„1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; 2. Предвид императивните норми на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД относно акцесорния характер на поръчителството и забраната за задължаване на поръчителя за повече или при по-тежки условия спрямо главния длъжник и доколкото в особената хипотеза по настоящото дело, при която според въззивния съд един поръчител остава единствено отговорен за целия остатъчен дълг по договора за банков кредит, как се отразява върху съществуването и характера на поръчителството, и обема на неговата отговорност евентуална последваща промяна в отговорността на главния длъжник, респ. нейното фактическо отпадане поради погасяване на вземането на кредитора към него по давност по арг. от чл. 110 във връзка с чл. 119 и чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД; 3. Какви са условията и предпоставките за приложение на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД с оглед законоустановените изисквания поръчителят да отговаря в по-малък обем или при по-леки условия спрямо главния длъжник; Прилага ли се същата разпоредба по идентичен начин при развитие на материалноправните отношения „кредитор - главен длъжник - поръчител“, съответно при неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници и бездействие на кредитора преди започване на съдебни процедури, в заповедното производство и докато е висящ исковият процес, в рамките на изпълнителното производство - налице ли са специфики при приложението на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД в изпълнителния процес в случаите, когато същият е образуван и насочен едновременно против всички солидарни длъжници за погасяването на единен дълг, които да обуславят неприложимостта на нормата в тези хипотези, предвид забраните, установени в чл. 139 ЗЗД; Въпреки, че според задължителната съдебна практика главният длъжник и поръчителят не са необходими другари в заповедното и исковото производства, от гледна точка на правния статут на поръчителя не придобива ли главният длъжник качеството на необходим задължителен другар в изпълнителния процес в хипотезата, в която кредиторът - взискател е насочил едновременно изпълнението за погасяване на своя единен дълг против всички солидарни длъжници, и в този смисъл не следва ли прекъсването на давността спрямо поръчителя да има действие и спрямо главния длъжник; 4. Доколкото изпълнителното производство в случая е било образувано против всички солидарни длъжници - главен длъжник и поръчители, не следва ли, в хипотеза, при която поради различни обективни и/или субективни причини кредиторът безспорно е предприемал и извършвал изпълнителни действия само спрямо поръчителя, нормата на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД да се тълкува и прилага в нейната взаимовръзка с разпоредбите на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД, като се приеме, че в рамките на изпълнителното производство, в случай че срокът на погасителната давност спрямо някой от поръчителите не е изтекъл, то не може да се счита за погасено по давност и главното задължение, чието съществуване обуславя и това на поръчителството; Кой принцип се ползва с приоритет в подобни случаи - акцесорността на поръчителството и забраната за поемане на отговорност при по-тежки условия или разделното прекъсване на давността по чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД; 5. Какво е съотношението и разпределението на правата и задълженията на страните в изпълнителния процес - взискател, главен длъжник и поръчител съобразно нормите на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД, чл. 138, ал. 2 ЗЗД, чл. 139 ЗЗД и чл. 119 ЗЗД, в настоящата хипотеза при наличие на твърдяна изтекла погасителна давност спрямо главния длъжник и многократно прекъсвана и все още неизтекла погасителна давност спрямо поръчител; 6. Доколкото съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД изпълнението от страна на поръчителя за погасяване на единния дълг (в условията на изпълнителен процес, образуван едновременно против двамата солидарни длъжници) ползва и освобождава главния длъжник, т. е. дългът намалява и спрямо него, по аргумент от чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД не следва ли прекъсването на давността спрямо поръчителя да прекъсва давността и спрямо главния длъжник, вкл. с оглед постановките и доводите на ВКС в т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 7. Съдържа ли се в разпоредбата на чл. 148, предл. второ ЗЗД имплицитно задължение за кредитора - взискател в изпълнителното производство да предприема изпълнителни действия постоянно спрямо всички солидарни длъжници, за да съхрани своите права против всеки един от тях, въпреки, че получава изпълнение от изпълнителни способи, реализирани само спрямо един от длъжниците и този резултат го удовлетворява (но би могъл да бъде изчерпан), или е единственият възможен с оглед липсата на ликвидно имущество и имуществени права у останалите солидарни длъжници, от което взискателят да може да се удовлетвори; 8. С оглед даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение, ако се приеме в настоящата хипотеза, че при указания начин на приложение на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД погасителната давност по отношение на главния длъжник е изтекла, при какви условия и предпоставки поръчителят, който остава единствено задължен и отговорен към кредитора за изплащане на целия остатъчен дълг, може и следва да упражни и реализира предвидените в закона свои субективни суброгационни права по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗД, в случай че изплати задълженията, вкл. предвид избягване възможността за неоснователно обогатяване на главния длъжник (чрез спестяване на разходи за погасяване на изискуеми задължения); 9. При наличие на предприемани от страна на взискателя изпълнителни действия само спрямо поръчител, в рамките на изпълнително производство, образувано против всички солидарни длъжници (главен длъжник и поръчител), прекъсват ли тези действия преклузивния срок за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо главния длъжник или само спрямо съответния поръчител, предвид липсата на изрично разграничение в цитираната разпоредба между главен и солидарни длъжници, каквото съществува например в чл. 148 ЗЗД по отношение срока на погасителната давност; В случай че отговорът на този въпрос по отношение на всички солидарни длъжници е отрицателен, в хипотеза на настъпила перемпция спрямо главния длъжник, възможно ли е изпълнителният процес да продължи само спрямо поръчителя предвид неговата акцесорна отговорност по смисъла на чл. 138, ал. 2 ЗЗД и забраните, установени в чл. 139 ЗЗД“. За въпросите от т. 1 до т. 6 и за въпроса по т. 9 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, и с практиката на ВКС в решение №225/03.08.2016 г. по т. д. №3696/2014 г. на І т. о., решение №48/14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на ІІ т. о. и решение №170/17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ІV г. о. За всички формулирани въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради „недокрай изяснения смисъл и противоречиво разбиране от различните по степен съдилища в страната на приложимата към настоящия казус материалноправна законова разпоредба на чл. 148, предл. второ-ро ЗЗД в нейното съотношение и взаимовръзка с императивните и ясни норми чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ЗЗД“.