чл. 135 ЗЗД

1. Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение - ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?
2. Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение - да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?
3. Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?
4. Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?

„Към кой момент следва да бъде преценявано наличието на всички елементи от фактическия състав от хипотезата на чл. 135 ЗЗД и по-конкретно настъпването на увреждането и знанието за това увреждане у приобретателя по атакуваната сделка?“. Твърди, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт, и преценката за осъществяване на всички релевантни факти следва да се извърши към момента на сключване на сделката.

1) в хипотезата на чл. 135 ЗЗД следва ли извършеното разпоредително действие да бъде обявено за относително недействително, когато ищецът в процеса не е доказал по пътя на пълно и главно доказване качеството си на кредитор; 2) в хипотезата на предявен на основание чл. 135 ЗЗД иск, следва ли извършеното разпоредително действие да бъде обявено за относително недействително по отношение на ищеца, когато длъжникът с извършването на разпоредителното действие не създава трудности за удовлетворение на кредитора; и 3) при постановяване на съдебния акт следва ли въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи всички твърдения и възражения на страните и правните изводи на съда по тях, след като обсъди всички доводи на страните и всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 на ГПК, като поддържат, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с решение №199/12.03.2018 г. по търг. дело №1168/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, по втория въпрос – в противоречие с решение №93/28.07.2017 г. по търг. дело №638/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и по третия въпрос – в противоречие с решение №200/23.12.2019 г. по гр. дело №3779/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №102/19.09.2019 г. по гр. дело №2499/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №209/20.02.2018 г. по търг. дело №1096/2017 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение №222/27.03.2018 г. по търг. дело №505/2017 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.

са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед специалния характер на ЗБН и нововъведената норма на чл. 60а ЗБН в правната система на страната. Поддържа също наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? Поставени са и материалноправните въпроси: 4. Приложим ли е институтът на несеквестируемост по отношение на единствен имот, върнат в патримониума на длъжника по отношение на кредитор и ищец по чл. 135 ЗЗД, при сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане и при наличие на запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия имот от страна на прехвърлителя? 5. При наведени две самостоятелни вземания, обуславящи качеството кредитор по предявен отменителен иск, следва ли съдът да изследва качеството кредитор и по двете вземания и как се отразявана на качеството кредитор обстоятелството, че по едното от двете вземания падежът не е настъпил? Според касатора, разрешението на първите три въпроса е в противоречие с практиката на ВКС, а последните два са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се иска и спиране на производството до произнасяне с решение по тълк. дело №1/2020 г., ОСГТК на ВКС.

1/ „Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД“, като по него поддържа противоречие с решение №56 от 01.08.2018г. по т. д. №1538/2017г. на ВКС, І т. о. и решение №11/27.02.2020г. по т. д. №2529/2018г. на ВКС, І т. о. /досежно иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ/ и решение №639 от 06.10.2020г. по гр. д. №754/2009г., решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г., решение №407/29.12.2014г. по гр. д.№2301/2014г., решение №18 от 04.02.2015г. по гр. д.№3396/2014г., решение №261/25.06.2015г. по гр. д. №5981/2014г., всички на ІV г. о. на ВКС, решение №50 от 12.05.2017г. по т. д.№731/2016г. на ВКС, І т. о. и решение №93/28.07.2017г. по т. д. №638/2016г. на ВКС, ІІ т. о. /досежно иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/. Формулиран е въпросът 2/ „Възможно ли е увреждане на кредиторите, по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД, да се извърши чрез сделка даване вместо изпълнение (чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице? Дали с оглед специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждаването спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите?“, като се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същия. Под №3е въведен въпросът „Кога е налице знание за увреждане у длъжника?“, обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение №639 от 06.10.2020г. по гр. д. №754/2009г., решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г. на ВКС, ІV г. о. и решение №50 от 12.05.2017г. по т. д. №731/2016г. на ВКС, І т. о. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 4/ „Необходимо ли е за наличието на свързаност по пар. 1, ал. 2 ДР ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?“ и 5/ „Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор, в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя в пар. 1, ал. 1 и ал. 2 ДР ТЗ?“ Като последен е формулиран въпросът 6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните?“. По този въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с приетото в решения по гр. д. №64/2020 г. на ІV г. о., т. д. №2156/2019г. на ІІ т. о., т. д. №2624/2016г. на ІІ т. о., гр. д. №811/2018г. на ІІ г. о. на ВКС. Касаторът въвежда и основанието „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, без самостоятелна аргументация на хипотеза, в която го поддържа.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за разделно задължение?

в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

или да са развити съображения за противоречието им с мотивите на въззивния съд. В заключение е отбелязано, че ако не били налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК то следвало да се приеме, че са налице такива по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като това основание е мотивирано от страната чрез възпроизвеждане на текста му. Поставени са още шест въпроса еднозначно третиращи задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и искания на страните. Отново са възпроизведени кратки части от мотивите на изброени съдебни актове на ВКС. Други доводи не са развити.

дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали отчуждителят е собственик на имота /чл. 363 ГПК/. Посочил е, че отчуждителят и ответник по делото К. Б. И. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на саморъчно завещание от 08.09.2004 г., отворено и обявено на 10.10.2014 г., като с влязло в сила решение №720/20.06.2019 г. по гр. д.№455/2016 г. на РС Добрич, произнесено при участието на „Нели 2011 БГ“ ЕООД като трето лице –помагач на страната на ищеца и обвързващо го на основание чл. 223, ал. 1от ГПК, е отхвърлен предявения от „Луколус 65“ ЕООД срещу ЕТ „Т. Г. – Т. – Д. Г.“ иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет процесния имот. Установил е, че в решаващите си мотиви РС е приел, че ищецът „Луколус 65“ ЕООД не е доказал автентичността на саморъчното завещание, извършено в полза на неговия праводател К. Б. И., поради което последното не е породило предвиденото в закона правно действие и ищецът не може да се легитимира като собственик на вещта - праводателят му К. Б. И. не може да прехвърли в полза на ищцовото дружество права, които сам не притежава. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че атакуваната разпоредителна сделка, макар и действителна, не е произвела правно действия по прехвърляне на собствеността между отчуждителя К. Б. И. и купувача „Луколус 65“ ЕООД, поради което липсва основна материалноправна предпоставка за основателността на П. иск - атакуваната сделка да има увреждащ характер спрямо ищеца – кредитор, а предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен. Изразил е становище, че предпоставка за уважаването на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вещта – предмет на предварителен договор, да съставлява част от патримониума на прехвърлителя, за която предпоставка съдът следи служебно – чл. 363 ГПК. В този смисъл и тъй като съобразно решение №720/20.06.2019 г. по гр. д.№455/2016 г. на РС Добрич, обвързващо ищцата по реда на чл. 223, ал. 1и ал. 2 ГПК, праводателят К. Б. И. не се легитимира като собственик на вещта, тъй като саморъчното завещание в негова полза е неавтентично, е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен без да се изследват по същество останалите предпоставки за основателността му.

са свързани с тезата на касаторката, че съдът е приел за начален момент на установеното владение датата 14.11.2009 г., а за краен момент датата 20.06.2019 г., на която е предявен установителния иск за собственост и въпреки заявеното с ИМ и поддържано до края на въззивното производство твърдение, че ищцата все още продължава да владее, от което следва, че според въззивния съд давността се прекъсва с предявяването на установителния иск за собственост. С оглед тази обосновка въпросите се явяват неотносими. Въззивният съд е приел, че за имотът е можело да започне да тече придобивна давност на 14.11.2009 г., но ищцата го е завладяла през март 2011 г., видно от собственото й извънсъдебно признание пред полицейските органи, дадено в рамките на досъдебно производство и съобразно датата на предварителния договор от 28.03.2011 г., поради което и не е кредитирал показанията на свидетелите Р. С., Д. Ю. и Н. М. и обясненията на Ф. Ф. за завладяване през март 2009 г. Съдебното дирене пред първоинстанционният съд е приключило на 26.10.2020 г., към който момент десетгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което дори и да се констатира противоречие на изводите на въззивния съд с посочената практика на ВКС, даваща тълкуване, че когато искът за собственост по давност е предявен от владелеца, давността тече и в хода на процеса и ако е изтекла към момента на приключване на устните състезания, следва да се съобрази, това не би рефлектирало върху изхода на спора.

1/ Предвижда ли разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН ограничение на приложимите фактически състави на иска по чл. 135 ЗЗД и при предявен от синдика на банка в несъстоятелност иск приложим ли е фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или е приложим само този по чл. 135, ал. 3 ЗЗД?; 2/ При извършване на преценка кой от двата фактически състава на чл. 135 ЗЗД е приложим, кой е критерият за определяне момента на възникване вземанията на кредиторите на банката в несъстоятелност – датата на възникване на отделните вземания на кредиторите или определената от съда дата на неплатежоспособност?; 3/ Фактическият състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността на банка, включва ли знание у длъжника за лошо финансово състояние на банката, което да обуслови неплатежоспособност на същата или е достатъчно само наличие на знание за увреждането?; 4/ При преценка относно наличието на намерение за увреждане по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, следва ли съдът да съобрази и характера на сделката и по-конкретно безвъзмездния й характер, който директно води до намаляване масата на несъстоятелността? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика и значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпросите касаещи иска по чл. 135 ЗЗД се поддържа недопустимо стеснително тълкуване на нормата, с изключване приложимостта на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въвеждането на непредвидена от законодателя фикция – че вземанията на всички кредитори са възникнали на началната дата на неплатежоспособността на банката, както и съобразяването на елемент, непредвиден във фактическия състав на иска – знание на длъжника за лошото му финансово състояние към момента на разпореждането. Досежно иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН касаторът намира, че постановеното решение по т. д.№ 3106/2018 г. на І т. о. на ВКС не дава отговор на поставения въпрос.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

„1. Имат ли действие /в какво се изразява/ решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и спрямо правоотношения, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение?; 2. Има ли действие обявената за противоконституционна норма на пар. 7 ПЗРЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ /с решение № 8/27. 05. 2021 г., постановено по к. д. № 9/2020 г./ върху прилагането и действието на нормата на пар. 3 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./, с която се променя преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производство по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал. 1 ЗБН, при положение, че разпоредбите на пар. 3 ЗИДЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН не са изрично обявени за противоконституционни?; 3. Коя е приложимата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН след обявяването за противоконституционна на нормата на пар. 7 ПЗРЗИДЗБН /обн., ДВ бр. 22/2018 г./ с решение № 8/27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г.?“ Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

1/„Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – по-рано вписана възбрана?“ – конкретно за този въпрос сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди наличието на противоречие с решение от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. и решение № 312 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 2800/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС; 2/„Допустимо ли е в производството да участва съдия, за който са налице основания за отвод? Длъжен ли е този съдия да се самоотведе от участие в производството?“ – твърди се, че е нарушен принципът за случайно разпределение на делата, като настоящото въззивно дело е разпределено ръчно на съдията докладчик; 3/„Допустимо ли е искът по чл. 135 ЗЗД да бъде насочен към съпруг, който не е участвал в атакуваната сделка и имуществото придобито по нея не попада в обхвата на СИО?“; 4/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни собствени мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивно производство?“ – поддържа се, че въззивната инстанция не е изложила собствени мотиви във връзка с направените въз въззивната жалба оплаквания и не е била извършена самостоятелна преценка на доказателствата.

„Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“. Сочи се противоречие с тълкувателната практика на ВКС и по-конкретно Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК. Излагат се съображения, че към датата на приключване на съдебното дирене пред Окръжен съд – Ловеч, е налице висящо съдебно производство (т. д. 202110901301, V-11 с-в по описа на СГС), по което Д. Н. Д. е ответник. В тази връзка се твърди, че преди постановяване на решението на Окръжен съд – Ловеч, е била налице предпоставката, визирана в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно висящ процес, който се явява преюдициален по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД. Сочи се още, че е налице връзка на преюдициалност между делата пред Окръжен съд – Ловеч и това пред Софийски градски съд по установителния иск на „Първа Инвестиционна банка“ АД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно реда за защита на лицето, приобретател на ипотекиран имот при публична продажба на същия имот за чуждо задължение. Специална ли е нормата на чл. 155, ал. 2 ЗЗД по отношение на реда за защита по чл. 74 ЗЗД или става дума за различни способи за защита. (По иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, с която след публична продан на собствен на ищеца имот и разпределение на суми с протокол по изпълнително дело е погасен дълга на ответника по договор за банков кредит, сключен между него и „Алианц Банк България” АД, обезпечен с договорна ипотека, по която ищецът е ипотекарен гарант)

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички твърдения и възражения на страните по делото от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях? (По иск на „ОРИОН 2001“ ООД /н./ срещу „ОРИОН ИНВЕСТ“ ООД за заплащане на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО /отм./ на обезщетение за пропусната полза в резултат от нарушение на изключителното право на „ОРИОН 2001" ООД /н./)