чл. 136 ЗЗД
Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
8. (отм. – ДВ, бр.12 от 1993 г.);
Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
чл. 136 ЗЗД
Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.);
8. (отм. – ДВ, бр.12 от 1993 г.);
Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– дали по-неблагоприятното третиране на лишения от свобода, чрез направени удръжки в пълен размер върху пощенски парични записи, които лишеният от свобода получава и направени удръжки в пълен размер от получавано трудово възнаграждение от него, спрямо други лишени от свобода, представлява дискриминация по признак лично или обществено положение, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.“, като не е отчел правилно фактическата обстановка по делото и наличието на дискриминация. Поддържа в касационната жалба, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1/. Кога са налице предпоставките за суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД?; 2/. Възможно ли е да е налице суброгация по чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато не е установено какви са регресните права на лицето, което се суброгира?; 3/. Може ли да се допусне суброгация по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЗД, когато правният интерес на лицето, което се суброгира, се извежда от негова евентуална отговорност спрямо лице, различно от лицето, срещу което се суброгира? Касаторът твърди, че първите въпроси / от 1-3/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №5/04.07.2016 г. по гр. д. №2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №122/18.09.2014 г. по т. д. №3228/2013 г. на ВКС, I т. о., 4/. Колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя сметка постъпват сумите, които представляват възнаграждение за полагания труд и заплатени ли са публичните задължения за тях от реализирания доход от извършването на частна стопанска дейност?; 5/. Дали разпоредбата на чл. 56 ЗЗД изчерпва хипотезите, при които е възможно да се иска връщане на даденото поради грешка или не?; По този въпрос се сочи противоречие с решение №33/03.04.2017 г. по гр. дело №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №61/16.07.2012 г., по гр. дело №678/2011 г. на ВКС, II т. о. 6/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частния съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, дали представляват лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 7/. Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и поисканите доказателствени средства? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., решение №33/03.04.2017 г. по гр. д. №61211/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №61/16.07.2012 г. по т. д. №678/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №392 от 10.01.2012 г. по гр. д. №891/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №50142 от 16.11.2022 г. по т. д. №1833/2021 г. на ВКС, II т. о. Поставя още и следните въпроси: 8/. Постъпилите парични средства от дължими такси и разноски, които частният съдебен изпълнител събира по повод извършени действия срещу длъжници, определени съгласно ЗЧСИ, актовете по прилагането му и други нормативни документи, представляват ли лични средства на съответния съдебен изпълнител?; 9/. След като таксите и разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, понеже се удържат от него в хода на изпълнителното производство, в кой момент се превръщат в негово лично имущество, с което той може да се разпорежда както намери за добре?; 10/. Отговаря ли длъжникът в изпълнителния процес за незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, включително когато съдебният изпълнител би отговарял пред длъжника по изпълнението по реда на чл. 441 ГПК?; 11/. Може ли съдебният изпълнител, който е конституирал едно лице като взискател в изпълнителното производство и впоследствие му е превел парична сума, след това да се позовава на това, че разпределението е незаконосъобразно и да иска връщане на даденото? 12/. Може ли да се иска връщане на сума от едно лице в размер идентичен на сумата, която същото това лице е дало преди това на лицето, което иска връщането й?; 13/. Налице ли е хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато съдебен изпълнител иска връщане на сума, която самият той е превел от сметката си по реда на чл. 24 ЗЧСИ и не представлява негово собствено имущество?; 14/. Попада ли в обхвата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД лице, което незаконосъобразно е конституирано като взискател и на това основание е получило суми по принудителното изпълнение, както и кои лица имат иск срещу това лице – съдебният изпълнител, длъжникът по изпълнението или действителният кредитор? 15/. Необходимо ли е въззивният съд да изясни основния релевиран с исковата молба правопораждащ факт, след като е решил, че следва да приложи императивна правна норма, без да има категорични доказателства в тази насока? Според касатора въпросите от 8-15 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
чл. 136 ЗЗД, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 441 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 56 ЗЗД, чл. 74 ЗЗД, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 75 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
дали вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството „привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание, т. е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание за поредност на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счел е, че поддържаните с въззивната жалба доводи на ищеца не могат да бъдат споделени, като се е позовал на нормата на чл. 724 ТЗ, съобразно която ако продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Подчертал е, че нормата не предвижда, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество, от което е извел извода си, че такъв кредитор не се ползва с поредност на удовлетворяването по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Допълнил е, че споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по искане на публичен изпълнител запор в ЦРОЗ има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по несъстоятелност. Посочил е, че вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по - късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, в която хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ. Изтъкнал е, че вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Обосновал е извода си с доводи, че с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича възможността заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ - чл. 32а ЗОЗ. Изложил е, че крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ запор е да се пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в полза на обезпечения със запора взискател право на предпочтително удовлетворяване. Посочил е, че с налагането на запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването на взискателя от запорираното или възбранено имущество както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459, ал. 1, вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 194, ал. 5 ДОПК. Допълнил е, че нормата на чл. 193, ал. 1 ДОПК предвижда, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Счел е, че според ал. 4, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Посочил е, че доколкото в 6 -месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК от обявяване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника - 14.11.2019г., публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил запорираното имущество, то производството по ДОПК за принудително събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с изтичане на 6-месечния срок – на 14.05.2020г. Счел е, че с прекратяване по силата на закона на производството по ДОПК е отпаднало и действието на вписания в ЦРОЗ запор. Изтъкнал е, че към откриване на производството по несъстоятелност в ЗОЗ не е предвидена възможност да се вписва запор в ЦРОЗ по искане на публичния изпълнител за обезпечаване на вземане по ДОПК – нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100/2008 г.) не е действаща. Позовал се е на липсата на предвидено друго в преходните и заключени разпоредби на ЗИДЗОЗ /ДВ, бр.105/2016г., в сила от 30.12.2016г./ и е приел, че след отмяната на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007г., в сила от 19.12.2007г., изм. - ДВ, бр. 100/2008г.) са загубили своето действие вписаните преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на вземане, което се събира по ДОПК. Добавил е, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл. 2, ал. 1 ЗОЗ) и на обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер, с цел да бъдат противопоставими на останалите вписвания. Изтъкнал е, че различната правна уредба на вписванията в ЦРОЗ произтича от същността на самите действия: конститутивни са вписванията на особен залог върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване от предмета на обезпечението. Подчертал е, че оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта, че запорът, както и възбраната, имат за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат право на предпочтително удовлетворяване от това имущество. По тези доводи е обобщил, че наложен по реда на ДОПК запор подлежи на вписване на общо основание - арг. от чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2, за да бъде противопоставим на останалите вписвания в регистъра, но вписването само по себе си, не може да породи привилегия, ако не е налице друго материалноправно основание, което да налага предпочтително удовлетворяване на съответния кредитор. Посочил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но сама не създава предимство. Обобщил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 ТЗ и чл. 724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, поради което вписаният в ЦРОЗ запор за обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в производството по несъстоятелност и кредиторът по този запор не може да се ползва от правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези мотиви е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което искът на Национална агенция за приходите по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на привилегия по последната норма е отхвърлен като неоснователен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 136 ЗЗД, чл. 193 ал. 4 ДОПК, чл. 2 ал. 1 ЗОЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗОЗ, чл. 32а ЗОЗ, чл. 4 ЗОЗ, чл. 460 ГПК, чл. 638 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 724 ТЗ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Съставлява ли плащането, извършено въз основа на наложен от съдия – изпълнителя/СИ/ запор и в негово изпълнение, за реализиране на предприето по този начин принудително изпълнение срещу длъжника, плащане от третото задължено лице на длъжника в нарушение на вменените му съобр. чл. 450, ал. 3 и чл. 502, ал. 2 ГПК задължения, поради наложен предходен и първи по ред запор, а именно да пази сумите и да не ги предава на длъжника? – е разрешен от АС в противоречие с ТР №******г. по т. д. №3/2015 г., т. 5 ОСГТК и ТР №4/11.03.19 г. по т. д. №4/2017 г. ОСГТК, т. 4, както и с р. по т. д. №3949/2014 г. и р. по т. д. №2180/2016 г. на ВКС, второ т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство лицето, ипотекирало свой имот за обезпечаване на чужд дълг, респ. има ли право частния съдебен изпълнител да събере от това лице такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от получената в резултат на публичната продан цена на ипотекирания имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Следва ли вземания за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека лихвоносно главно вземане, възникнали след датата на решението по откриване на производство по несъстоятелност, да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност? (По касационна жалба на „Обединена българска банка „АД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Дали при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд е дал с решението си съдебна защита именно на конкретното, заявено за такава защита субективно гражданско материално право /притезание/ на ищеца, определено чрез описаните от ищеца в исковата му молба, негови правноиндивидуализиращи белези /срв. чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5/, или не - в отклонение от същия принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 136 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред, да се представят доказателства, че възбраната е непротивопоставима и не брани права, заедно с молбата за заличаване на възбраната на купувача от публичната продан, при положение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, има извършено разпределение на продажната цена между взискатели и възбраната е постигнала своята цел в хипотеза, при която се иска заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело, което е различно от изпълнителното дело, по което е същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, включително дали е налице обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи? (По иск на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“ срещу „Алианц Банк България“ АД на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 ГПК и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение и неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
чл. 12 ал. 1 ЗОЗ, чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 191 ДОПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 462 ал. 1 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 507 ГПК, чл. 508 ал. 1 ГПК, чл. 508 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.