чл. 135, ал. 1 ЗЗД

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

По иска по чл. 135 ЗЗД какво е значението на характера и естеството на отношенията между лица от състава на органи на търговско дружество?

Досежно задължението на съда служебно да събере доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и доказателства, имащи значение за допустимостта на иска.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

Дали при предявен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД съдът следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако в друг съд е налице висящо исково производство между същите страни за установяване съществуването на вземането на ищеца?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя в отговорността му за неизпълнено задължение на главния длъжник към кредитора?
Следва ли по отношение на лицата, съжителстващи на семейни начала и имащи общо дете, да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД?

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
ІІ. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
ІІІ. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Дали съдът е длъжен да обсъди ангажираните от ищеца доказателства за установяване на факта на знание у третото лице за увреждащата сделка по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и дали е възможно този факт да бъде доказан с косвени доказателства?

Дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск?

Кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя.

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност?

Кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД със знание на длъжника и увреден ли е кредиторът по парично вземане, когато длъжникът по обезпечено вземане е отчуждил безвъзмездно други свои недвижими имоти?

Дали успешно проведеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД ?

Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 предл. две ЗЗД ?

По въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания.
Дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка?
Представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства?

По въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания.
Дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка?
Представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства?

В исковата молба липсва уточнение каква част от сумата претендира всеки един от ищците, респ. дали исковете са предявени при условията на евентуалност, претендира ли се общо присъждане на сумата в полза и на двамата ищци и на какво основание или всеки един претендира на самостоятелно предявено основание сумата да му бъде присъдена изцяло.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата?

Относно процесуалната допустимост на искова молба, в която съществувало противоречие между обстоятелствена част и петитум.

При предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД необходимо ли е вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо и има ли увреждане интересите на кредитора при сключена възмездна сделка с трето лице?

Относно 135 ЗЗД,необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на събраните доказателства по делото в тяхната взаимна връзка.