чл. 135 ЗЗД

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

Дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

1./ „Притежава ли ищецът качеството кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД, ако не представи доказателства дали вземането, с което се легитимира, е било предявено в срока по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ пред съответния окръжен съд по чл. 613 ТЗ?”; 2./ „Следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 135 ЗЗД, ако ищецът не би могъл да реализира правата си поради погасяване на неговото вземане?”; 3./ „Към кой момент следва съдът да прецени съществуването на качеството кредитор при предявен иск по чл. 135 ЗЗД?”; 4./ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства и факти по делото”; 5./ „При положение, че са въведени правопогасяващи възражения, основани на новонастъпили обстоятелства, дължи ли съдът да се произнесе по тях?“

Искането за привличане на нов ответник, наред с първоначалните, е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в процеса. В практиката на ВКС се приема, че определението, с което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго производство.

Представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и прилага ли се за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост?

Налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при образувано производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

При личен дълг на единия от съпрузите не може да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на СИО, тъй като липсва пасивна материално правна легитимация за съпруга недлъжник от една страна, а от друга - с отчуждаване на вещта СИО върху нея е прекратена

Налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора и предявения от кредитора иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи интересите на кредитора, доколкото наличието на паралелен процес, имащ за предмет отричане на вземането на кредитора, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като решението по това паралелно производство ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор, респективно върху основателността на предявения Павлов иск.

В случая въззивният съд е постановил своя съдебен акт, без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Пропускайки да отчете тази промяна, въззивният съд е приложил закона в неговия обратен смисъл, а именно, че не може да бъде заличена възбраната, освен в изброените от закона случаи.

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявения, иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 от ЗЗД?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя в отговорността му за неизпълнено задължение на главния длъжник към кредитора?
Следва ли по отношение на лицата, съжителстващи на семейни начала и имащи общо дете, да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД?

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, явява ли се задължителен необходим другар съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак?

Представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество?

В т.2 от тълкувателно решение /ТР/ 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т.1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Доколкото делото е висящо пред настоящата касационна инстанция, тя следва да съобрази горепосочените тълкувателни решения независимо от факта, че са постановени след приключване на въззивното производство /позоваването на ТР 7/17 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото касае отмяна на влязло в сила съдебно решение-докато в разглежданата хипотеза не е налице влязъл в сила съдебен акт (а невлязло в сила въззивно решение) и производството е за касационна проверка по реда на чл.280 ГПК и сл., а не за такава по извънредния способ на чл.303 ГПК и сл./.

За възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение увреждащите действия на поръчителя.

Aко съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.

Погасява ли се ипотечното право, ако третото лице, собственик на ипотекирания имот, заплати на кредитора сумата, за която е извършено вписване на ипотеката?

Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

Тъй като неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбено производство е въпрос, относим към допустимостта на решението, следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявеният иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 ЗЗД?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
ІІ. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
ІІІ. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива?

Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

При предявен иск по чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Следва ли съпругът на ЕТ - в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО?

Счита ли се за увреждащо разпоредително действие с имущество на длъжника, когато кредиторът е можел да насочи изпълнението върху друго длъжниково имущество, за значението на знанието за увреждане и налице ли е недобросъвестност на кредитора, когато отказва да приеме нещо вместо изпълнение или отказва да изпълни свое задължение докато не получи изпълнение от длъжника?

Разполага ли с право на иск по чл. 135 ЗЗД цесионерът, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника и разполага ли с такова право лице, което е съдлъжник по вземането, но погасява задължението по него не към първоначалния кредитор-цедент, а към цесионера?

Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?

За задължението на въззивния съд да подложи на преценка доводите на ответника, основани на отношенията му с ищеца преди и по време на атакуваната разпоредителна сделка, с оглед установяване наличието/липсата на знание за увреждането на кредитора в производство по иск по чл.135 ЗЗД.
Въз основа на какви косвени доказателства може да се приеме за доказано знанието на длъжника и на съконтрахента му за увреждането на кредитора?

По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск?

Допустим ли е искът по чл. 135 ЗЗД, когато като ответници в процеса не са конституирани и двете страни по увреждащата сделка?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД срещу сделка с недвижим имот, когато сделката е сключена след наложена възбрана върху същия имот, но за обезпечение на друго вземане?

Разполага ли с право на иск по чл. 135 ЗЗД цесионерът, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника и разполага ли с такова право лице, което е съдлъжник по вземането, но погасява задължението по него не към първоначалния кредитор-цедент, а към цесионера?

Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника? Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката?

Кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя.

Относно решение по материалноправния въпрос, отнасящ се до фактите, които определят извод за знание на длъжника за увреждане на кредитора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?

В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?

Относно възможността купувачът по предварителния договор да проведе отменителния иск по чл. 135 ЗЗД ,в случай че обещаният имот е продаден на трето лице и в тази връзка за увреждащия характер на прехвърляне ,което спрямо него ,като кредитор по едно непарично вземане , осуетява окончателната сделка , съответно за възможността при иск по чл. 135 ЗЗД съдът да обсъжда обвързаността на страните по договора ,от който кредиторът черпи интерес .

Може ли искът по чл. 19, ал. З ЗЗД да се уважи за един от осъществените след преустройство обекти , обособен след промени в имот , за който предварително е обещано прехвърляне на идеална част ,изразена чрез посочване на квадратурата на бъдещ обект спрямо общата квадратура , т.е при какви условия уговорката в предварителния договор за прехвърляне на идеалната част , може да доведе до уважаване на иска за реален , новосъздаден в последствие самостоятелен обект?

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност?

Относно приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия.

Легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругъг, който няма качеството на длъжник на ищците е в противоречие с практиката на ВКС (преди дадените с ТР № 1/2009 г. на ГСГТК на ВКС разяснения), обективирана в решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., II г.о.?

От кой момент започва да тече погасителната давност – от датата на настъпване на непозволеното увреждане или от сключване на увреждащата сделка и прекъсва ли се давността от признанията на длъжника, извършени чрез плащане в изпълнителния процес за събиране на вземането?

Противопоставимо ли е на кредитора възражение за погасяване по давност на материалното му право да иска по съдебен ред обявяване предварителен договор за окончателен , при положение, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е предявен за обезпечаване на това право и се претендира относителна недействителност на сделка,сключена след повече от пет години между обещателя по предварителен договор и друг купувач , ако на тази погасителна давност се позовава последния , привлечен като ответник ?

Относно относно това, че сключваната от тях покупко- продажбена сделка уврежда кредиторите на техния праводател като елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и значението на вписванията в имотния регистър във връзка с преценка на това обстоятелството, е решен в противоречие с практиката на ВКС

В кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл. 135 ЗЗД? Относно правната квалификация на иска – по ал. 1 или ал. 3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор.

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят , а не и лицето , което поръчителства неговото изпълнение ?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, въззивното решение противоречи на ТР по т.д. №5/13 г. ОСГТК?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС.

Може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг?

Посочването от длъжника на банкова сметка, различна от тази на титуляра на правото да получи субсидия, съставлява ли действие, увреждащо кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Относно задължението на съда при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, а допълнителния критерий е ТР № 5 от 29.12.2014г. по т. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Подлежи ли на обявяване за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД сделка,при която неизплатената част от задължението е минимална по отношение на цялото задължение; следва ли цялата сделка да се обяви за относително недействителна или недействителността обхваща само размера на останалото задължение?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Предмет на делото по предявен Павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си кредитор?

Дали с връчването по реда на чл.517, ал.3 ГПК на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството взискателят придобива качеството на кредитор на дружеството за имуществено право на вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, и съответно легитимиран ли е да предявява иск по чл.135 ЗЗД срещу дружеството? Допустимостта на иска ли е или е въпрос по същество, касаещ основателността на иска?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка?

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Може ли да бъде СИО недвижим имот, придобит по време на брака от длъжника-ответник по делото, чрез трансформация на имущество придобито по наследство и делба?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 135 ЗЗД да изследва начинът/способът на придобиване на недвижим имот, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена за цялата разпоредителна сделка, а не за идеална част от нея, при положение, че длъжникът е физическо лице, не е едноличен търговец нито е ограничено отговорен съдружник.

От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза, че сделката , която се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца по този иск е била предшествана от договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане , който е развален с влязло в сила решение?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

За възможността на кредитора да проведе иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

Допустимо ли е по отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и с предмет на иска обявяване на недействителност на търговски договор да бъде допуснато обезпечение чрез запор върху парично вземане, направено от търговец, който не е страна по делото?

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Увреждаща ли е разпоредителна сделка с имот при положение, че длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

За тълкуването, правните последици и валидността на уговорките за прехвърляне или за учредяване на право на индивидуално или общо ползване (съответно сервитут) върху паркомясто в незастроената част на двора и открит басейн, като несамостоятелни обекти на правото на собственост.

Задължително ли е участието на съпруга-недлъжник в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД? Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД и увреден ли е той, когато длъжникът е отчуждил безвъзмездно свои недвижими имоти?

Следва ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за относително недействителна цялата разпоредителна сделка с имущество съпружеска имуществена общност, когато само единия от съпрузите има качеството длъжник?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Изцяло ли се обявява относителната недействителност на сделка, с която е прехвърлен имот – съпружеска общност, ако искът по чл. 135 ЗЗД се основава на твърдения за личен дълг само на единия от съпрузите?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

За значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането.

Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно предмет на предявения павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора -ищец и следва ли съдът да обсъжда качеството на ищеца като кредитор по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, при положение, че това качество е установено с влязло в сила решение.

Относно начина и доказателствените средства, въз основа на които съдът следва да формира убеждението си относно знанието на длъжника и на лицата с които е договарял за увреждане на кредитора и за необходимостта, това да бъде направено след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства.

Притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск - недопустим или неоснователен? След като съдът е прекратил производството по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва ли да разгледа иска по чл. 135 ЗЗД, ако те са предявени в отношение на евентуалност и следва ли ищцата да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на ответници, ако тя е освободена от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК?

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?

Прекъсва ли се погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД с предявяването на иска за плащане на парична сума по вземането,което легитимира кредитора по отменителния иск ?

Кога е налице увреждане на кретидора по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

За релевантните факти по иск на собственик на движима вещ, който търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание и впоследствие се е разпоредило с нея; към кой момент се определя в този случай паричното обезщетение?

Възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът-ответник е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец?

Може ли въззивният съд, без оплаквания във въззивната жалба да проверява неоспорено фактическо заключение в първоинстанционното решение?

Решението, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 135 ЗЗД, допустимо ли е в частта му, с която искът е уважен над твърдяните в исковата молба и установените от доказателствата по делото права на ищеца, или е неправилно в тази част, и ако е неправилно – следва ли въззивният съд да обезсилва цялото решение или следва да го отмени частично?
При констатиране на нередовна искова молба и/или неправилна правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за отстраняване на нередовностите, или следва да остави исковата молба без движение и да разгледа делото по същество, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и ч. 129, ал. 4 ГПК?
Следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск?

Допустимо ли е разширително тълкуване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и приложима ли е тя по отношение на приобретател по сделка, който е съпруг на низходящ на прехвърлителя-длъжник, т.е. по отношение на лице, което не е изрично посочено в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД? Чия е доказателствената тежест – на ищеца или на ответника в процеса по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, когато приобретателят по сделката не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД?

Дали правото на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали атакуваната като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника ?

За тълкуване на уговорките в нотариално заверен договор за поемане изпълнение на задължение.

Съдебното решение на ВКС, ГК е нов документ, с който е разрешен сходен правен спор между страните, като е съобразен установения в хода на висящия исков процес факт, от значение за изхода на процеса по иска по чл. 135 ЗЗД по това дело, а именно прогласената нищожност на изпълнителното основание, създаващо на ищеца права на кредитор и в това му качество да иска прогласяването на недействителността на сделки, които го увреждат. След като с решението на ВКС, ГК се прилагат последиците на влязлото в сила решение по установителния иск, то това решение не е ново обстоятелство, от съществено значение за изхода на делото на Варненския окръжен съд по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата?

Може ли страната да обжалва само мотивите към решението?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

От кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, който е решаван противоречиво от съдилищата?

От кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, който е решаван противоречиво от съдилищата?

За правната възможност да се развали предварителен договор за покупко – продажба на имот по инициатива на продавача с факта на връщане на платената цена след като купувачът е завел иска по чл. 135 ЗЗД, където наличието на качеството кредитор спрямо ответниците произтича от съществуващото задължение за прехвърляне на имота; както и за възможността продавачът по предварителния договор да се позове на собственото си недобросъвестно поведение като страна по договора, получила цялата дължима престация от противната страна и сключвайки с друг купувач нотариална сделка със същия имот да се освободи от задължението си по предварителния договор.

Относно елементите на фактическия състав на П. иск/чл. 135 ЗЗД/.

Относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка, в случая длъжник.

От кога започва да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД – от датата на извършване на сделката или от датата на узнаването й от ищеца поради наличие на противоречива съдебна практика?

Дали за да е налице е основание за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД относно възмездна сделка е достатъчно третото лице-приобретател на имуществото да е знаел за увреждането на кредитора или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца?

Дали кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, или и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустимо от закона доказателствени средства, във въззивното и приложеното решение №663 от 20.03.1969 по гр.д.№250/69г. на ВС, Iг.о?

Относно възможността кредитор да защити свои права с отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, когато е направено възражение за погасяване на вземането му по давност, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.

Може ли да има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта на жилището ?

Относно определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите.

Относно отмяната на имуществено разпореждане с имот ,който е бил в режим на съпружеска имуществена общност , по иск на кредитор с облигационно вземане срещу единия от съпрузите.

Кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, както и има ли съсобственика право на дял от ползите от общата вещ?

Кога възниква правото да се иска връщане на имота – с развалянето на договора или преди това, и кога ищцата придобива качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД? Дали знанието на малолетно лице има правна сила, при сключването на договор от такова лице чия воля и знание се взема предвид – неговата или на законния му представител?

Предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец?

Могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение?

Относно 135 ЗЗД,необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на събраните доказателства по делото в тяхната взаимна връзка.

Относно действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

Могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение?

Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Относно солидарната отговорност на нововъзникналите търговски дружества за задълженията на преобразуваното и за изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл. 180, ал. 1, т. 3 ДПК /отм./ е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора и приложени в препис към касационната жалба съдебни актове на касационната инстанция.

За задължението на съда да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск, и за недопустимостта на решение, постановено на непредявено основание и след като е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и е прогласена за нищожна по отношение масата на несъстоятелността продажбата на 2/3 ид.ч. от имота.

Относно валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС.

За приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.

Относно активната легитимация на синдика при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.

Относно порочните решения на общото събрание на търговското дружеството.

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

За обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.

За приложното поле на чл. 135 ЗЗД.

С иск по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат атакувани всички действия на длъжника, които увреждат кредитора, а така също и влязло в сила решение на съд, което симулира постигнато между длъжника и третото лице споразумение във вреда на кредитора.