по чл. 290 ГПК / без ясно посочване по всеки един от въпросите на съответната съдебната практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил и дал противоположно разрешение на въпроса/, както и че въпросите от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото без да е изложена конкретна обосновка на този допълнителен критерий.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

„1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; 2. Предвид императивните норми на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД относно акцесорния характер на поръчителството и забраната за задължаване на поръчителя за повече или при по-тежки условия спрямо главния длъжник и доколкото в особената хипотеза по настоящото дело, при която според въззивния съд един поръчител остава единствено отговорен за целия остатъчен дълг по договора за банков кредит, как се отразява върху съществуването и характера на поръчителството, и обема на неговата отговорност евентуална последваща промяна в отговорността на главния длъжник, респ. нейното фактическо отпадане поради погасяване на вземането на кредитора към него по давност по арг. от чл. 110 във връзка с чл. 119 и чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД; 3. Какви са условията и предпоставките за приложение на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД с оглед законоустановените изисквания поръчителят да отговаря в по-малък обем или при по-леки условия спрямо главния длъжник; Прилага ли се същата разпоредба по идентичен начин при развитие на материалноправните отношения „кредитор - главен длъжник - поръчител“, съответно при неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници и бездействие на кредитора преди започване на съдебни процедури, в заповедното производство и докато е висящ исковият процес, в рамките на изпълнителното производство - налице ли са специфики при приложението на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД в изпълнителния процес в случаите, когато същият е образуван и насочен едновременно против всички солидарни длъжници за погасяването на единен дълг, които да обуславят неприложимостта на нормата в тези хипотези, предвид забраните, установени в чл. 139 ЗЗД; Въпреки, че според задължителната съдебна практика главният длъжник и поръчителят не са необходими другари в заповедното и исковото производства, от гледна точка на правния статут на поръчителя не придобива ли главният длъжник качеството на необходим задължителен другар в изпълнителния процес в хипотезата, в която кредиторът - взискател е насочил едновременно изпълнението за погасяване на своя единен дълг против всички солидарни длъжници, и в този смисъл не следва ли прекъсването на давността спрямо поръчителя да има действие и спрямо главния длъжник; 4. Доколкото изпълнителното производство в случая е било образувано против всички солидарни длъжници - главен длъжник и поръчители, не следва ли, в хипотеза, при която поради различни обективни и/или субективни причини кредиторът безспорно е предприемал и извършвал изпълнителни действия само спрямо поръчителя, нормата на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД да се тълкува и прилага в нейната взаимовръзка с разпоредбите на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД, като се приеме, че в рамките на изпълнителното производство, в случай че срокът на погасителната давност спрямо някой от поръчителите не е изтекъл, то не може да се счита за погасено по давност и главното задължение, чието съществуване обуславя и това на поръчителството; Кой принцип се ползва с приоритет в подобни случаи - акцесорността на поръчителството и забраната за поемане на отговорност при по-тежки условия или разделното прекъсване на давността по чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД; 5. Какво е съотношението и разпределението на правата и задълженията на страните в изпълнителния процес - взискател, главен длъжник и поръчител съобразно нормите на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД, чл. 138, ал. 2 ЗЗД, чл. 139 ЗЗД и чл. 119 ЗЗД, в настоящата хипотеза при наличие на твърдяна изтекла погасителна давност спрямо главния длъжник и многократно прекъсвана и все още неизтекла погасителна давност спрямо поръчител; 6. Доколкото съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД изпълнението от страна на поръчителя за погасяване на единния дълг (в условията на изпълнителен процес, образуван едновременно против двамата солидарни длъжници) ползва и освобождава главния длъжник, т. е. дългът намалява и спрямо него, по аргумент от чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД не следва ли прекъсването на давността спрямо поръчителя да прекъсва давността и спрямо главния длъжник, вкл. с оглед постановките и доводите на ВКС в т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 7. Съдържа ли се в разпоредбата на чл. 148, предл. второ ЗЗД имплицитно задължение за кредитора - взискател в изпълнителното производство да предприема изпълнителни действия постоянно спрямо всички солидарни длъжници, за да съхрани своите права против всеки един от тях, въпреки, че получава изпълнение от изпълнителни способи, реализирани само спрямо един от длъжниците и този резултат го удовлетворява (но би могъл да бъде изчерпан), или е единственият възможен с оглед липсата на ликвидно имущество и имуществени права у останалите солидарни длъжници, от което взискателят да може да се удовлетвори; 8. С оглед даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение, ако се приеме в настоящата хипотеза, че при указания начин на приложение на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД погасителната давност по отношение на главния длъжник е изтекла, при какви условия и предпоставки поръчителят, който остава единствено задължен и отговорен към кредитора за изплащане на целия остатъчен дълг, може и следва да упражни и реализира предвидените в закона свои субективни суброгационни права по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗД, в случай че изплати задълженията, вкл. предвид избягване възможността за неоснователно обогатяване на главния длъжник (чрез спестяване на разходи за погасяване на изискуеми задължения); 9. При наличие на предприемани от страна на взискателя изпълнителни действия само спрямо поръчител, в рамките на изпълнително производство, образувано против всички солидарни длъжници (главен длъжник и поръчител), прекъсват ли тези действия преклузивния срок за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо главния длъжник или само спрямо съответния поръчител, предвид липсата на изрично разграничение в цитираната разпоредба между главен и солидарни длъжници, каквото съществува например в чл. 148 ЗЗД по отношение срока на погасителната давност; В случай че отговорът на този въпрос по отношение на всички солидарни длъжници е отрицателен, в хипотеза на настъпила перемпция спрямо главния длъжник, възможно ли е изпълнителният процес да продължи само спрямо поръчителя предвид неговата акцесорна отговорност по смисъла на чл. 138, ал. 2 ЗЗД и забраните, установени в чл. 139 ЗЗД“. За въпросите от т. 1 до т. 6 и за въпроса по т. 9 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, и с практиката на ВКС в решение №225/03.08.2016 г. по т. д. №3696/2014 г. на І т. о., решение №48/14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на ІІ т. о. и решение №170/17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ІV г. о. За всички формулирани въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради „недокрай изяснения смисъл и противоречиво разбиране от различните по степен съдилища в страната на приложимата към настоящия казус материалноправна законова разпоредба на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД в нейното съотношение и взаимовръзка с императивните и ясни норми чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

на касатора се свеждат до въпроса за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случая, изводът на съда, че до обявяване на 26.06.2015г. на ППВС №3 от 1980 г. за изгубило сила, по висящо изпълнително дело давност не тече, е в съответствие със задължителното тълкуване на ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г., в което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла; за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. С Тълкувателно решение №1/24.01.2022 г. по тълк. д. №1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба №2834/2006, решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба №48149/2009 г./, според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

Отговаря ли поръчителят за последиците на собствената забава, настъпила отделно от забавата на главния длъжник? (По предявени от „Банка Пиреос България“ АД по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между първоначалния ищец и трето лице и обезпечен с поръчителство от страна на ответника-жалбоподател)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2019

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Следва ли производството по дело с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД да бъде спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, когато спрямо подпомагащата страна е открито производство по несъстоятелност; 2/ Следва ли дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, да бъде представлявано в производството по търговско дело от назначения постоянен синдик, респ. от упълномощено от него лице; 3/ Погасява ли се вземането на кредитор срещу несъстоятелно дружество, ако то не бъде предявено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; 4.1/ Погасява ли се отговорността на поръчителя, когато се е погасило вземането на кредитора спрямо главния длъжник, поради непредявяването му от кредитор в производство по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; 4.2/ Погасява ли се отговорността на поръчителя на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗД, когато поръчителят е лишен от възможността да встъпи в правата срещу главния длъжник, привлечен като подпомагаща страна по делото, и не може да предяви обратен иск срещу него, поради непредявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник /подпомагащата страна по делото/ в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; 5/ Знание или съгласие е необходимо от страна на поръчителя, за да бъде обвързан той от договореното между кредитора и главния длъжник изменение на падежа на главния дълг, за който е поръчителствано; 6/ Налице ли е оспорване на заявеното от кредитор на банка прихващане на неговото вземане с вземането на банката по договор за банков кредит, когато синдиците на банката са предявили искове по чл. 59, ал. 5, чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН спрямо този кредитор и приобретателите на имуществото, служило като обезпечение на банковия кредит.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

приложим ли е искът по чл. 135 ЗЗД по отношение на авалиста на запис на заповед, тъй като е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд / р.№386/25.03.15г. по гр. д.№1490/2014 г. на ІV г. о.; р.№26/24.04.14г. по т. д.№1027/2013 г.,ІІ т. о.; р.№104/25.07.16г. по гр. д.№5345/2015 г. на ІІІ г. о./Отговорът на поставения въпрос, следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава. Авалистът от своя страна не може да противопостави на приносителя на запис на заповед възражения, които би могъл да наведе хоноратът. При логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 485, ал. 2 ТЗ и чл. 461 ТЗ се налага изводът за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка-авал. С оглед на тази характеристика на менителничното поръчителство за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД. Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение, като в този случай записа на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. При тези съображения следва извода, че задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер, като съществременно авалистът отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Следователно лицето, подписало запис на заповед е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Пасивната му легитимация се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от евентуалното казуално отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Бояджиева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право