чл. 135 ЗЗД

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За предпоставките за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД.
За задължението на съда да обсъди всички имащи значение за разрешаване на спора доводи на страните и доказателствата по делото и да се произнесе по доказателствените им искания, преценката на свидетелските показания по чл. 172 ГПК.
За значението на разпореждане с несеквестируемо имущество, и защитата на интересите на ненавършило пълнолетие лице в съдебен процес по смисъла на Закона за защита на детето.

За характера на нотариално заверените декларации, в които се твърдят факти, относими към спора.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Подновяване на вписването на законна ипотека (чл.172 ЗЗД), противопоставимо ли е на трето лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти в хипотеза, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд, съответно не е разгледано в обжалваното пред въззивния съд решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник?

Следва ли съдът, при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК, да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника?

Длъжен ли е съдът да изложи мотиви на базата на всички доказателства по делото за наличие или не на публични задължения?

За характера на нотариално заверените декларации, в които се твърдят факти, относими към спора.

Относно приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е връзка на преюдициалост между производство за установяване на вземанията на кредитор и производството по предявен от този кредитор иск за обявяване на относителна недействителност на сделка по реда на чл.135 от ЗЗД тогава, когато конститутивният иск е предявен по реда на чл.649 от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, срещу когото е предявен установителния иск по чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване на вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност на длъжника?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор- цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?

Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В случаи на ликвидация на дружество, прекратено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, има ли правен интерес кредиторът на съдружник в прекратеното дружество, да предяви искове за недействителност на договори, сключени от ликвидатора на прекратеното дружество?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други – за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните на спора факти в тяхната взаимовръзка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето на документа в заверен препис насрещната страна е направила доказателствени искания?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника за увреждането на кредитора?
2. По иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД какво е значението на обстоятелството, че страните по сделката, която уврежда кредитора, са свързани лица по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

1. В коя хипотеза попада предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяване на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелността – в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 или на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП (Закона за мерките и действията по време на извънредното положение), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците?
2. Допустим ли е обусловеният иск по чл. 108 ЗС за самостоятелното му предявяване, ако исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД са недопустими?

Следва ли съдът, при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК, да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника?

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?

Въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на третото лице за увреждането на кредитора и представлява ли такова доказателство признанието на длъжника, че третото лице е знаело за увреждането преди сключването на разпоредителната сделка?

Налице ли е основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на конституционно дело?

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

По иска по чл. 135 ЗЗД какво е значението на характера и естеството на отношенията между лица от състава на органи на търговско дружество?

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

1./ „Притежава ли ищецът качеството кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД, ако не представи доказателства дали вземането, с което се легитимира, е било предявено в срока по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ пред съответния окръжен съд по чл. 613 ТЗ?”; 2./ „Следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 135 ЗЗД, ако ищецът не би могъл да реализира правата си поради погасяване на неговото вземане?”; 3./ „Към кой момент следва съдът да прецени съществуването на качеството кредитор при предявен иск по чл. 135 ЗЗД?”; 4./ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства и факти по делото”; 5./ „При положение, че са въведени правопогасяващи възражения, основани на новонастъпили обстоятелства, дължи ли съдът да се произнесе по тях?“

1. Следва ли върху имот, придобит на публична продан, да се запазят в полза на купувача всички вписани възбрани или само първата?
2. Следва ли купувачът на публичната продан да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което купувачът е придобил имота на длъжника?

Искането за привличане на нов ответник, наред с първоначалните, е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в процеса. В практиката на ВКС се приема, че определението, с което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго производство.

За разпределение на доказателствената тежест при оспорване обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.32, ал. 2 СК.

Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл. 108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл. 270, ал. 1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по чл. 108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице?
Има ли ипотекарния кредитор, който не е участвал в производството по чл. 108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл. 108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот?

Представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти?

Намира ли приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД и преюдициалността на производството за вземането на кредитора и при предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и прилага ли се за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение, с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но и по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост?

Налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при образувано производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД?

Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл.270, ал.1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по 108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице?
Има ли ипотекарния кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл.108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот?

Въззивншият съд е постановил недопустимо решение, като не е констатирал, че в производството не е участвал задължителен необходим другар и не е процедирал в съответствие с т.6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прима, че когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. При новото разглеждане на делото, съдът следва да разгледа и възражението, заявено против искането по чл. 76 ЗС, като съобрази и ТР № 72/85 г., т.3 на ВС, според което ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, акта на разпореждане с наследствената идеална част се счита продажба на наследство и по отношение на него не се прилага чл. 76 ЗН.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

При личен дълг на единия от съпрузите не може да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на СИО, тъй като липсва пасивна материално правна легитимация за съпруга недлъжник от една страна, а от друга - с отчуждаване на вещта СИО върху нея е прекратена

В какво се изразява намерението за увреждане в хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН?

Какво действие има влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД / Павлов иск/, какво е влияние оказва то по отношение правото на собственост, придобито с договора за покупко-продажба, вписан преди исковата молба по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за същия имот, но с друго лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Противопоставимо ли е решението по уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на купувач по сделка от същия собственик, сключил предварителния договор като обещател, ако исковата молба по иска е вписана след вписване на сделката, а решението е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД и след това е уважен против преобретателя иск по чл. 135 ЗЗД? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Решението е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск (липса на съответния процесуален ред за защита на права) или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. Във всички останали случаи решението е неправилно и в зависимост от естеството на съответния порок той се отстранява по реда на инстанционния контрол (ако такъв е допустим). Предвид на изложеното, въззивното решение в обжалваната му част е процесуално недопустимо, тъй като сезирането изначално не е било надлежно, доколкото ищецът не е разполагал с избрания от него процесуален ред за защита на права.

Налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора и предявения от кредитора иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи интересите на кредитора, доколкото наличието на паралелен процес, имащ за предмет отричане на вземането на кредитора, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като решението по това паралелно производство ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор, респективно върху основателността на предявения Павлов иск.

Дали при предявен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД съдът следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако в друг съд е налице висящо исково производство между същите страни за установяване съществуването на вземането на ищеца?

В случая въззивният съд е постановил своя съдебен акт, без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Пропускайки да отчете тази промяна, въззивният съд е приложил закона в неговия обратен смисъл, а именно, че не може да бъде заличена възбраната, освен в изброените от закона случаи.

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявения, иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 от ЗЗД?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя в отговорността му за неизпълнено задължение на главния длъжник към кредитора?
Следва ли по отношение на лицата, съжителстващи на семейни начала и имащи общо дете, да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД?

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, явява ли се задължителен необходим другар съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак?

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество?

Кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността?

В т.2 от тълкувателно решение /ТР/ 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т.1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Доколкото делото е висящо пред настоящата касационна инстанция, тя следва да съобрази горепосочените тълкувателни решения независимо от факта, че са постановени след приключване на въззивното производство /позоваването на ТР 7/17 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото касае отмяна на влязло в сила съдебно решение-докато в разглежданата хипотеза не е налице влязъл в сила съдебен акт (а невлязло в сила въззивно решение) и производството е за касационна проверка по реда на чл.280 ГПК и сл., а не за такава по извънредния способ на чл.303 ГПК и сл./.

За възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение увреждащите действия на поръчителя.

Противопоставимо ли е решението по уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на купувач по сделка от същия собственик, сключил предварителния договор като обещател, ако исковата молба по иска е вписана след вписване на сделката, а решението е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД и е уважен против преобретателя иск по чл. 135 ЗЗД и ако решението е противопоставимо на купувач по сделка с обещателя, какъв владелец е „купувача” по сделката в тази хипотеза?

Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

За разпределение на доказателствената тежест при оспорване обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.32, ал. 2 СК.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Приложим ли е отменителният иск по чл.135 ЗЗД в отношенията между кредитора и поръчителя, когато са извършени от поръчителя разпоредителни действия с негово имущество във вреда на кредитора?

Длъжен ли е съдът да призове назначеният служебен пълномощник по Закона за правна помощ ако призовката, респективно съобщението е получено не лично от страната, а от друго лице по правилото на чл. 46 ГПК?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявеният иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 ЗЗД?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
ІІ. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
ІІІ. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
За възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите.

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Относно приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ.

При предявен иск по чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Следва ли съпругът на ЕТ - в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО?

Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.

Разполага ли с право на иск по чл. 135 ЗЗД цесионерът, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника и разполага ли с такова право лице, което е съдлъжник по вземането, но погасява задължението по него не към първоначалния кредитор-цедент, а към цесионера?

Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?

За задължението на въззивния съд да подложи на преценка доводите на ответника, основани на отношенията му с ищеца преди и по време на атакуваната разпоредителна сделка, с оглед установяване наличието/липсата на знание за увреждането на кредитора в производство по иск по чл.135 ЗЗД.
Въз основа на какви косвени доказателства може да се приеме за доказано знанието на длъжника и на съконтрахента му за увреждането на кредитора?

Кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността?

По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск?

Допустим ли е искът по чл. 135 ЗЗД, когато като ответници в процеса не са конституирани и двете страни по увреждащата сделка?

Как (и кога) въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК?

В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл. 135 ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД?
При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД срещу сделка с недвижим имот, когато сделката е сключена след наложена възбрана върху същия имот, но за обезпечение на друго вземане?

Разполага ли с право на иск по чл. 135 ЗЗД цесионерът, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника и разполага ли с такова право лице, което е съдлъжник по вземането, но погасява задължението по него не към първоначалния кредитор-цедент, а към цесионера?

Налице ли е правен интерес от предявяването на Павлов иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката?

Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника? Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката?

Дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск?

Относно решение по материалноправния въпрос, отнасящ се до фактите, които определят извод за знание на длъжника за увреждане на кредитора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД.

В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?

Относно правото на длъжника по несъстоятелността, представляван от своите органи да участва в производството по обжалване на решението по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

Относно възможността купувачът по предварителния договор да проведе отменителния иск по чл. 135 ЗЗД ,в случай че обещаният имот е продаден на трето лице и в тази връзка за увреждащия характер на прехвърляне ,което спрямо него ,като кредитор по едно непарично вземане , осуетява окончателната сделка , съответно за възможността при иск по чл. 135 ЗЗД съдът да обсъжда обвързаността на страните по договора ,от който кредиторът черпи интерес .

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд ?

Коя сделка определя пасивната легитимация на лицето, подписало записа на заповед като авалист по предявен срещу него П. иск, тогава когато менителничния документ обезпечава каузална сделка, по която е страна само издателя на записа на заповед?

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност?

Относно приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия.

Легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругъг, който няма качеството на длъжник на ищците е в противоречие с практиката на ВКС (преди дадените с ТР № 1/2009 г. на ГСГТК на ВКС разяснения), обективирана в решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., II г.о.?

Относно приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчител – авалист на запис на заповед.

Относно правото на длъжника по несъстоятелността, представляван от своите органи да участва в производството по обжалване на решението по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

От кой момент започва да тече погасителната давност – от датата на настъпване на непозволеното увреждане или от сключване на увреждащата сделка и прекъсва ли се давността от признанията на длъжника, извършени чрез плащане в изпълнителния процес за събиране на вземането?

Противопоставимо ли е на кредитора възражение за погасяване по давност на материалното му право да иска по съдебен ред обявяване предварителен договор за окончателен , при положение, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е предявен за обезпечаване на това право и се претендира относителна недействителност на сделка,сключена след повече от пет години между обещателя по предварителен договор и друг купувач , ако на тази погасителна давност се позовава последния , привлечен като ответник ?

Относно относно това, че сключваната от тях покупко- продажбена сделка уврежда кредиторите на техния праводател като елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и значението на вписванията в имотния регистър във връзка с преценка на това обстоятелството, е решен в противоречие с практиката на ВКС

В кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл. 135 ЗЗД? Относно правната квалификация на иска – по ал. 1 или ал. 3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор.

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят , а не и лицето , което поръчителства неговото изпълнение ?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение.

Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД със знание на длъжника и увреден ли е кредиторът по парично вземане, когато длъжникът по обезпечено вземане е отчуждил безвъзмездно други свои недвижими имоти?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, въззивното решение противоречи на ТР по т.д. №5/13 г. ОСГТК?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС.

Може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг?

Посочването от длъжника на банкова сметка, различна от тази на титуляра на правото да получи субсидия, съставлява ли действие, увреждащо кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, а допълнителния критерий е ТР № 5 от 29.12.2014г. по т. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за значението на обявена предсрочна изискуемост на вземането в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

Подлежи ли на обявяване за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД сделка,при която неизплатената част от задължението е минимална по отношение на цялото задължение; следва ли цялата сделка да се обяви за относително недействителна или недействителността обхваща само размера на останалото задължение?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Дали успешно проведеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД ?

Предмет на делото по предявен Павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си кредитор?

Дали с връчването по реда на чл.517, ал.3 ГПК на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството взискателят придобива качеството на кредитор на дружеството за имуществено право на вземане в размер на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, и съответно легитимиран ли е да предявява иск по чл.135 ЗЗД срещу дружеството? Допустимостта на иска ли е или е въпрос по същество, касаещ основателността на иска?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка?

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Може ли да бъде СИО недвижим имот, придобит по време на брака от длъжника-ответник по делото, чрез трансформация на имущество придобито по наследство и делба?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 135 ЗЗД да изследва начинът/способът на придобиване на недвижим имот, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена за цялата разпоредителна сделка, а не за идеална част от нея, при положение, че длъжникът е физическо лице, не е едноличен търговец нито е ограничено отговорен съдружник.

От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза, че сделката , която се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца по този иск е била предшествана от договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане , който е развален с влязло в сила решение?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

За възможността на кредитора да проведе иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

1) Оборена ли е презумпцията на чл. 21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога? 2) Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осование чл. 23 СК, ал.1 и 2 в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер? 3) В случай, че трето лице изпълни след сключване на брака задължението на единият от съпрузите да плати цялата или част от цената на недвижим имот по предварителен договор, сключен от този съпруг преди брака, така платените средства лично имущество на този съпруг ли са, респективно закупените с тези пари имущества лична собственост на този съпруг ли са или са придобити в режим на СИО?

Допустимо ли е по отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и с предмет на иска обявяване на недействителност на търговски договор да бъде допуснато обезпечение чрез запор върху парично вземане, направено от търговец, който не е страна по делото?

Правото да се иска отмяна по чл. 304 ГПК се отнася за спорове с вещноправен характер относно вещи от имуществената общност, за които решението следва да е еднакво за двамата съпрузи. На осн. чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос/ който се презумира съгл. ал. 3 на с.р./ принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Аналогична е разпоредбата на чл. 21 СК, вр. с пар. 4 ПЗР СК /2009 г./. В производството по отмяна ВКС изследва дали придобитото вещно право е общо за двамата съпрузи.

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение?
Относно приложението на чл. 453, т. 1 ГПК, чл. 6 ПВ и чл. 24, б. а ПВ - кога вписването на възбраната страда от пороци, препятстващи настъпването на правните и последици?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

За тълкуването, правните последици и валидността на уговорките за прехвърляне или за учредяване на право на индивидуално или общо ползване (съответно сервитут) върху паркомясто в незастроената част на двора и открит басейн, като несамостоятелни обекти на правото на собственост.

Задължително ли е участието на съпруга-недлъжник в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД? Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД и увреден ли е той, когато длъжникът е отчуждил безвъзмездно свои недвижими имоти?

Следва ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за относително недействителна цялата разпоредителна сделка с имущество съпружеска имуществена общност, когато само единия от съпрузите има качеството длъжник?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Изцяло ли се обявява относителната недействителност на сделка, с която е прехвърлен имот – съпружеска общност, ако искът по чл. 135 ЗЗД се основава на твърдения за личен дълг само на единия от съпрузите?

Чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция/ в случая законовата презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване или е достатъчно да се създаде съмнение,че знание не е било налице,като разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 423 от 29.11.12г.по гр.дело № 1623/11г.на ІV г.о.на ВКС?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

За значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането.

Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно предмет на предявения павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора -ищец и следва ли съдът да обсъжда качеството на ищеца като кредитор по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, при положение, че това качество е установено с влязло в сила решение.

Относно тълкуване обсега на съгласието по чл.147 ал.2 ЗЗД и по-конкретно, обхваща ли то и отпадане по отношение на поръчителя на правилото за срока по чл.147 ал.1 ЗЗД.

Относно начина и доказателствените средства, въз основа на които съдът следва да формира убеждението си относно знанието на длъжника и на лицата с които е договарял за увреждане на кредитора и за необходимостта, това да бъде направено след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск - недопустим или неоснователен? След като съдът е прекратил производството по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва ли да разгледа иска по чл. 135 ЗЗД, ако те са предявени в отношение на евентуалност и следва ли ищцата да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на ответници, ако тя е освободена от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК?

Относно притежава ли съпруг качеството на кредитор по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗЗД в хипотезата на сключен предварителен договор само от другия съпруг /като купувач/ по време на брака, при наличие на изплатени суми по договора по време на брака и чии са правата по прекратяване или обявяване на окончателен договор и изисква ли се съгласие за това на съпруга, невписан като купувач по предварителния договор.

Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,е материално преобразуващо право,а искът,с който се упражнява, е конститутивен. Целта му е да запази от намаляване длъжниковото имущество и да го приготви за принудително изпълнение,като върне спрямо кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника.Затова този иск е вид обезпечение.Спрямо обезпечения по реда на чл. 135 ЗЗД кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и положението,в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо кредитора – ищецът длъжникът се поставя в положението преди сделката.Между сключилите я страни и за всички други лица сделката е действителна. С предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440 ал. 1 ГПК се цели да се установи,че вещта,върху която е насочено изпълнението за парично вземане,не принадлежи на длъжника.

Прекъсва ли се погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД с предявяването на иска за плащане на парична сума по вземането,което легитимира кредитора по отменителния иск ?

Кога е налице увреждане на кретидора по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Единствено в случай, че неизгодното решение е резултат на симулативен процес, организиран между страните по делото (съпругът и третото лице), неучаствалият в делото съпруг може да защити правото си чрез павлов иск, претендирайки, че е увреден. Идентично е и правното положение при предявен павлов иск от приемателя по предварителния договор за обявяване недействителност на увреждаща го сделка. Силата на пресъдено нещо на решението ще се разпростре и върху съпруга на ищеца по павловия иск, но при неблагоприятно решение, неучаствалият в делото съпруг ще може да се защити само чрез павлов иск срещу организаторите на симулиран процес, а не чрез отмяна по чл. 304 ГПК.

Може ли продажбата на поименни налични акции да бъде предмет на предварителен договор и същият да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Замества ли съдебното решение по този иск джирото на акциите ?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

За релевантните факти по иск на собственик на движима вещ, който търси обезщетение за нея от лице, което я е получило без основание и впоследствие се е разпоредило с нея; към кой момент се определя в този случай паричното обезщетение?

Възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът-ответник е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец?

Дали издаденият на основание чл. 237е ГПК /отм./ въз основа н запис на заповед изпълнителен лист в полза на молителя в производство за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника е пречка за установяване на действителните каузални правоотношения между страните , от които произтича вземането на молителя и дали така издаденият на извънсъдебно основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./ и сл. изпълнителен лист има обвързваща съда по несъстоятелността сила.

Решението, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 135 ЗЗД, допустимо ли е в частта му, с която искът е уважен над твърдяните в исковата молба и установените от доказателствата по делото права на ищеца, или е неправилно в тази част, и ако е неправилно – следва ли въззивният съд да обезсилва цялото решение или следва да го отмени частично?
При констатиране на нередовна искова молба и/или неправилна правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за отстраняване на нередовностите, или следва да остави исковата молба без движение и да разгледа делото по същество, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и ч. 129, ал. 4 ГПК?
Следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск?

Допустимо ли е разширително тълкуване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и приложима ли е тя по отношение на приобретател по сделка, който е съпруг на низходящ на прехвърлителя-длъжник, т.е. по отношение на лице, което не е изрично посочено в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД? Чия е доказателствената тежест – на ищеца или на ответника в процеса по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, когато приобретателят по сделката не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД?

Дали правото на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД на цедента преминава в цесионера, независимо от това, дали атакуваната като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество на длъжника е сключена преди самата цесия и нейното съобщаване на длъжника ?

За тълкуване на уговорките в нотариално заверен договор за поемане изпълнение на задължение.

Съдебното решение на ВКС, ГК е нов документ, с който е разрешен сходен правен спор между страните, като е съобразен установения в хода на висящия исков процес факт, от значение за изхода на процеса по иска по чл. 135 ЗЗД по това дело, а именно прогласената нищожност на изпълнителното основание, създаващо на ищеца права на кредитор и в това му качество да иска прогласяването на недействителността на сделки, които го увреждат. След като с решението на ВКС, ГК се прилагат последиците на влязлото в сила решение по установителния иск, то това решение не е ново обстоятелство, от съществено значение за изхода на делото на Варненския окръжен съд по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата?

Може ли страната да обжалва само мотивите към решението?

От кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, който е решаван противоречиво от съдилищата?

От кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, който е решаван противоречиво от съдилищата?

За правната възможност да се развали предварителен договор за покупко – продажба на имот по инициатива на продавача с факта на връщане на платената цена след като купувачът е завел иска по чл. 135 ЗЗД, където наличието на качеството кредитор спрямо ответниците произтича от съществуващото задължение за прехвърляне на имота; както и за възможността продавачът по предварителния договор да се позове на собственото си недобросъвестно поведение като страна по договора, получила цялата дължима престация от противната страна и сключвайки с друг купувач нотариална сделка със същия имот да се освободи от задължението си по предварителния договор.

Длъжен ли е съдът в производството по чл. 625 ТЗ да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ по отношение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист;
Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на последващо решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума, за която е издаден изпълнителен лист, по отношение на предходно влязло в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за друго вземане, произтичащо от същото правоотношение.

Относно елементите на фактическия състав на П. иск/чл. 135 ЗЗД/.

Относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка, в случая длъжник.

Следва ли въззивния съд да основе изводите си на запис на заповед от 08.IХ.2000г., задължението по който не е посочено в исковата молба и не е въведено чрез изменение на иска и поради това е неотносим към спора?

От кога започва да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД – от датата на извършване на сделката или от датата на узнаването й от ищеца поради наличие на противоречива съдебна практика?

В чия тежест е оборването на законовата презумпция / случая на законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД/?

Дали за да е налице е основание за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД относно възмездна сделка е достатъчно третото лице-приобретател на имуществото да е знаел за увреждането на кредитора или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца?

Дали кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, или и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустимо от закона доказателствени средства, във въззивното и приложеното решение №663 от 20.03.1969 по гр.д.№250/69г. на ВС, Iг.о?

Относно възможността кредитор да защити свои права с отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, когато е направено възражение за погасяване на вземането му по давност, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.

Относно отмяната на имуществено разпореждане с имот ,който е бил в режим на съпружеска имуществена общност , по иск на кредитор с облигационно вземане срещу единия от съпрузите.

Кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, както и има ли съсобственика право на дял от ползите от общата вещ?

Кога възниква правото да се иска връщане на имота – с развалянето на договора или преди това, и кога ищцата придобива качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД? Дали знанието на малолетно лице има правна сила, при сключването на договор от такова лице чия воля и знание се взема предвид – неговата или на законния му представител?

Предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец?

Могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение?

Относно действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

Могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение?

Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Относно приложението на чл. 114, ал. 3 ГПК /отм./, когато следва да се установи знание за увреждане на кредитора от страните по сделка, извършена след подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но преди постановяване на решението по реда на чл. 231 ГПК /отм./

Относно допустимостта на възбраната като обезпечителна мярка по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.

За задължението на съда да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск, и за недопустимостта на решение, постановено на непредявено основание и след като е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и е прогласена за нищожна по отношение масата на несъстоятелността продажбата на 2/3 ид.ч. от имота.

За приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.

Относно активната легитимация на синдика при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Допуснато е съществено нарушение на чл. 41, ал. 6, изр. 1, предл. второ ГПК /отм./, като на страната не е била изпратена призовка за заседанието на 17.12.2007 год., при положение, че не е била редовно призована за първото съдебно заседание на 31.05.2007 год. По този начин страната е била лишена от възможност да вземе участие в разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което решението на градския съд е постановено при условията на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде отменено.

Доколко в едно обезпечително производство съдът може да навлиза в оценка на представените писмени доказателства – дали те са допустими, относими и дали от тях следват твърденията по исковата молба?

Относно порочните решения на общото събрание на търговското дружеството.

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.

За приложното поле на чл. 135 ЗЗД.

С иск по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат атакувани всички действия на длъжника, които увреждат кредитора, а така също и влязло в сила решение на съд, което симулира постигнато между длъжника и третото лице споразумение във вреда на кредитора.